Решение № 6215 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стоянова, чрез адв. Челебиев, срещу Решение 682 от 27.01.2022г., постановено по адм. дело 859 по описа за 2021 г. на Административен съд Хасково. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково, чрез юрк. Стойчева като процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. В допълнително представени писмени бележки претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е Решение 1012-26-295-1 от 03.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. Стоянова против Разпореждане РВ-3-26-00942531/24.06.2021г. на Ръководителя на Контрол по разходите на ДОО към ТП на НОИ - Хасково. С разпореждането, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. в размер на 10 737.17 лева, от които 9774.68 лева - главница и 962.49 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. С обжалваното решение съдът е приел за установено, че лицето няма качеството осигурено лице регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Съдът е обосновал правните си изводи на влезлите в сила Задължителни предписания ЗД-1-26-00914349/26.04.2021г., където подробно са изложени съображенията защо лицето не отговаря на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски производител и съответно подадените осигурителни данни по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период, следва да бъдат заличени. По отношение на възражението относно добросъвестността на Стоянова по получаване на сумите за осигурителни плащания, съдът обосновава правен извод базиран на съдебната практика, съгласно която добросъвестността и недобросъвестността е субективно отношение на дееца към желан от него резултат. Съдът приема, че за да е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорените актове, следва да са заявени неверни факти или да не са декларирани обстоятелства при императивно изискване за деклариране, за възникване и упражняване на правото на осигурително плащане. Съдът прави обоснован извод за законосъобразност на административния акт, т.к. Стоянова е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин по §1, т.5 от ДР на КСО, съответно на чл.10, чл.40 и чл.48а от КСО, при подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Същата е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице земеделски производител с дейност по отглеждане на домашни птици с вид осигуряване Общо заболяване и майчинство, с начало на упражняване на дейност от 01.08.2019г. ,но събраните в хода на административното производство доказателства са опровергали това обстоятелство, видно от установеното, че стопанството й не отговаря на законовото изискване за животновъден обект, в който се произвежда животинска продукция, предназначена за пазара. Така установените факти обосновават като правилен извода, че лицето е съзнавало, че заявява неверни обстоятелства относно качеството си на самоосигуряващо се лице с цел ползване на обезщетенията от ДОО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е правилно е приложил материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е достигнал до правен извод, че жалбоподателката не може да има качеството осигурено лице, като регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, т.к. не притежава животновъден обект, в който се произвежда животинска продукция, предназначена за пазара. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството доколко лицето недобросъвестно е получило парично обезщетение, поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.09.2019г. до 11.02.2021г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. Съдебната практика е категорична, че регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Не следва да се приема идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството "осигурено лице". С оглед на това материално законосъобразен е изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че към този момент лицето не е имало право на обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт, като М. Стоянова следва да заплати на ТП на НОИ Хасково сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,