Решение № 13550 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., И. П. В., Е. П. Г., И. П. В., чрез адв. Чингарова, против Решение 369/06.11.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 238 по описа за 2023 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. П. Г., [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [адрес], в качеството му на законен наследник на П. Г. В., против Експертно решение 1094/ 096 от 26.05.2021 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия, като неоснователна. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на първоинстанционния административен съд, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. По-конкретно се сочи, че в хода на съдебното производство пред административния съд е установено, че П. В. е бил в трудови правоотношения с фирма С. Р. Ш. ООД, видно от трудов договор 72 от 11.12.2018 година. Безспорно е установено също, че на дата 29.11.2020 г. той е бил ангажиран за изпълнение на служебните си задължения към работодателя като шофьор на товарен автомобил, извършвайки международен превоз. Последното обстоятелство е доказано с представянето на пътен лист серия Т 002620 от 27.11.2020 г., неприключен поради смъртта му. Административен съд Стара Загора следвало да обсъди в решението си, обстоятелството дали условията и стресовият фактор при изпълнение на работата на починалия във фирма С. Р. Ш. ООД, са дали отражение върху трагичния инцидент и смъртта на П. В., което не е било сторено. Според жалбоподателите първоинстанционният административен съд не е приложил правилно разпоредбата на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради обстоятелството, че превратно тълкувал събрания доказателствен материал и достигнал до необосновани правни изводи за неоснователност на оспорването на административния акт. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и разрешаване на спора по същество, като се отмени акта. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, чрез юрк. Г. Гайдов, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния административен съд за правилно, поради което да се остави в сила. Ответникът - Териториално поделение на НОИ - гр. Стара Загора не изразява становище по жалбата. Ответникът - Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Стара Загора не изразява становище по жалбата. Ответникът - С. Р. Ш. ООД, чрез адв. Николов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В писмен отговор по делото развива подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът - Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ "проф. д-р Стоян Киркович " АД не изразява становище по жалбата. Ответникът - Агенция за хората с увреждания също не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение 369/06.11.2023 г. по адм. дело 238 по описа за 2023 г. първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на Г. П. Г., в качеството му на законен наследник на П. Г. В., против Експертно решение 1094/ 096 от 26.05.2021 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия, като неоснователна. Приел е, че съобразно събраните по делото доказателства органите на медицинската експертиза правилно са констатирали, че липсва причинна (функционална) връзка между увреждането ([заличен текст]), довело до смъртта на П. В. и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 КСО предвижда, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В конкретната хипотеза и от данните по делото е видно, че П. Г. В. е бил назначен на работа по трудов договор 72 от 11.12.2018 г. при работодателя С.-Р. Ш. ООД, гр. Асеновград, на длъжност шофьор, товарен автомобил (международни превози), при удостоверена дата на постъпване на работа - 12.12.2018 г. От фактическа страна не е спорно между страните, че П. В. е притежавал необходимите квалификации и удостоверяващите ги документи за изпълнение на заеманата длъжност, като при постъпването му на работа е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, документиран в инструктажната книга за начален инструктаж. В карта за оценка на риска на работното място, изготвена през м. декември 2018 г. от Служба по трудова медицина, са констатирани съответните степени на риск във връзка с основните фактори на работния процес. Работният процес е характеризиран като такъв, свързан с психоемоционално и нервно-сензорно напрежение, повишено внимание и отговорност. Определена била II степен на физическо натоварване (малък риск), III степен на нервно-сензорно натоварване (среден риск) и III степен на нервно-психично натоварване (среден риск). Тези данни са отразени в изготвената от работодателя производствена характеристика. В случая злополуката, причинила смърт на П. Г., е станала през време на извършваната работа, което обстоятелство не е спорно по делото, а именно по време на командировка в рамките на изпълнение на служебни задължения шофьор, товарен автомобил . В заповедта за командироване е посочено да извърши автомобилен превоз на товари до Турция, считано от 27.11.2020 г., без отбелязване на крайния срок за това. Изготвен е бил и пътен лист серия Т 002620, издаден на 27.11.2020 г. Свидетелските показания на разпитаните по делото лица са в тази насока и те не са опровергани от работодателя. Спорът между страните е за осъществяването на фактическия състав, посочен в хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО, касателно наличие на причинна връзка между смъртта на лицето в резултат на увреждане на здравето му и извършваната работа по време на злополуката. Квалифицирането на злополуката като трудова става по правилата на чл. 60, ал.1 КСО, както и чл. 12, ал. 2, чл. 13 Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Разпореждането на длъжностното лице за приемане или неприемане на злополуката за трудова по повод нетравматично увреждане, както е в процесния случай, се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Разпоредбата на чл. 13 (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) НУРРОТЗ предвижда, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Според предвиденото в чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ причинната връзка включва установяването на два вида връзка: причинна (между увреждането и настъпилия резултат - чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ) и функционална (между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката) - чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ. В настоящата хипотеза се установява от доказателствата по делото, че именно увреждането ([заличен текст]) е причината за смъртта на П. В. т.е. доказана се явява причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт на лицето. Също така, спорният въпрос се свежда и до наличието на функционалната причинна връзка по чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ - връзката между установеното нетравматично увреждане ([заличен текст]), от което е настъпила смъртта и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. Съгласно раздел IV на Глава Трета от Закона за здравето (ЗЗ) и издадената по приложението му Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) органи, осъществяващи експертиза на работоспособността при трудови злополуки са ТЕЛК и НЕЛК. Този орган е следвало да се произнесе относно причинната връзка, която включва установяването на два вида връзка - функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат) - разграничени в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ. Съгласно чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а според ал. 2 - при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. С оспореното в настоящото съдебно производство Експертно решение N9 1094/ 096 от 26.05.2021 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Националната експертна лекарска комисия, е потвърдено ЕР 0172/ 029 от 25.02.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД, гр. Стара Загора. В обжалваното решение се сочи, че същото е взето по документи, на основание чл. 50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) във вр. с чл.66, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). След обсъждане на предоставената медицинска документация и съдебно-медицинския протокол (Протокол за оглед на труп и аутопсия), е прието, че липсва причинна връзка между смъртта на П. В. и условията на труд на извършваната от лицето работа. Смъртта е настъпила вследствие на сърдечна недостатъчност, като точната причина за смъртта на П. В. е [заличен текст]. При лицето била налична [заличен текст], хронично протичане (по - специално [заличен текст]) и рискови фактори, довели до [заличен текст], и при което непосредствената причина за смъртта на лицето била [заличен текст]. Последното от своя страна било едно от формите на [заличен текст]. В случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК, съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, които при внезапно починало лице се произнасят по причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ). По силата на чл. 73, ал. 1 от НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК се произнасят за причинната връзка между злополуката и условията на труд в случаите на нетравматично увреждане въз основа на протокол за разследване на злополуката. По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето терминът "нетравматично увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми, включително миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Следователно, приетите от първоинстанционният съд доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, съобразени с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 НМЕ, не опровергават извода му за законосъобразност на оспорения административен акт. Този извод следва и от обстоятелството, че установените нетравматични увреждания са получени след настъпване на [заличен текст], който е остро заболяване и той е изключен от заболяванията, които могат да бъдат квалифицирани като трудова злополука-арг. чл. 73, ал. 2 НМЕ (Решение 12663 от 21.11.2024 г. по адм. д. 2291/2024 г., VI отд. на ВАС,Решение 12922 от 28.11.2024 г. по адм. д. 6726/2024 г., VI отд. на ВАС, Решение 7159 от 28.06.2023 г. по адм. д. 8773/2022 г., VІ отд. на ВАС, Решение 5578 от 10.05.2021 г. по адм. д. 799/2021 г., VI отд. на ВАС). По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е правилно и обосновано, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, изречение първо предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение