Решение № 10790 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2011 г.

ВАСVII отделение19.07.2011 г.докладчик т Юлия Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 1643 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 1590/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 3-11089/17.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, с която на Генко Иванов Пармаков на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", по отношение на държавите - членки на Европейския съюз. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10790 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на ОД на МВР - Пловдив срещу Решение № 1643 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 1590/2010 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Генко Иванов Пармаков, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил заповед № 3-11089/17.11.2009 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив по отношение на държавите - членки на Европейския съюз. С оспорената заповед на Генко Иванов Пармаков на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" до погасяване или пълно обезпечаване на вземането, Решението е правилно. Съдът е приложил точно материалния закон, като е извършил преценка на обжалваната заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от Директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи (чл. 37), което означава, че не допуска мерки, отегчаващи правния им статус. Видно от текста на чл. 75, т. 6 ЗБЛД, въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Налице е законово установен автоматизъм на налагане на ПАМ, което е в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и е отменил административния акт като незаконосъобразен. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 75, т. 6 ЗБЛД