Решение № 10585 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2020 г.

Решение № 10585 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6992/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Държавна агенция "Електронно управление" София, срещу решение № 2331/29.04.2020 г. постановено по административно дело № 13737/2019 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на агенцията срещу решение № ФК-2019-199/19.11.2019 г. на директор на Дирекция "Добро управление" в Министерски съвет, като ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което на Държавна агенция "Електронно управление" е наложена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по сключени договори с изпълнители "А." ЕООД, "Т." ЕООД и "Ню Х." ЕООД и е осъдена агенцията да заплати на УО разноските по делото. Касаторът счита, че оспорваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди че с оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 1, т. и т. 5 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както и с оглед предмета на обществената поръчка правилно възложителя е определил критерии за подбор които не са в противоречие с посочените законови норми. Изискванията на възложителя относно професионалната компетентност по съответната обособена позиция са поставени именно съобразно изискванията на закона, където не се съдържат ограничения за броя и вида на изискванията, които могат да бъдат поставени. Счита, че в конкретния случай възложителят не е включил критерии свързани с изискването за доказване обем на изпълнени идентични или сходни дейности от лектора, а за установяване наличието на необходимия опит в преподаването. По отношение заложеното изискване за заложеното изискване за общ професионален опит на експертите по всяка от обособените позиции от минимум 5 години, се твърди, че то не противоречи на ЗОП, тъй като цели да гарантира, че съответния лектор ще има достатъчно опит в съответната област. Що се касае до изискването за извършени обучения на минимум определен брой лица, твърди, че те са във връзка с чл. 17, ал. 3 от Закона за професионалното образование и от Наръчника за обучаващи. Изискването на лектора да притежава определен вид сертификат е критерий по чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП, а не техническа спецификация. Сочи, че липсва законова разпоредба която да задължава възложителя да допълва посочения сертификат с думата "еквивалент", като в оперативна самостоятелност е на възложителя да прецени, че служителите му следва да бъдат обучени от специалисти притежаващи съответните сертификати. Навеждат се доводи, че твърдяното от УО нарушение на норми на ЗОП не кореспондира с нередност по т. 11 от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за констатиране на нередности, тъй като поставените от възложителя критерии за подбор не ограничават достъпа на участници в процедурата. Според касатора при липса на доказан финансов ефект на дадено нарушение не следва да се налага ФК, като в конкретния случай липсват данни и доказателства за финансово отражение на нарушенията. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени оспорвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Директор на Дирекция "Добро управление" в Министерски съвет и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма"Добро управление" оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди оспореното решение като правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е допустима но неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е посочил, че фактическата обстановка не е спорна между страните. От фактическа страна съдът е приел, че във връзка с извършен последващ контрол на обществена поръчка с предмет "Организиране и провеждане на обучения по проект" № BG05 SFOP001-2. 006-0035-C0001", са констатирани нарушения, които водят до съмнение за нередност и до вероятност за налагане на финансови корекции, поради което е подаден сигнал за нередност. Ответникът е уведомил бенефициера за този сигнал, както и за откриването на процедура по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, като му е указал и възможността да направи възражения. Такива са направени. Подробно са описани констатираните нарушения, за извършването на които е инициирана проверката, а именно: В раздел I. 1. 3) "Технически и професионални възможности", "Изисквано минимално ниво", по т. 2 от критериите за подбор в обявлението ("Участникът следва да разполага с персонал с професионална компетентност за изпълнението на поръчката") и в документацията за обществената поръчка са поставени минимални изисквания спрямо лекторите, които ще проведат обучението, както следва: 3 a OП 1 - Образование: образователно-квалификационна степен "Бакалавър" в областта на природни науки, математика и информатика с професионално направление - компютърни науки и информатика, математика, в областта на техническите науки с професионално направление - автоматика" или сродни; Общ професионален опит като системен администратор: минимум 5 години; Сертифициран като оторизиран VMWare Instructor или като VMWare Certified Professional (Data C. Virtualization); Опит в обучения: минимум 5 обучения и обучени минимум 50 лица по виртуализация и облачните инфраструктури; За ОП 2 – Образование: образователно-квалификационна степен "Бакалавър" в областта на природни науки, математика и информатика с професионално направление - компютърни науки и информатика, математика, в областта на техническите науки с професионално направление – автоматика или сродни; сертифициран инструктор със сертификат RHCSA или RHCE; Общ професионален опит в системната администрация: минимум 5 години; проведени обучения в областта- минимум 4 бр. за системно администриране на Linux базирани операционни системи; За ОП 3 - Образование: образователно-квалификационна степен "Бакалавър" в областта на природни науки, математика и информатика с професионално направление - компютърни науки и информатика, математика, в областта на техническите науки с професионално направление – автоматика или сродни; Общ професионален опит в информационната сигурност като служител по киберсигурност/мрежова и информационна сигурност или еквивалент минимум 5 години; Сертифициран като ECCouncil C-CISO инструктор, да е провел минимум 5 обучения и обучил минимум 50 лица по управление на информационната сигурност; За ОП 4 - Образование: образователно-квалификационна степен "Бакалавър" в областта на природни науки, математика и информатика с професионално направление - компютърни науки и информатика, математика, в областта на техническите науки с професионално направление – автоматика или сродни; общ професионален опит като системен администратор: минимум 5 години, да е сертифициран като MCSE Cloud Platform and Infrastructure или МСТ Microsoft Certified Trainer, да е провел минимум 5 обучения и обучил минимум 50 лица по Windows Server и свързани технологии. В раздел I. 3) Технически и професионални възможности", по т. 1 от критериите за подбор към всяка обособена позиция в обявлението и на стр. 16-18 от документацията за обществената поръчка е поставено изискване участникът "да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични и сходни с тези на поръчката, най-много за последните три години от датата на подаване на офертата", като разбирането на възложителя за сходни дейности и техния минимален обем за всяка обособена позиция е "дейности, свързани с провеждане на обучения", както следва: за обособена позиция 1 - за различни видове виртуализационни платформи на минимум 12 лица"; за обособена позиция 2 - за системно администриране на Linux базирани операционни системи на минимум 7 лица"; за обособена позиция 3 -..... в областта на киберсигурността или мрежовата и информационна сигурност на минимум 5 лица"; за обособена позиция 4 - в областта на Cloud computing технологиите базирани на Windows Server на минимум 1 лице. В издадения и оспорен пред съда административен акт, УО е приел, че критерият за подбор по т. 1 относно идентичния или сходен предмет и обем на изискуемите изпълнени дейности от участникът съответстват на предмета и обема на поръчката, но е приел за недопустим критерия за подбор относно професионалната компетентност на персонала да се включва изискване за доказване и на обем на изпълнени идентични или сходни дейности, по отношение отделните членове на персонала, тъй като това е допустимо само по отношение на участника и е изискано по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП. УО е приел, че кръгът на потенциалните участници е стеснен допълнително чрез кумулиране на изисквания към съответните лектори за брой проведени обучения и продължителност на професионалния опит минимум 5 години, тъй като с оглед поръчката само квалификацията и опита в провеждането на обучения в конкретната област са от значение, не и общия професионален стаж. Прието е на трето място от УО, че с включването на изисквания лекторът да бъде сертифициран от определени софтуерни компании без допускане на еквивалент е нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, тъй като е дадено необосновано предимство на потенциални участници, които могат да предложат лектори, сертифицирани от конкретна фирма и необосновано се ограничават други, които биха могли за предложат лектори, сертифицирани по други еквивалентни съвместими сертификационни стандарти на други производители/доставчици на софтуерни решения/услуги. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № Р-90/10.05.2017 г. на министър председателя, в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право. Съдът е приел, че заключението на УО е правилно относно изискването за брой обучени лица, че това няма отношение към професионалната компетентност на лицата предвидени за лектори. С оглед нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗОП и § 2, т. 41 от ДР на ЗОП съдът е посочил, че е допустимо изискването към участниците да разполагат със специалисти, които да са придобили опит като лектори в съответните области, но броят на обучените от тях лица не е показател или атестат за професионална компетентност. Съдът е споделил изводите на УО, че кумулирането на изисквания към лекторите за брой проведени обучения и за общ професионален опит е необосновано и по този начин се стеснява кръга на потенциални участници. Като е взел в предвид предмета на обществената поръчка, съдът е посочил, че професионалната компетентност на екипа би могла да се придобие и само от провеждане на обучения в съответната област, тъй като наличието на общ професионален стаж надхвърля необходимото за удостоверяване на професионалната компетентност. Съдът е приел, че кумулирането на изискванията по отношение на лекторите за определен общ професионален опит, брой проведени обучения и брой обучени лица необосновано стеснява кръга от възможни участници в процедурата и ограничава конкуренцията, тъй като препятства участието в нея на икономическите оператори, които разполагат с персонал с необходимата квалификация (сертификат и обучителски опит – проведени брой обучения), но нямат изискуемия общ професионален опит. За ограничително условие е прието от съда и изискването на възложителя лекторите да бъдат сертифицирани от точно определени софтуерни компании, както и предвидена възможност за еквивалентни/сходни/съвместими сертификационни стандарти. Твърди, че това е залегнало в нормите на чл. 48, ал. 2 от ЗОП и чл. 49, ал. 2 от ЗОП, които макар и да касаят определянето на техническите спецификации с оглед духа и принципите залегнали в ЗОП следва да се приеме, че нормативното изискване за включване на възможността за "еквивалент" е приложимо по аналогия. Този извод се прави и във връзка с приложение нормата на чл. 2 от ЗОП. В заключение съдът е приел, че бенефициера е допуснал нарушения на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП. Приел е че така констатираните нарушения представляват нередност по т. 11, бук. "а" от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и, че правилно е определена финансовата корекция по основание и размер. Решението е правилно. При служебно извършената проверка чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на Върховния административен съд установи, че решението е валидно и допустимо. Между страните спор относно фактите няма. Спорът е по отношение съответствието на решението с материалния закон. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. В случая оспорения административен акт, както обосновано приема и съдът, е издаден от определения от закона компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Легално определение на понятието нередност се съдържа в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Видно от съдържанието на разпоредбата дефиницията на понятието "нередност" съдържа три елемента: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. което води до нарушение правото на ЕС или на национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС и 3. което има или би имало за резултат нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Между страните не се спори, че Държавна агенция "Електронно управление" е икономически оператор, по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., т. к. участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от ЕСИФ, бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Първият елемент от определението за нередност е налице. С оглед изложените твърдения от страна на касатора, като спорен следва де се приеме въпросът относно наличието на втория и третия елемент от определението за нередност. Относно наличието на втория елемент - нарушение правото на ЕС или на национално право, свързано с прилагане на правото на ЕС. Като основание за определяне на корекцията от УО са констатирани три нарушения, които той е квалифицирал като такива по на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Нарушенията са определени като нередност по т. 11 "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или техническите спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция. От своя страна чл. 59, ал. 2 от ЗОП гласи, че възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. В конкретния случай УО е приел, че с поставените от възложителя изисквания към участниците в раздел III. 1. 3 "Технически и професионални възможности" са нарушени разпоредби на ЗОП свързани с критериите за подбор. В чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ЗОП законодателят е предвидил, че възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника: 1. да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, най-много за последните: а) 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за строителство и б) три години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за доставки и услуги; да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите. В конкретния случай поставянето като изискване към лекторите да докажат обучение на определен минимум лица обаче е в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд. Това изискване не е свързано с придобита професионална компетентност, както касаторът твърди в касационната жалба, а представлява именно изискване за доказване на обем на изпълнени идентични или сходни дейности. Така поставено изискването създава ограничения спрямо потенциалните участници в обществената поръчка. Съгласно § 2, т. 41. "Професионална компетентност" е наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Изискванията на възложителя за минимум обучени 50 човека не е способ за доказване на професионалната компетентност на обучителите, тъй като броя на обучените лица няма отношение към натрупване на знания у съответния лектор, които той да предаде при обучението, с оглед § 2, т. 41 от ДР на ЗОП. Броят на обучените лица има отношение към мащаба на проведените обучения и касае участника в обществената поръчка, но не и лекторите които ще извършат услугата. Макар и да е в оперативна самостоятелност на възложителя да посочи конкретни изисквания към участниците и техните експерти, бенефициера е ограничен от законовите изисквания за ненарушаване на основните принципи залегнали в чл. 2 от ЗОП. Настоящата касационна инстанция споделя и мотивите на решаващия съд, че с поставяне на изискване към участниците лекторите да имат определен брой проведени обучения и общ професионален опит необосновано се стеснява кръга на стопанските субекти които могат да подават оферти по обществената поръчка. Правилно съдът е посочил, че с оглед предмета на поръчката "Организиране и провеждане на обучение по проект "Повишаване квалификацията на служителите в ДАЕУ" професионалната компетентност на обучителите следва да е само в областта в която те ще обучават, като общият им професионален стаж няма касателство към доброто и качествено обучение. Именно чрез въвеждане на кумулативното изискване за наличие на общ професионален стаж и на проведени обучения се нарушава нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП – за равнопоставеност и свободна конкуренция, тъй като участници които разполагат с лектори, с професионална компетентност каквато се изисква от възложителя, но непокриващи критериите за общ стаж и за брой проведени обучения няма да могат да участват, а тези кумулативно предвидени предпоставки не оказват влияние върху професионалната компетентност на обучителите и са в разрез с нормите на чл. 63, ал. 1, т. и т. 5 от ЗОП. Довода в касационната жалба, че с въведеното изискване за общ стаж минимум 5 години се гарантира, че съответния лектор ще има достатъчно опит в преподаването е неоснователен, тъй като опит в преподаването касаещо предмета на обществената поръчка се доказва с наличен специфичен опит в тази област, а не с общ такъв. По отношение третото визирано от УО нарушение, а именно изискването лекторите да бъдат сертифицирани от точно определени софтуерни компании, както и липсата на предвидена възможност за еквивалентни/сходни/съвмести сертификационни стандарти следва да се има в предвид следното: доводите в касационната жалба, че законодателят по отношение критериите за подбор относно техническите и професионални способности не е предвидил използването на израза "или еквивалентно/и" е правилен, но с оглед общата разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП следва по аналогия от приложението на израза при техническите спецификации, да се приложи и към конкретния случай. Както се посочи по-горе с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП на възложителите е забранено при възлагане на обществени поръчки да ограничават конкуренцията, вкл. и с включване на условия които дават необосновано предимство на едни стопански субекти спрямо други с оглед предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. С поставянето на условие лекторите да бъдат сертифицирани от точно посочени от възложителя софтуерни компании, без възможност да се посочат сходни такива, които имат същите параметри бенефициера е нарушил общия принцип за неограничаване на конкуренцията. Липсва подробна обосновка от страна на възложителя коя е причината лекторите да бъдат сертифицирани от тези конкретно посочени софтуерни компании, но не и от сходни такива, като довода в касационната жалба, че това се налага от ползваните от ДАЕУ технологии е необоснован. Бенефициера не е неограничен от закона да посочва по своя преценка стандартите на които следва да отговарят обучителите вкл. и по отношение на налични сертификати от издадени точно определени компании, без да е включено условие за издадени сертификати от други компании, но които са сходни като характеристики с посочените сертификати. Правилни са изводите на решаващия съд, че необходимата професионална квалификация може да бъде придобита и чрез сертифициране/оторизация от други компании, които издават подобни/идентични сертификати имащи отношение към използваните от възложителя технологични решения. Заложеното от възложителя изискване по своята същност ограничава участието на неопределен брой кандидати, като в подкрепа на този извод е и наличието на подадени документи за участие само на един кандидат. В заключение касационната инстанция счита, че оперативната самостоятелност визирана от законодателят в ЗОП е възможността на възложителя да избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случая, в противоречие с чл. 2, ал. 2 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП от възложителя са въведени ограничаващи критерии за възлагане. Законът принципно не забранява поставянето на изисквания, а забраната е само, ако те необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. В случая конкретното ограничение не може да се приеме, че е обосновано от предмета и количеството или обема на обществената поръчка, която не се отличава със особена специфика или сложност. Правилни са изводите на съда, че установените нарушения на ЗОП следва да се квалифицират като нередност по т. 11, бук. "а" от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като се касае за наличие на незаконосъобразни критерии ограничаващи достъпа на кандидати или участници до конкретната процедура за възлагане на обществената поръчка. По отношение на третия елемент от фактическия състав на нередността – наличие на вреда за бюджета на Съюза. В процесния случай, предвид спецификата на установените нарушения, не е възможно да се определи точен размер на загубата на публични средства. Няма как да се установи колко други кандидата биха участвали в обществената поръчка и какви условия биха оферирали, за да се определи разликата между употребените средства при и без нарушенията. В случаи като настоящия, когато количественото изражение на финансовите последици е невъзможно да бъде конкретно определено, законодателят е допуснал да бъде определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. - чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Издателят на акта е изложил мотиви, защо е пристъпил към приложение на пропорционалния метод. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението, е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Съгласно чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности при констатирани нередности, посочени в приложение № 1, засягащи едни и същи разходи, процентът на финансови корекции не се натрупва. В този случай се индивидуализира финансова корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ се определя обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен на най-високия приложим процент. В случая при спазване на това правило от страна на УО е определена финансова корекция за всяко нарушение, след което е определена една обща финансова корекция в размер на 10 % от стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. Неоснователни са доводите на касатора, че не е доказано нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС. Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на доказана реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2,