Решение № 3647 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2008 г.

ВАСI отделение19.03.2009 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 742/24.06.2008 г. постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 3885/2007 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Иист Ком Трейд" ЕООД против РА № 8/4.04.2007 г. издаден от ТД на НАП-София, потвърден с решение№ 981/3.07.2007 г. на директор на ДОУИ-София в частта, в която е отказан данъчен кредит за м. 10, м. 11 и м. 12.2005 г. по фактури, издадени от "Атия 03" ЕООД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3647 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Иист Ком Трейд" ЕООД, гр. София против решение № 742/24.06.2008 г. постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 3885/2007 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 8/4.04.2007 г. издаден от ТД на НАП-София, потвърден с решение№ 981/3.07.2007 г. на директор на ДОУИ-София в частта, в която е отказан данъчен кредит за м. 10, м. 11 и м. 12.2005 г. по фактури, издадени от "Атия 03" ЕООД. в Касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на РА в същата част. Ответникът по касационната жалба- директорът на ДОУИ-София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата, като се иска потвърждаване на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, намира, че тя е неоснователна. С РА, правото на данъчен кредит по фактури от "АТИЯ 03" ЕООД е отказано поради неналичието на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Констатациите в РА са, че доставчикът или негов представител не е открит на адреса му за кореспонденция, поради което по реда на чл. 32, ал. 1 ДОПК му е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения вкл. и такива за извършване на доставките и за начисляването на ДДС по фактурите при доставчика, но такива документи не са представени. Съдът, за да отхвърли жалбата срещу тази част от РА приема, че жалбоподателят чиято е доказателствената тежест, не доказва реалността на доставките по фактурите от този доставчик. Съдът обосновава извода си с липса на протоколи за извършена работа или количествено- стойностни сметки за дължимото възнаграждение във връзка с договор от 1.10.2005 г. между жалбоподателя и "Атия 03" ЕООД с предмет - извършване на товаро-разтоварна дейност. Съдът приема, че към м. 11 и 12. доставчикът е разполагал с по 5 работника, който човешки ресурс е крайно недостатъчен за извършване на товаро-разтоварни дейности на стойност 179 500 лв. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка, по която не се спори, съдът е направил логични и обосновани изводи. Само наличието на фактури и на документи за заплатени суми не е достатъчно, за да се приеме, че това плащане е станало срещу предоставена услуга. Описанието на стопанската операция във фактурите е твърде общо-" по договор за товаро-разтоварна дейност". Липсват данни по делото описаната товаро-разтоварна дейност кога, къде, на какво и от кого е извършена. Установяването на тези обстоятелства е от значение за доказване на реалността на фактурираната стопанска операция, а недоказването им води до обосновано съмнение относно наличието на такава. Решението на АССГ в обжалваната му част, като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1