Решение № 10380 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2023 г.
ВАСВторо отделение31.10.2023 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2579 от 13 април 2023 г., постановено по адм. д. 11015/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА М. Ганева, [ЕГН] да заплати разноски за тази инстанция, както следва - на Столична община за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на И. Караджов, [ЕГН], за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. Ганева, чрез процесуалния й представител адв. Й. Темелкова, против решение 2579 от 13 април 2023 г., постановено по адм. д. 11015/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. От ответниците по касация Главен архитект на Столична община, чрез пълномощника му гл. юрк. В. Маринова-Кръстева и А. Закут, чрез пълномощник адв. С. Недев, са постъпили писмени отговори, в които са обосновани доводи за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание е конституиран като ответник И. Караджов, с оглед настъпило прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, по отношение на което е издадена процесната виза за проектиране, съответно от А. Закут на И. Караджов. Чрез процесуалните си представители адв. Георгиев и адв. Василева оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството по адм.д. 11015/2022г. на АССГ, е образувано на основание решение 10905/29 ноември 2022 г. по адм. д. 6699/2022 г. на ВАС на, с което отменя решение 2783/26.04.2022г. по адм. д. 12600/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Ганева против виза за проектиране САГ21-ГР00-1763/1/08 септември 2021 г., издадена от главен архитект на Столична община, за инвестиционно проектиране на обект: Преустройство на мансарден етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.402.96.1.5 и основен ремонт на покрив на съществуваща сграда - Недвижима културна ценност (НКЦ) с идентификатор по КККР 68134.402.96.1, находяща се в УПИ Vl- 13 (ПИ с идентификатор по КККР 68134.402.96), кв. 10, м. ГГЦ Зона Г-14", район Оборище". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Посочва, че с визата не е предвидено ново строителство, а проектиране в рамките на съществуващата сграда, без да се завземат общи части от нея и без същата да се изменя в хоризонтално или вертикално отношение. Спорната виза е издадена и с указания за спазване на изискванията на ЗКН, които са относими към следващите етапи на инвестиционното проектиране - изработване на проекти и издаване на разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Настоящият състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е, или копие от действащия ПУП - ПРЗ, или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план. Правилно административният съд е приел, че процесната виза за проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Било е поискано издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за изработване на проект Преустройство на мансарден етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.402.96.1.5 и основен ремонт на покрив на съществуваща сграда - НКЦ с идентификатор по КККР 68134.402.96.1, находяща се в УПИ Vl- 13 (ПИ с идентификатор по КККР 68134.402.96), кв. 10, м. ГГЦ Зона Г-14", район Оборище", съгласно влезлия в сила ПУП - ЗРКП, одобрен с Решение 1 по Протокол 32/10 декември .2001 г. на Столичен общински съвет и кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-45/09 юли 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесната виза съдържа изискуемите от закона реквизити. Правилен е и изводът на съда за липса на допуснато нарушение на закона досежно липсата на съгласие на останалите етажните собственици за издаване на визата, в съответствие с чл. 185 ЗУТ. Такова законово изискване не съществува на етапа на издаване на визата за проектиране, като дори и в хипотезите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, при които законодателят изисква визата да бъде съобщена на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, не се въвежда изискване за наличие на предварително тяхно съгласие за издаване на същата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на изрично писмено съгласие на всички непосредствени съседи на процесния обект, изразено в нотариална заверка на подписите, е обстоятелство относимо към един следващ етап на инвестиционното проектиране одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за процесното преустройство. Последното е ясно посочено и в самата виза, която съдържа указания за спазване на изискванията за ЗКН, относими към следващите етапи на инвестиционно проектиране. Както съдът вярно е констатирал - съгласуването на издадената виза по реда и от органите по чл. 84 от ЗКН е последваща дейност, поради което и възраженията на жалбоподателката в тази насока са несъстоятелни. Обосновано е прието от съда, че с визата не е предвидено ново строителство, а проектиране в рамките на съществуващата сграда, без да се завземат общи части от нея и без същата да се изменя в хоризонтално или вертикално отношение. Липсата на промени в хоризонтално и вертикално отношение на сградата е ясно констатирано и от вещото лице в рамките на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Визата е за основен ремонт и вътрешно преустройство на самостоятелен обект в сградата без да се засягат общи части от нея или други самостоятелни обекти. От доказателствата по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза категорично се установява, че на мансардния етаж от сградата се намира единствено самостоятелния обект с идентификатор 68134.402.96.1.5 по КККР, за който е издадена визата и който съгласно КККР е с предназначение апартамент. При издаване на процесната виза за проектиране няма противоречие при определянето на правните норми, послужили за издаване на акта и/или при индивидуализирането на обекта, за който се издава административния акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания, в тази връзка, следва да бъдат присъдени разноски на ответниците, както следва - на Столична община за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на И. Караджов, [ЕГН], за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав