Решение № 7201 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2017 г.

Решение № 7201 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от О. К., чрез процесуалния си представител адв. В. срещу решение № 16/20.01.2017 г. по адм. дело № 219/2016 г. по описа на Административен съд - К.. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска обезсилване или отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Ответникът по делото - Ц. А. К., оспорва жалбата в писмен отговор, депозиран чрез адв. С.. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на Административен съд - К. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Ц. А. К. срещу О. К. за претърпени имуществени вреди в размер на 1 600 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 867/2015 г. по описа на Районен съд - К. и потвърдено с КАНД № 349/2015 г., с което е отменено като незаконосъобразно НП № 76/12.06.2015 г., издадено от кмета на О. К. и неимуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се претърпени унижение, стрес, шок, душевна болка и притеснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 24.06.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. С посоченото НП на К. е било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 19, ал. 4 от Наредба за дейността на религиозните общности на територията на О. К.. С обжалваното решение, Административен съд - К. е уважил предявения иск, като е присъдил и направените от ищцата в хода на производството разноски в размер на 370 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищцата е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищцата в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с НП № 76/12.06.2015 г., издадено от кмета на О. К., с което на К. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 19, ал. 4 от Наредба за дейността на религиозните общности на територията на О. К.. По повод подадена от лицето жалба срещу горепосоченото НП, пред Районен съд - К. е образувано НАХД № 867/2015 г., приключило с решение № 299/13.11.2015 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен, потвърдено е решение на Административен съд К. с КАНД № 349/2015 г. приключило с решение № 34/15.02.2016 г. За защитата си по образуваните и водени дела, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищцата е ангажирала адвокат, като са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1600 лева, внесени изцяло към момента на упълномощаването. Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП, Колева е била защитавана от адвокат и е направила разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото НАХД, РС - К. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди и неимуществени вреди са реално претърпени от К. и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото Наказателно постановление. Касационният ответник не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно съдът е присъдил и претендираната върху сумата лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - К. следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде осъден касационния жалбоподател по делото да заплати на ответната страна направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2018 г. (л. 54 от настоящето дело) в размер на 600 лева с ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение