Решение № 4963 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2015 г.

Решение № 4963 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при Централно управление на Национална агенция за приходите против решение № 164 от 12.01.2015 г. на Административен съд С. град постановено по адм. д. № 1388/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 141302526/10.09.2013 г., издаден от Д. В. Я. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Е. М. С. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С. - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 2/02.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. към ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови ново решение, отменящо РА. Претендира разноски. Ответникът - "А." ООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. И. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 141302526/10.09.2013 г., издаден от Д. В. Я. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Е. М. С. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - С. - ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 2/02.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. към ЦУ на НАП, в частта, с която е установен данък за довнасяне по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 235 123,62 лева и лихви за просрочие в размер на 25 612,31 лева за данъчните периоди от 01.07.2012 г. до 31.10.2012 г. За да отмени процесния ревизионен акт съдът е приел, че към датата на повторната регистрация е следвало да бъде приспаднат начисленият данък при дерегистрацията на "АЛЕКСАНДРИЯ" ООД в ликвидация за обложените активи, които са били налични към датата на последващата му регистрация по ЗДДС, защото в противен случай би се постигнал несправедлив правен резултат, което е недопустимо и е в пряко противоречие със същността на данъка и неговите цели. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Първоинстанционният съд е установил, че от 30.10.2012 г. "А." ООД, в ликвидация, отново е регистрирано по ЗДДС по инициатива на приходните органи на основание чл. 96 от ЗДДС - задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот над 50 000 лв. за период от 12 месеца. Приходните органи са приели, че на основание чл. 111 от ЗДДС при подаване на справката-декларация за м. 07.2012 г. "А." ООД, в ликвидация, е следвало да начисли ДДС до размера на ползвания данъчен кредит за налични активи към датата на дерегистрация с данъчна основа 1 094 246,89 лева, т. е. в периода е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 218 849,38 лева. В хода на съдебното производство от страна на ревизираното лице е доказано, че приходните органи при начисляването на ДДС по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС са включили активи, за които дружеството не е ползвало изцяло или частично данъчен кредит. В тази връзка по поставен въпрос в заключението на вещото лице по ССчЕ е изложено, че на база предоставени данни от дружеството "А." ООД, в ликвидация, към 03.07.2012 г. се установява, че при начисляване на ДДС на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, са включени активи, за които не е ползван данъчен кредит. Първоинстанционният съд е установил, че изложените в ревизионния доклад констатации на приходните органи, че облагаемият оборот на дружеството е над 50 000 лева още в периода, в който е следвало да бъде извършена задължителната дерегистрация по ЗДДС - м. 07.2012 г., са правилни и законосъобразни. Приходните органи са посочили също така, че за периода 03.07.2012 г. - 29.10.2012 г. дружеството е подавало справки-декларации, дневници за покупки и продажби, като съответно е начислявало ДДС и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това правилно е прието, че формално са правилни изводите на приходните органи, че за периода 03.07.2012 г. - 29.10.2012 г. начисленият данък е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. От друга страна ревизираното лице би следвало да няма право на приспадане на данъчен кредит за този период, тъй като съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оставянето в сила на РА, с който на ревизираното лице се начисляват данъчни задължения в резултат на извършени принудителни дерегистрация и регистрация по ЗДДС при условие, че е установено от органите по приходите че към всеки един ревизиран период дружеството е отговаряло на условията за задължителна регистрация, поддържало е последователно тази позиция и е действало като регистрирано лице, би се постигнал несправедлив правен резултат, което е недопустимо и е в пряко противоречие със същността на данъка и неговите цели, така както са формулирани включително и в Директива 2006/112 на Съвета. По изложените съображения не са налице релевираните с жалбата основания за касиране на решението на АССГ. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5200 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, осмо отделение