Решение № 1301 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2020 г.

Решение № 1301 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 140 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Балканика" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Йорданов, против решение № 1174 от 07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3494/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с която по жалба на "Бобчев" ЕООД е отменена скица с виза за проучване и проектиране № 113 от 23.10.2018 г. на главния архитект на район "Западен" на община Пловдив за обект "Ново едно -, три – и четириетажно застрояване съответно с Н = 3, 40 м., 10 м. и 12 м. и подземно застрояване по всички регулационни линии в УПИ XXXI – 510. 1030, за смесено обществено обслужване, жилищно застрояване и озеленяване, свързано със застрояването в УПИ XXXIII – 510. 590 за смесено обществено обслужване, жилищно застрояване и озеленяване и подземно застрояване по всички регулационни линии при спазване на устройствените показатели за устройствена зона СмФ2: плътност на застрояване (Пзастр.) до 70 %, коефициент на интензивност на застрояване (Кинт) – 3, 5, плътност на озеленяване (Поз.) – мин. 30% и паркиране – 100 % по означени задължителни линии за застрояване и посочени отстояния от кв. 87 по подробния устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на кв. "Христо Смирненски IV", район "Западен" на гр. Пловдив за ПИ идентификатор № 56784.510.1030 по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив. В касационната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, поради отпаднал в хода на производството правен интерес. Твърди, че жалбоподателя пред първата инстанция към момента на подаване на жалбата срещу скица виза от 23.10.2018 г. е имал правен интерес от оспорването като лице имащо качеството на такова по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ, но след презаверката на скицата виза от 14.11.20.2018 г., същият не попада вече в приложното поле на посочената разпоредба на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Поради това твърди, че правният интерес от оспорване е отпаднал в хода на производството и съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя без разглеждане жалбата на "Бобчев" ЕООД срещу скица виза № 113 от 23.10.2018 г. и производството по делото да бъде прекратено. Ответникът "Бобчев" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Недев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответника Главният архитект на район "Западен" на община Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че визата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с представена по делото заповед на главния архитект на община Пловдив. Приел е обаче, че оспорената скица виза е издадена в противоречие на изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, тъй като е издадена въз основа на предвижданията на ПУП – ПРЗ одобрен със заповед № 180 А – 2145 от 12.09.2018 г., който обаче не е влезнал в сила към момента на издаване на оспорената виза от 23.10.2018 г., а към момента е и отменен с влезнало в сила решение по адм. д. № 6768/2019 г. на ВАС. Поради това е приел, че оспорената скица – виза е издадена в противоречие с действащия към издаването й и сега ПУП – ПРЗ от 27.06.2014 г. в частта на предвидения Кинт за имота, който по действащия ПУП – ПРЗ от 2014 г. е предвиден 2, 5, а по оспорената скица – виза е предвидена Кинт – 3, 5. Приел е, че оспорената виза е незаконосъобразна като издадена въз основа на невлязъл в сила ПУП – ПРЗ и несъответстваща на действащия такъв. Приел е, че жалбоподателят пред първата инстанция е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ доколкото с оспорената скица – виза е допуснато свързано застрояване между неговия имот и имота на "Балканика" ЕООД, предвидено по оспорената виза. Приел е и че с презаверката на оспорената скица виза № 113 от 23.10.2018 г., направена на 14.11.2018 г., не е отпаднал правния интерес на жалбоподателя "Бобчев" ЕООД от оспорване на визата от 23.10.2018 г., тъй като първоначалната виза не е отменена, въпреки, че е презаверена и съдържа съществено ново изискване проектиране. Приел е, че факта не презаверка не обосновава извод на оттегляне на първоначалната виза, тъй като няма доказателства за оттеглянето й от административния орган. Поради това е отменил оспорената скица – виза от 23.10.2018 г. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решение като постановено по недопустима жалба, поради отпаднал в хода на производството правен интерес от оспорването, поради презаверка на спорната виза от 14.11.2018 г. Видно от презаверката от 14.11.2018 г. по корекцията със зелен цвят с нея е предвидено отстояние от УПИ XXXIII – 510. 590 от 1, 5 м. без да става ясно обаче дали това отстояние е предвидено за подземното застрояване или за надземното такова. На това изменение чрез посочената презаверка касатора се позовава за твърдението си, че вече не са налице предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 2 досежно жалбоподателя пред първата инстанция, съответно за него е отпаднал правния интерес от оспорване, тъй като вече не се предвижда свързано застрояване. Това възражение е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е отпаднал правния интерес на жалбоподателя пред него с презаверката на визата. Правилно съдът е приел, че първоначално оспорената виза не е отменена в резултат на презаверката с посоченото ново изискване към проектирането. В случая е налице една виза от 23.10.2018 г., а фактът, че същата е презаверена на 14.11.2018 г. не обоснова извод за оттегляне на предходната, тъй като доказателства в тази насока по делото не са приложени, а и не е налице такова твърдение. Напротив от приложената презаверена виза е видно, че устройствените показатели са същите, като е отбелязано със зелен цвят предвидено отстояние към УПИ XXXIII – 510. 590 1, 5 м. неясно обаче дали досежно подземното или надземното застрояване, както и не е ясно дали с презаверката е допуснато намалено отстояние към посочения УПИ. След като не е отменена оспорената виза от 23.10.2018 г., то не е отпаднал и правния интерес от оспорването й. Правилно съдът се е позовал и на практика на ВАС по адм. д. № 2956/2020 г., която касае същата практика на главния архитект на район "Западен" на община Пловдив с презаверка на виза за същия район. Поради изложеното оспореното решение не е недопустимо, а напротив правилно съдът е преценил, че е сезиран с допустима жалба, по която се е произнесъл. Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на оспорената виза като издадена в противоречие със закона. По аргумент от чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план, а в случая е установено, че оспорената виза не представлява копие извадка от действащия ПУП – ПРЗ, който към момента на издаването й е този одобрен 2014 г., а не изменението му от 12.09.2018 г., който към момента на издаване на визата не е бил влезнал в сила, а към момента на постановяване на оспореното решение е и отменен с решение № 1093 от 22.01.2020 г. по адм. д. № 6768/2019 г. на ВАС. Правилно съдът е приел, че визата противоречи и на предвижданията за Кинт по плана от 2014 г., т. е. на устройствените показатели за имота, съответно не представлява извадка от действащия план. Освен това следва да се посочи, че като основание за издаване на визата е посочена и разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, а обекта, за който е издадена визата не е от категорията на нито един от посочените в този член обекти, включително не се установяват и предпоставките по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, за която хипотеза и допустимо издаване на виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ без изменение на ПУП, когато не се променят начина и характера на застрояването, а в случая с визата е налице промяна досежно предвидения Кинт по действащия план, което пък я прави незаконосъобразна дори да се приеме, че е издадена виза по чл. 140, ал. 3 вр. Чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Това също представлява нарушение от категорията на съществените при издаване на оспорената виза, опорочава я и съответно е правилен извода на съда, че оспорената скица – виза е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация "Бобчев" ЕООД, но макар и основателно като недоказано, не са представени доказателства за сторени от него разноски за касационната инстанция, също не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,