Решение № 3592 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2019 г.

Решение № 3592 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Затвора гр. София, чрез процесуалния му представител младши юрисконсулт Маринова срещу решение № 3130/9.05.2019 г., постановено по адм. дело № 11673/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед № Л-299/26.09.2018 г. на началника на Затвора гр. София по жалба с вх. № 30193/25.10.2018 г. на В. Белеберов и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на указанията дадени с решението. В касационната жалба са релевирани доводи за неговата неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от мл. юрк. Маринова, която поддържа доводите изложени в касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът – В. Белберов, в представен по делото отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си представител адв. Иванова, която поддържа отговора на касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил по жалба на В. Белберов от [населено място] Заповед № Л-299/26.09.2018 г. на началника на Затвора гр. София, с която, началникът на Затвора гр. София се произнася по заявление вх. № 8072/21.09.2018 г., на жалбоподателя, като сформира Комисия, определя състава й и й разпорежда да извърши проверка по досието на заявителя за наличие на заявените в заявлението документи, като при наличие на такива документи /за водени дисц. производства, преписки и проверки/, да определи време и място за запознаване на заявителя с тези документи и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на Белберов. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма при спазване на общата норма на чл. 59, ал. 1 от АПК, като съдържа част от реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, но при допуснати пороци във формата, както и в нарушение на относимите материални и процесуални разпоредби на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. За приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за незаконосъобразност на Заповед № Л-299/26.09.18 г. на Началника на Затвора гр. София, с която на В. Белберов – инспектор IV-та степен /социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора гр. София му е отказан достъп до кадровото му досие от сформираната в заповедта комисия, като за това Белберов е информиран на 6.11.2018 г. Съдът правилно е приел, че процесната заповед е издадена при пороци във формата по чл. 59, ал. 2 от АПК както и съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Началникът на затвора неправилно е приел, че е сезиран по първата хипотеза на чл. 27 от Инструкцията, а той е бил сезиран изрично по втората хипотеза на чл. 27, и по този начин е определил неправилно предмета за произнасяне на комисията, която е следвало само да се произнесе за достъп до цялото дело/досие, като предварително процедира по чл. 31, след това по чл. 30, чл. 32 и чл. 33 от Инструкцията. Неоснователни в този смисъл са и доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел в мотивите на оспорения съдебен акт, че началникът на затвора не разполага с оперативна самостоятелност да преценява каква част от заявлението да процедира, а следва да действа в условията на обвързана компетентност, като назначи комисия, която да разгледа заявлението в неговата цялост, така както е било депозирано от заявителя Белберов. Обоснован е извода на съда, че Комисията има правомощие и едновременно задължение да извърши предварителните проверки по чл. 31 от Инструкцията, като след това също действа в условията на обвързана компетентност и следва да процедира по чл. 30 и чл. 32 от Инструкцията /т. е. определя и запечатва/вади от ЛКД само документи, с които заявителя няма право да се запознае, уведомява го за тях и основанието, като му предоставя достъп до делото/. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на сумата от 600 лв., представляваща заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото бланков Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 11.02.2020 г. – л. 21 от делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,