Решение № 272 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2015 г.

Решение № 272 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на П. М. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. Н. И., против решение № 5123 от 17.07.2015 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11330/2014 г., в частта с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) 231208870/07.05.2013 г., издаден от Б. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърдена с Решение № 1320/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С., досежно допълнително определени данъчни задължения по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: - изцяло за 2004 г. - потвърден ДОД в размер 59.45 лв., ведно с 42.70 лв. лихва за забава; - изцяло за 2005 г. - потвърден ДОД в размер 624.82 лв., ведно с 469.78 лв. лихва за забава; - частично за 2006 г. - потвърден ДОД в размер до 652.24 лв., ведно със съответната лихва за забава; - изцяло за 2007 г. - потвърден ДОД в размер 616.00 лв., ведно с 295.11 лв. лихва за забава; - изцяло за 2008 г. - потвърден ДОД в размер 1 043.50 лв., ведно с 342.05 лв. лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са незаконосъобразни изводите на съда, че задълженията за 2004 г. и 2005 г. не са погасени по давност, че неправилно не е включен заем като начално салдо за 2004 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на направените разноски. Твърди, че решението е недопустимо в частта за присъдените разноски в полза на "ОДОП С." поради изрично становище на НАП, че не претендира разноски. Отправя искане в тази част решението да бъде обезсилено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Станчева в с. з. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е частично основателна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 13695/17.11.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1419/14 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 7463/29.11.2013 г. по адм. д. № 8821/2013 г. по описа на Административен съд -С. град. ВАС е дал указания да бъдат събрани относими доказателства за правилното определяне на данъчната основа за облагане на П. М. Д., в това число и за начина, по който същата е получавала трудовото си възнаграждение от работодател община Е. за периода 01.01.2000 г. - 31.08.2006 г. Да бъде допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която да образува паричен поток на доходите и разходите на лицето в брой, при съобразяване на всички събрани по делото доказателствени указания, които следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 231208870/07.05.2013 г., издаден от Б. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с Решение № 1320/31.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С., в оспорената в част за установените задължения за 2009 г. в размер на 4,40 лв., ведно със съответните лихви и е изменил в частта на определените задължения по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., като е определил задължение за подоходен данък, в размер на 652,24 лв., ведно със съответните лихви. В останалата част РА е оставен в сила. Решението като необжалвано е влезнало в сила в отменителната част за 2009 г. и в изменителната за 2006 г. - ДОД в размер над 652.24 лв., ведно със съответната лихва за забава Обжалваното решение е частично неправилно. Според настоящата касационна инстанция основателен е доводът на касатора за това, че публичните вземания за 2004 г. и 2005 г., установени с РА, са погасени по давност. Правилно е приел съдът, че 5-годишната погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, действащ от 1.01.2006 г., по отношение на публичните вземания за 2004 г. е започнала да тече от 1.01.2006 г., а за тези от 2005 г. е започнал да тече през 01.01. 2007 г. Срокът на погасителната давност и началният момент, от който тече, установени в ДОПК, не се различават от тези по отменения ДПК. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № 1010895/13.12.2010 г. Съгласно чл. чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК от започването на ревизията на 13.12.2010 г. давността е спряла за една година до 13.12.2011 г. на основание чл. 171, ал. 1, т. 1. Правилно е приел административният съд, че след отмяната на първоначалния РА по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК не се възлага нова, различна от първата ревизия, а се възстановява висящността на ревизионното производство. Това се потвърждава от разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ДОПК, в която изрично е записано, че в случаите по ал. 4 производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяната на първоначалния акт. Не е налице обаче основанието по чл. 172, ал. 2 ДОПК за прекъсване на давността. Според посочената норма давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публичното вземане, но ако актът бъде отменен, давността не се смята прекъсната. В случая първоначално издаденият РА е отменен след обжалването му по административен ред. Погасителната давност не е прекъсната с първия издаден РА № 231104844/09.12.2011 г., тъй като този РА е отменен от горестоящия орган по приходите. Пет годишната давност продължава да тече на 13.12.2011 г. и е изтекла на 01.01.2012 г. за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., съответно на 01.01.2013 г. за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. Към датата на издаване на процесния втори РА № 231208870/07.05.2013 г. 5-годишната погасителна давност за задълженията от 2004 г. и 2005 г. вече е изтекла. Няма как да е налице спиране на давността за периода от 13.12.2010 г. до 07.05.2013 г., който обхваща близо две години и пет месеца. Т. е. за двата данъчни периода (2004 г. и 2005 г.) давността е спряла временно от момента на издаването на първата Заповед за възлагане на ревизия № 1010895 от 13.12.2010 г. за една година, т. е. до 13.12.2011 г. Към датата на спирането изтеклата погасителна давност за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е 4 години, 11 месеца и 12 дни, а за тези от 2005 г. - 3, години, 11 месеца и 12 дни. Максимално регламентираният от закона срок за спиране на давността е едногодишен, като след този срок давността продължава да тече, а не започва нова давност. С издадения първи РА № 231104844/09.12.2011 г. давността не е прекъсната, тъй като същият е отменен с Решение № 1760/20.07.2012 г. на ДД "ОУИ" - гр. С. А към датата на издадения втори РА (процесен) давността вече е изтекла за задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г, и 2005 г. С оглед гореизложеното решението в тази обжалвана част следва да бъде отменено. Неоснователни са останалите доводи на касатора за незаконосъобразност на решението. Направеният подробен анализ на доказателствата потвърждава фактическите констатации и изведения извод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обосноваващи прилагането на ал. 2 на правната норма, както и относно началното салдо за 2004-та и за следващите години, начина на формиране на паричния поток, размера на приходите и разходите за отделните години, и пр. В тази връзка, основателно, по съображение, че доказателствата за предоставен паричен заем от ЕТ "Д.-Д. Д." в размер на 45 000 лв./договор за паричен заем от 12.02.2001г, разписка за предадена на заемополучателя сума в размер на 45 000 лв. и два броя разписки за върнати на заемодателя суми/, представени едва при повторното разглеждане на делото от административния съд, не обективират действително осъществени заемни правоотношения, а са съставени за целите на съдебното производство, правилно съдебният състав не е кредитирал тези доказателства, нито изготвеното въз основа на тях допълнително заключение на ССЕ. По същество, с постановеното решение първоинстанционният съд е отговорил на всички въпроси, поставени от касатора чрез направените възражения и доводи, които се повтарят в касационната жалба, като правилно, по изложените в съдебния акт съображения, е преценил същите за неоснователни. Твърдението на касатора, че решението на АССГ е недопустимо в частта за присъдените разноски в полза на "ОДОП С." поради изрично становище на НАП, че не претендира разноски е неоснователно. Видно от мотивите на съда присъдените на ответника разноски са за юрисконсулстско възнаграждение в касационната инстанция, по адм. д. № 1419 от 2014 г. ВАС, I отделение, заявени своевременно, които съдът е определил в размер на 439.72 лв., изчислени, по чл. 8, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. АССГ изрично е описал, че не присъжда разноски на " ОДОП" С. за производството пред него, поради липса на искане за присъждане на такива. Разноски: С оглед изхода на спора на П. М. Д. следва да бъдат присъдени още 437,65 лв. разноски за четирите инстанции съобразно уважената част от жалбата. Н. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени за настоящата инстанция разноски в размер на 464.64 лв. По съразмерност следва П. М. Д. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП разноски в размер на 27 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС Осмо отделение