Решение № 8000 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. М. М., гражданин на Камерун, против решение 7563/05.12.2023 г., постановено по адм. дело 9800/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на О. М. М.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт К., оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на О. М. М., гражданин на Камерун, против Решение 12684/23.08.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че О. М. М., гражданин на Камерун, е подал молба за предоставяне на международна закрила на 20.10.2022 г., като в попълнения от него Регистрационен лист посочил, че се казва О. М., гражданин на Камерун, етническа принадлежност друга, религия Свидетели на Йехова, професия автомеханик, образование основно, семейно положение неженен. С чуждия гражданин е проведено интервю на 06.12.2022 г., отразено в Протокол Рег. УП-21901/06.12.2022 г., в което интервюираният посочил, че има психически проблем от [възраст] и че всъщност се казва О. М. М., а не О. М.. Посочил, че напуснал Камерун легално през месец юли 2022 г. и заминал за Турция, където останал около 3 месеца и половина. В България влязъл нелегално от Турция през месец октомври 2022 г. и на 03.10.2022 г. са го задържали на българо-румънската граница. Целта му била Германия, поради което в Истанбул си купил немски документи. Като причина за напускането на страната му на произход първоначално посочил, че през 2014 г., когато бил на 15-16 години играел футбол в един отбор, където имал проблеми със съотборник, в следствие на което бащата на съотборника му заплашвал О. М. М. и семейството му. След това посочил, че проблемите със съотборника му били, когато е бил 13-14 годишен, като заплахите на бащата на това момче довели до смъртта на майката на О. М. М.. Поради тези проблеми той напуснал Камерун. Първоначално посочил още, че няма роднини в страни от ЕС, но след това заявил, че има сестра, която от 5 г. живее в Германия. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Камерун, изложени в Справка от 20.06.2023 г. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 12684/23.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на О. М. М., гражданин на Камерун, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Камерун, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 12684/23.08.2023 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история, поради и което е достигнал до грешни изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, О. М. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Камерун поради страх от бащата на негов футболен съотборник, с който бил в конфликт. Както правилно е прието, търсещият закрила е представил изключително противоречива информация не само, че е посочил различна възраст по време на горепосочения конфликт, но и от представените доказателства е установено, че към 2014 г. чужденецът е бил на 25 г., а не на 13-14 г. или 16 години. От представените документи е установено, че към момента на твърдения конфликт майката на О. М. М. вече е била починала, но той твърдял, че родителите му са били заплашвани от бащата на съотборника му. Също така, първоначално посочил, че няма роднини в ЕС, но след това заявил, че сестра му живее в Германия, която държава е била и целта му. Прави впечатление бежанската история на О. М. М., а именно, че след напускането на Камерун той е пребивавал известно време в Турция, след което преминал нелегално в България и е бил заловен на българо-румънската граница, опитвайки се да замине за Германия. Настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на О. М. М. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на О. М. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Камерун, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на О. М. М. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Тук следва да се съобрази и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В процесния случай обаче такава ситуация не се установява. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Камерун, съпоставена с личната бежанска история на О. М. М.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Камерун следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Камерун има социално-политически проблеми, концентрацията на бедност и бандитизъм и високата инфлация в части от страната, но на територията на страната не е налице въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 12684/23.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение