Решение № 6891 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2011 г.

Решение № 6891 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10373/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иванчо Симеонов Петков от гр. Монтана, против постановено "повторно" по смисъла на чл. 225 АПК решение по адм. дело № 212/2011 г. на Административен съд Монтана. По подробно развити съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Административен съд Монтана, заедно с това моли да бъде прогласена за нищожна обжалваната заповед. Ответникът - Кметът на Община Монтана не ангажира становище. Заинтересованите страни: Латинчо Симеонов Петков, Петко Симеонов Петков, Христо Тодоров Филипов, Венетка Тодорова, Георгия Тодорова Петрова и Красимир Тодоров Цеков не вземат отношение по касационната жалба. Заинтересованата страна Красимир Тодоров Цеков чрез процесуален представител от адв. Петров релевира доводи за неоснователност на касационната жалба Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 15.06.2010 г. по адм. дело № 248/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Административен съд Монтана, на основание чл. 172, ал. 2 АПК е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иванчо Симеонов Петков като наследник на Иванка Петкова Върбанова за прогласяване нищожността на Заповед № 2026/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана. Първоинстанционният съд, е посочил, че при извършената проверка на издадената заповед не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност, при което тя не би могла да породи правни последици и същите обуславят евентуален извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта. Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган /материална компетентност/, в рамките на неговата компетентност /степенна и териториална/, да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. А в случая при отсъствие на основни недостатъци засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател, заповедта не е засегната от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. По-конкретно съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и от компетентния административния орган - Кмета на Община Монтана и в кръга на неговите правомощия, изрично възложени му с нормата на § 62, ал. З от ПЗР на ППЗСПЗЗ и след изготвено становище на назначената комисия по реда на § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно останалите доводи са преценени като относими към унищожаемостта на акта, възможността за което вече е преклудирана. Обоснован, с оглед приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи е извода, че невръчването на оценителния протокол на ползвателя не съществено нарушение, тъй като е основание подадената по реда на § 5 молба за заплащане на ползваната земя, чиято процедура не е приключила, да приключи по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Въз основа на подадена молба вх. № АБ-94-Т-326/06.07.1992 г. от Тодор Евлогиев Цеков с приложено удостоверение и декларация и изготвен вследствие оценителен протокол при условията на 65 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, със заповед № 2026/26.05.2006 г. Кмета на Община Монтана, издадена на основание § 62, ал. З от ПРЗ на ППЗСПЗЗ, на ползвателя Тодор Евлогиев Цеков от гр. Монтана е признато, правото да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване с № 3436, местност Парта, землище Монтана и е възложено извършването на оценка. В качеството си на наследник на Иванка Петкова Върбанова, в чийто имот попада процесният, Иванчо Петков е надлежно уведомен за издадената заповед, чрез неговата съпруга на 11.07.2006 г., като в законоустановения срок не е подадена жалба против законосъобразността на заповедта и същата е влязла в законна сила. Установено е по делото, че със заповед № 2088/20.08.2009 г. на Кмета на Община Монтана, е определена оценка върху 600 кв. м от процесния имот е оспорена по адм. д. № 725/2009 г. на АС - Монтана, производството по което е спряно до влизане в сила на съдебен акт по искането за нищожност на правопораждащата заповед № 2026/26.05.2006 г. на Кмета на Община Монтана. От изисканите и представени от Община Монтана доказателства е видно, че от имот № 3436 по кадастралния план на зона Парта, целият от 1277 кв. м е образуван имот 21.262 по ПНИ от 600 кв. м. Съгласно писмо изх. № АП-04-36/1/ от 11.05.2011 г. на Областен управител на област Монтана заповедта за одобряване на ПНИ, в частта за имот 21.262 по този план, е влязла в сила в 14-дневен срок след нейното обнародване. Видно от писмо док. № 11-02-384 от 15.06.2011 г. на Община Монтана на ползвателя Тодор Евлогиев Цеков са издадени две удостоверения, а именно: удостоверение № 1599/25.10.1982 г. и удостоверение № 2959/3.06.1992 г., които се отнасят за един и същи имот, както и че няма втора образувана преписка, освен образуваната по молба с вх. № АБ-94-Т-326/6.07.1992 г. Няма спор, че заповедта не е обжалвана в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването й, поради което е влязла в сила и е породила последиците - изготвена е оценка на признатия имот. Оценителен протокол обаче не е бил връчен по надлежния ред нито на ползвателя, нито на неговите наследници. Касатора Иванчо Петков се е възползвал от предоставената от закона възможност административните актове да се оспорват с искане за обявяване на нищожност без ограничение във времето и е подала жалба до Административен съд Монтана само с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 2026/26.05.2006 г. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Обратното - ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали акта не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност. Това изискване изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Както вече се каза, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателя. В конкретния случай такива пороци няма. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издадената заповед, и дори и да са налице - не водят до нищожност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички твърдения в жалбата и е направил извод, че те не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност. Изложените съображения се споделят и от касационния състав. Безпредметно е да се обсъждат въпросите дали процесната заповед страда от пороци, които ще доведат до извод за незаконосъобразност, след като предмет на делото е само искане за нищожност. С оглед изложеното, обжалваното пред Върховния административен съд решение на Административен съд Монтана следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,