Решение № 1079 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2016 г.

ВАСV отделение26.01.2017 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Л. А. Е., в качеството й на наследник на Е. С. Е., против заповед № РД-49-549 от 16.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА Л. А. Е., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. "Б. С." .№... да заплати разноски по делото в полза на Изпълнителна агенция по горите в размер на 500 /петстотин / лева. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването.

Мотиви

Решение № 1079 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. § 123 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн. ДВ, бр. 16/2003 г. - ПЗР на ЗИДЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Л. А. Е., в качеството й на наследник на Е. С. Е., против заповед № РД-49-549 от 16.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано издаването на заповед за закупуване на застроена и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) по преписка рег. индекс № 94ЕЕ-19 от 12.05.2009 г., образувана по заявление, подадено от Е. С. Е.. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител също изразява становище за неоснователност на жалбата. След като прецени приетите по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, /видно от пощенското клеймо на разписка към известие за доставяне, приложено на л. 14 от делото/ от лице, което има правен интерес от оспорването, по силата на наследственото правоприемство - жалбоподателката е съпруга на починалия на 06.11.2013 г. Е. Е., за което е представено удостоверение за наследници изх. № ГСР-2300 от 12.11.2013 г. /л. 7/. Разгледана по същество, тя е неоснователна при следните съображения: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по заявление рег. индекс № 94ЕЕ-19 от 12.05.2009 г., подадено от Е. С. Е., назовано "допълнение към заявление на основание § 123 от ЗИ на ЗГ с вх. № 94-ЕЕ/09.02.2004 г. ". Във връзка с твърдението на заявителя за наличие на заявление в законоустановения преклузивен срок и във връзка със задълженията си по чл. 35 АПК, административният орган е предприел действия за събиране на доказателства в тази посока. Изискал е данни от Изпълнителната агенция по горите и дирекция АООП при Министерството на земеделието и храните. Съгласно текста на становище ИАГ-20514 от 205.2013 г. -л. 34; писмо рег. инд. № ИАГ-22831 от 11.06.2013 г. -л. 33 на Агенцията и писмо изх № 13-4626 от 14.06.2013 г. на ИД на дирекция АООП при МЗХ, такова заявление, в срока до 01.03.2004 г. не е установено /л. 32/. За да докаже твърдението си Е. Е. е бил задължен, с писмо рег. инд. № ИАГ-25837 от 03.07.2013 г. /л. 31/, в тридневен срок от получаване на писмото, да представи доказателства за подаване на заявление по реда на § 123 от ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) до 23.02.2004 г. В писмото се съдържа предупреждение, че в случай на неизпълнение, ще бъде постановен отказ за издаване на заповед за придобиване право на собственост върху застроената и нормативно определена прилежаща площ по реда на § 123. Доказателства не са били представени, поради което административният орган е приел, че не е налице подадено, в законоустановения срок за закупуване на нормативноопределена прилежаща площ от държавния горски фонд (ДГФ), заявление и това е посочено в мотивите на издателя на оспорения акт, а се поддържа и от процесуалния му представител пред съда. От доказателствата по делото се установява, че с предварителен договор от 08.03.2003 г. А. А. Д. и Л. А. Д., са продали на Е. С. Е. недвижим имот, находящ се в м. "П. лъка", в землището на с. Л., общ. Сандански, представляващ двуетажна вила, в състояние "груб строеж" със застроена площ 55 кв. м /л. 6/, за който имот е съставен, по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, констативен нот. акт № 35А от 24.11.2008 г., вписан в Службата по вписванията /л. 117/. Съгласно удостоверение № АБ-02-02 от 10.01.2013 г. на община Сандански строежът "Вила" в имот № 000552, отдел 140, подотдел 1, м. "П. лъка", землище на с. Л., изграден преди 2003 г. е допустим по правилата и нормативите, действали по време на строителството и по действащите разпоредби на ЗУТ и за същия е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Прилежащата площ на сградата с площ от 0.498 дка, представляващ ПИ с кадастрален № 000552 в землището на с. Л., община Сандански, съгласно становището на МОСВ изх. № 3448-1/20.08.2008 г. попада в границите на защитена зона с наименование "С. П. - Алиботуш" и идентификационен код BG0001028 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в приетия с Решение на МС на РБ № 802/4.12.2007 г. списък от защитени зони /л. 111/. Съгласно извлечение от регистъра на земеделските земи от 15.04.2011 г. /л. 58/ и удостоверение изх. № РД-05-2117 от 27.11.2012 г., подписано от началника на ОСЗ гр. С., ПИ с кадастрален № 000552, ЕКАТТЕ 43699 с площ от 0.498 дка, вид на територията: за нуждите на горското стопанство, съгласно скица № К00485/22.11.2012 г. е частна държавна собственост и не попада в горски територии с посочените в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗГ характеристики /л. 65/. Образуваната на 12.09.2009 г. преписка по заявлението за закупуване с подател Е. Е. е била разгледана на заседание на Комисия, назначена със заповед № 774 от 03.09.2013 г. на изпълнителния директор на ИАГ, изменена със заповеди № 533 от 08.07.2014 г., № 320 от 14.05.2015 г. и № 711 от 07.10.2015 г. на същия административен орган и е взето решение, по Протокол № 14 от 13.10.2015 г. /л. 24-л. 26/, че поради липса на доказателства за депозиране на искането в законоустановения едногодишен срок - т. е. до 23.02.2004 г. -§ 123 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) не може да бъде приложен. В този смисъл е изготвен доклад до министъра на земеделието и храните и е направено предложение да се постанови отказ /л. 19-л. 20/. На 16.12.2015 г. министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД-49-549, с която на осн. § 5, ал. 1 ПЗР на ЗГ вр. § 123, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.) е отказано издаването на заповед за закупуване на прилежащата площ от 0.498 дка от ПИ с кадастрален № 000552, ЕКАТТЕ 43699 в землището на с. Л., общ. Сандански. Въз основа на тази фактическа установеност настоящият състав прави следните изводи: Оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, съгласно § 123, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за горите (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 29 и 34 от 2006 г., отм.), съгласно който заявление за закупуване се подава до министъра на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон /обн. ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г./. Министърът на земеделието и горите издава или отказва да издаде заповед въз основа на заявлението по ал. 2 /ал. 3/ в кръга на правомощията му по закона. Актът е издаден в предписаната от чл. 59 АПК форма и е подробно мотивиран с фактически и правни основания за издаването му. При постановяването му са спазени процесуалните правила - административният орган е събрал относимите за правилното решаване на преписката доказателства, изискал е становище от нарочно сформираната Комисия, подложила на обсъждане заявеното искане и за отказа си се е мотивирал, като изрично е посочил, че заявителят не може да се възползва от правата по реда на § 5, ал. 1 ПЗР към ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. вр. § 123 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.), поради това, че не е подал заявлението си в законоустановения срок - до 23.02.2004 г. Актът е законосъобразен - министърът е приложил правилно материалния закон. Съгласно § 123, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗГ (отм.): "Лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване. С този текст е предвиден облекчен привилегирован ред за придобиване на право на собственост върху земи, включени в държавен горски фонд. Както всяка предвидена законова преференция и тази е обвързана с определени кумулативни материалноправни предпоставки за признаване на това право, както и с определен в ал. 2 преклузивен срок за подаване на заявление. След като административният орган е установил по категоричен начин, и след като заявителят сам не е представил доказателства, че е депозирал заявление в срок до 23.02.2004 г., административният орган в изпълнение на правната норма е постановил отказ. Правото на заявителя да закупи прилежащия терен е преклудирано. Дори хипотетично да се приеме, че праводателят на Ефтимов - А. Д. е подал заявление в законоустановения срок, каквото твърдение се съдържа в жалбата, това обстоятелство не ползва приобретателя на постройката. В административното правоотношение по издаване на индивидуален административен акт правоимащият упражнява свое субективно, потестативно, публично право. Това право не може да бъде предмет на "прехвърляне" или "ползване" от трето лице. При прехвърляне на права, които съставляват материалноправни предпоставки за упражняване на публичното право, за приобретателя възниква правото на това основание да поиска издаване на административен акт, което в случая Ефтимов не е направил. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорвания отказ е законосъобразен. Не са налице основанията, посочени в чл. 146 АПК за отмяната му, поради което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода от правния спор и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК претенцията на заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 123