Решение № 9104 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2009 г.

Решение № 9104 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1868/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Станко Кирилов Станков, в качеството му на наследник на Станко Георгиев Кутлев, против решение № 854 на Министерски съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждената част от имот кад. № 14708.34.66 от землището на с. Генералово, община Свиленград е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Твърди, че оценката от 177 лева, определена за отчуждаваната част, с площ от 294 м2, от една страна е силно занижена, а от друга не обхваща съществуващите трайни насаждения, намиращи се в имота. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Милошева, не възразява срещу претенциите на жалбоподателя. Моли съда да съобрази наследствената част Станков и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Заинтересованите страни - Министър на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на транспорта, Министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", изцяло се присъединяват към становището на ответника. Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е основателна по следните съображения: Не е спорно, че жалбоподателя е съсобственик на отчуждения имот, като наследник по закон на Станко Георгиев Кутлев, починал на 30.07.1946 г. и по силата на Решение № 01006/14.04.1999 г. на Поземлена комисия - Свиленград. С цитираното решение на наследниците на Кутлев е възстановено правото на собственост върху имот с № 034066 по КВС за село Генералово, община Свиленград, представляващ лозе от 787 м2, IV категория. В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. са отчуждени от наследниците на Кутлев 294 м2 от възстановеният им наследствен имот, посочен с пълният си кадастрален № 14708.34.66 и при запазени характеристика на предназначение и начин на трайно ползване. При тази данни за имота, административния орган е приел, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 177 лв. Този размер е възприет с оглед представената в хода на административното производство оценка от 15.07.2008 г. Съгласно направеното от инж. Д. Лекова експертна оценка, дължимото обезщетение не може да бъде определено по пазарни цени, поради липса на сделки с подобни на отчуждавания имот характеристики и следва да бъде изчислено съобразно условията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Видно обаче от писменото заключение на едноличната съдебно-оценителна експертиза, която не е оспорена от страните, оценката на отчуждената част от имота, изчислена съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, е в размер на 1084 лева. Този размер на дължимо равностойно парично обезщетение е определен като сбор от две отделни оценки, отнасящи се както до отчуждавания поземлен имот като земеделска земя, така и до съществуващите в него трайни лозови насаждения. Вещото лице потвърждава приетия от административния орган размер от 177 лева като обезщетение за отчуждаваните 294 м2 от поземления имот, представляващ земеделска земя, и дава оценка от 907 лева за дължимото обезщетение, касаещо съществуващите лозови насаждения. От така установената фактическа обстановка се налага извод за основателност на жалбата, като определеното обезщетение следва да се увеличи, съобразно заключението на вещото лице, представено по делото. Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗДС при отчуждаване на имот за държавна нужда се заплаща "равностойно парично обезщетение", определено в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случая обаче, поради липсата на доказан критичен минимум от достатъчно на брой сделки, които могат да послужат за установяването на една убедителна достоверност на пазарните цени на земеделските имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, обезщетението следва да се определи съгласно правилата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайни насаждения. Съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, тези насаждения, между които са и лозята, какъвто е и процесния случай, се оценяват отделно от земята, подлежаща на отчуждаване за държавни нужди. Видно от данните по делото, определеното от административния орган обезщетение не обхваща съществуващите в имота лозя и поради което същото се явява незаконосъобразно определено респ. неравностойно. Съдът счита, че представеното в хода по делото заключение на вещото лице следва да бъде прието изцяло, като изготвено съгласно изискванията на закона за определяне на равностойно обезщетение при невъзможност за прилагане на чл. 32, ал. 2 във вр. § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и като обективно, с оглед известните данни за недвижимия имот. Видно от представеното удостоверение за наследници жалбоподателя не е единствен собственик на отчуждавания имот който е бил на наследодателя му - Станко Георгиев Кутлев. Като наследници ведно с жалбоподателя се явяват още 6 лица, а обезщетението с решението на МС е определено общо за всички наследници. Подадената обаче жалба от единия наследник, не може да ползва останалите поради което и обезщетение ще следва да се увеличи само по отношение на подалия жалбата. Неговата наследствена квота се явява 1/7 ид. ч. в каквато част следва да се изплати от административния орган. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер на 300 лева за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед обаче на направеното от ответната страна възражение относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК счита, че възражението е основателно. Делото касае спорни правоотношения с изчерпателна законодателна уредба и непротиворечива съдебна практика, освен това ангажиментите на процесуалния представител на жалбоподателя се изчерпват едва с изготвянето на жалбата и обезпечаването на извършената експертиза чрез внасяне на определения от съда депозит за вещото лице. В тази връзка и съобразявайки се правилото на § 2 от ДР и във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че размерът на дължимото от ответника възнаграждения следва да бъзе намален до 450 лева, а общи присъден размер на разноските да възлезе на 750 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение