Решение № 173 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2016 г.

Решение № 173 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против решение № 7190/23.11.2015 г. по адм. д. № 645/15 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен РА № Р-2204-1401788-091-01/08.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С. - възложител на ревизията и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2280/18.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП за установени задължения на "Пакстън"ООД, гр. С., по ЗДДС в размер на 6 509,58 лв. и лихви за просрочие в размер на 431,62 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 2013 г. и 2014 г. по 13 броя фактури с предмет на доставка компютърни елементи, материали и консумативи, издадени от "Компютър стор БГ"ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решаване на делото по същество, с отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 677, 06 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо - 1354, 12 лв. Ответникът - "Пакстън" ООД в представени писмени бележки от процесуален представител излага съображения за правилност на решението и искане да бъде оставено в сила. Не е заявено искане за разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорвания пред първоинстанционния съд РА са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 6 509,58 лв. и лихви за просрочие в размер на 431,62 лв., вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 13 броя фактури с предмет на доставка компютърни елементи, материали и консумативи, издадени от доставчик "Компютър стор БГ"ЕООД за данъчни периоди от 2013 г. и 2014 г. Ревизиращите са констатирали, че извършваната от ревизираното дружество дейност през ревизирания период е: дизайн, предпечат и печат на рекламни материали и рекламни услуги. В хода на ревизията са предприети редица процесуални действия, подробно описани в РД. Във връзка с връчено искане на основание чл. 37, ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор от дружеството са представени документи по опис: копия на издадените фактури с посочен начин на плащане; приемо-предавателни протоколи към фактурите; рамков договор за доставки на стоки; обобщена оборотна ведомост; хронологични регистри; договори за наем и счетоводно обслужване; декларация и обяснение от управителя на проверяваното дружество. На основание чл. 12, ал. 1, т. 6 от ДОПК е извършена проверка на счетоводната и търговска документация за ревизирания период в офиса на счетоводната къща, водеща счетоводството на дружеството. При проверката на счетоводните документи на е установено, че една част от материалите са отнесени директно по дебита на с-ка 601/1 "Разходи за материали", срещу кредитирането на с-ка 401 "Доставчици в лева". Тъй като сметките, където са осчетоводени получените от ревизираното лице материали са заведени синтетично, а не аналитично, ревизиращите органи са приели, че няма възможност да се проследи последващата им реализация, т. е. къде са вложени материалите по клиенти, което според ревизиращите органи налага извода, че доставките на са реално извършени. Приобщени са и протоколи от извършена на доставчика "Компютър стор БГ"ЕООД ревизия, свързани с негови предходни доставчици. В хода на съдебното производство ответната страна е представила и РА на доставчика "Компютър стор БГ"ЕООД, който не е влязъл в сила до постановяване на решението. В хода на съдебното производство по оспорване на РА е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която е установила следното: Дружеството притежава оригинални данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, където данъкът е посочен на отделен ред. По процесните фактури е осъществено плащане в брой, с касов бон, издаден от дружеството доставчик от фискално устройство с посочен модел, идентификационен номер на устройството, с индивидуален номер на фискалното устройство и индивидуален номер на фискалната памет, регистрирано в НАП с потвърждение № 3510804/04.09.2013 г. Проверка, извършена от вещото лице в счетоводството на доставчика е установила, че доставчикът е разполагал със стоки от вида и количествата, предмет на спорните фактури, достатъчни за последващата им продажба към жалбоподателя. Посочени са общите приходи от продажби през процесните периоди 2013 г. и 2014 г. Приложени към делото са всички документи, по които е работило вещото лице. Решаващият съдебен състав е приел за незаконосъобразен РА по следните съображения: Неоткриването на предходни доставчици на прекия доставчик само по себе си не е основание за отказване на данъчния кредит, след като са налице достатъчно доказателства, че фактурираните стоки са предадени от доставчика на получателя. За доказването на този факт са представени приемо - предавателни протоколи, подписани от страните, водена е съответната отчетност, съгласно ЗСч, което се признава и от ревизиращите в РД, извършени са съответните плащания. Вещото лице по допуснатата и приета по делото СсчЕ е установило, противно на твърденията в решението на директора на Дирекция "ОДОП" извършени плащания в брой по всички процесни фактури, за които са издадени касови бонове от регистрираното в НАП фискално устройство на доставчика. Невъзможността, по водената синтетична счетоводна отчетност да се проследи доставените материали, в кои последващи доставки са вложени в никакъв случай не представлява доказателство, че тези материали не са били използвани за последващи доставки, както и извод, че не са влизали в патримониума на получателя по фактурите, който се опровергава с представените още в хода на ревизията двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, потвърдени и от доставчика. Съобразена от съда е и осъществяваната през перода дейност от ревизираното дружество - дизайн, предпечат и печат на рекламни материали и рекламни услуги, при която не е относимо изискването да води аналитична отчетност за всеки отделен компютърен компонент - памет, рефил за принтер, тонер касета, тон колони, батерии за лаптоп, рутер, зарядно, кабел и др. подобни, каквито са доставените стоки по процесните фактури. Последващите доставки, съобразно упражняваната дейност не е продажба на стоки от вида на доставените, а доставените стоки са опосредени в осъществяваната дейност, която е свързана с рекламни материали и услуги, поради което не е възможно да се отчита за коя последваща доставка е употребен всеки от доставените материали, свързани с техниката, необходима за реализация на последващите продукти, свързани с реклама и дизайн. Съдът е съобразил практиката на СЕС по отношение на издаден РА на доставчика, във връзка с установяванията за липса на реални доставки от предходните доставчици. От една страна, РА на доставчика не е влязъл в сила, а от друга страна - некоректността на предходни доставчици не може да се възлага в тежест на последващи получатели, които представят доказателства за реалност на фактурираните доставки като: документи за плащане, приемо-предавателни протоколи, данни за счетоводна отчетност и при получателя и при доставчика, които са потвърдени и от вещо лице, назначено от съда, което е осъществило проверка в счетоводствата и на получателя и на доставчика, установяват реалност на доставките. Така обсъдените от съда доказателства и приета ССчЕ установяват редовно счетоводство от страна както на жалбоподателя, така и на доставчика и наличие на двустранно подписани и потвърдени документи за заплащане на доставените стоки, издадени от фискално устройство регистрирано в НАП от страна на доставчика, двустранно подписани и потвърдени приемо-предавателни протоколи и данни за осъществявана от ревизираното дружество дейност, свързана с осъществените доставки на стоки. Реалността на доставките е безспорно установена и отказът за признаване право на данъчен кредит по процесните фактури е незаконосъобразен, както правилно е приел съдът, с каквито мотиви е отменил оспорения РА. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски, а ответникът не е заявил претенция за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение