Решение № 642 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3525/2008 г.

Решение № 642 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3525/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 132 от 17.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 16.04.08 г., постановено по гр. д. № 3314/07 г. на Софийския градски съд, IIд г. о., с което е оставено в сила решение от 12.06.06 г. (погрешно е посочена 2007 г.) по гр. д. № 10147/05 г. на Софийския районен съд, 52 с-в, в частта, с която са уважени предявените от К. Д. О. от гр. Б. против "Б" А., гр. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В подадената от "Б" А., гр. С. касационна жалба срещу решението се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата К. Д. О. от гр. Б. не взема становище по нея. По делото е установено, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата в първоинстанционното производство К. О. е заемала длъжността "технолог-оператор" в представителство Б. В същото са съществували 4 щатни бройки за посочената длъжност, като със заповед № 10 от 05.02.04 г. на изпълнителния директор на "Б" А. е наредено да се закрият 2 щатни бройки и съгласно щатното разписание от 06.02.04 г., в сила от 08.03.04 г., в представителството на дружеството в гр. Б. за нея са предвидени 2 щатни бройки. С оглед на това е бил извършен подбор според посочените в чл. 329 КТ критерии и ищцата е предложена за уволнение, тъй като двама от служителите, заемащи същата длъжност, са получили по-висок резултат. Със заповед № 435 от 24.02.04 г. на главния изпълнителен директор на ответното дружество, връчена на ищцата на 27.02.04 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 08.03.2004 г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата поради съкращаване на щата е незаконно, тъй като щатното разписание, с което е премахната заеманата от ищцата длъжност е влязло в сила на 08.03.04 г., а трудовият договор е бил прекратен преди това - на 28.02.04 г. Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при съкращаване на щата работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, а според чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ в този случай трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Работодателят може да прекрати договора и без да отправя предизвестие или да не спази срока на предизвестието като при тези хипотези дължи обезщетение на работника или служителя по чл. 220 КТ без този начин на действие да е от значение за законосъобразността на уволнението. Когато трудовият договор се прекратява от работодателя без предизвестие, същият се счита прекратен от момента на връчването на заповедта на уволнение на работника или служителя - чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, освен ако в нея е посочен друг, по-късен момент. В разглеждания случай, предвид обстоятелството, че във връчената на 27.02.2004 г. заповед за уволнение изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 08.03.2004 г. следва да се приеме, че действието на заповедта е отложено и то е прекратено от по-късната дата, от която е действало новото щатно разписание. Ето защо въззивният съд неправилно е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 28.02.2004 г., когато новото щатното разписание от 06.02.04 г. още не е било влязло в сила, респ. че уволнението е незаконно. С оглед установените по делото факти, а именно че в случая е налице реално съкращаване на две от общо четирите щатни бройки за заеманата от ищцата до уволнението длъжност "технолог-оператор" и че при извършения от работодателя съобразно критериите по чл. 329 КТ подбор двама от заемащите същата длъжност служители са показали по-добри резултати, се налага обратният извод - за извършено в съответствие с изискванията на закона уволнение и за неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 291, т. 1 ГПК следва да се посочи за правилна съдебната практика, според която при посочване в заповедта за уволнение, че трудовото правоотношение се прекратява считано от определена дата, то се прекратява именно от посочената дата, а не от датата на връчването й на работника или служителя, когато връчването предхожда тази дата. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.