Решение № 641 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2007 г.

Решение № 641 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение № 529 от 26.03.2007 г. по гр. дело № 746/2006 г. на Врачанския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Впоследствие като касатори са конституирани наследниците им А. К. Т., И. П. И. и М. П. Д. Конкретните оплаквания са свързани с доводи, че ищците не са доказали придобиването на процесния имот от наследодателя им по силата на замяна, извършена от ТПС комисия. Освен това съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е постановено след обнародването в ДВ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне. Въззивният съд не е взел предвид доводите им за това, че са придобили имота по давност. Ответницата А. В. И., град В., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Врачанският окръжен съд е отменил решение № 95 от 19.07.2006 г. на Врачанския районен съд по гр. д. № 67/2006 г., и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е уважил предявеният иск от Е. А. И., А. В. И. и С. А. И. срещу П. И. П. и И. И. П., като е признал за установено, че ищците са собственици на новообразуван имот № 9640029 по плана на новообразуваните имоти на м. "К.", землището на град В. с площ от 2 020 кв. м. при съседи имот № 9640031, № 9640030, 9640492, 9640024, 9640103, 9640102. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е получил чрез замяна, извършена от ТПС комисия през 1965 г. процесния земеделски имот. Впоследствие имотът е бил застроен, поради което съобразно разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила. С решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и последвалото го решение на ОСЗГ - Враца от 28.03.2005 г. е признато правото им на собственост в съществуващи реални граници в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Въпреки наличието на данни ответниците да са старите собственици на имота, то след извършената замяна през 1965 г. същите са загубили собствеността. На тях е възстановен друг имот, намиращ се в друга местност, на 500 м от процесния имот и то с план за земеразделяне. Обжалваното решение е правилно. Обосновано е прието с оглед на събраните доказателства, че ищците, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 127 ГПК (отм.), са доказали собствеността си върху процесния имот. Установено е по безспорен начин от представените писмени доказателства препис-извлечение от решение на ТПС комисия и удостоверение, издадено от Общински народен съвет Враца, както и от приетите по делото технически експертизи, че наследодателят на ищците А., починал на 8.09.1980 г., е получил чрез замяна, извършена от ТПС комисия през 1965 г., процесния земеделски имот. Впоследствие имотът е бил застроен, поради което съобразно разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила. С решение на ОСЗГ - град В. на ищците като наследници на А. И. И. е възстановена собствеността върху процесния имот при условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в територия по § 4 с план за новообразуваните имоти, а не чрез план за земеразделяне по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. По тази причина разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ относно обезщетяването при условията на чл. 10б ЗСПЗЗ ако съдебното решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е представено в ОСЗГ след обнародването в ДВ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, не се прилага в случая. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, че наследодателите на касаторите са владели процесния имот. Напротив по делото е установено, че от замяна през 1965 г. и до настоящия момент имотът се владее от наследодателя на ищците и от самите ищци. Освен това според разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита - по отношение на тези имоти придобивна давност би могло да тече само занапред - от влизане в сила на разпоредбата (обн. ДВ, бр. 107 от 1997 г.). В случая исковата молба е подадена на 30.12.2005 г. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.