Решение № 5290 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12948/2011 г.

Решение № 5290 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12948/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Георги Василев Динев от гр. София, против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-8997/09.09.2011 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като е разбрал за допуснато на 20.11.2010 г. в района на гр. Севлиево, пътно-транспортно произшествие (ПТП) от служител на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, София (ОД на МВР) след употреба на алкохол, не е докладвал незабавно на ръководителя си и на звено "Човешки ресурси" за извършеното тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", с което е нарушил чл. 35, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз - 1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция/та - отм.), поради което и на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Жалбоподателят, недоволен от МЗ, я обжалва. Поддържа, че тя е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), констатира следното: Жалбоподателят Динев е назначен като държавен служител, категория Б, главен разследващ полицай - началник на отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР. По повод сигнали за нарушения, допуснати от директора на ОД на МВР, министърът е разпоредил проверка и назначил комисия като дисциплинарно - разследващ орган (МЗ № Iз-1403/30.05.2011 г. и № Iз - 1757/06.07.2011 г.). В хода на проверката комисията разгледала и събраните данни за дейността и поведението и на други служители от дирекцията, между които и Динев. В изготвената след проверката Справка рег. № 3997/26.07.2011 г. (л. 40 и сл.) тя установила, че на 20.11.2010 г. в около 23.00 часа, Даниел Петров Божилов, тогава служител на ОД на МВР, управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол и катастрофирал в района на гр. Севлиево. За инцидента и обстоятелството, че водачът на автомобила е употребил алкохол, жалбоподателят Динев бил информиран устно от Божилов няколко дни по-късно, по повод търсена консултация за възможни последици от деянието. Въпреки това, Динев не изпълнил задължението си, съгласно чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.) незабавно да докладва по реда на подчиненост и задължително да уведоми сектор "Човешки ресурси" за настъпилото произшествие. При тези данни комисията приела, че поведението на Динев следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения. Предложила на министъра да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание". След като се запознал с материалите от проверката, събраните доказателства и обясненията на служителя от 20.06.2011 г., министърът възприел становището на комисията и издал оспорената заповед рег. № К - 8997/9.09.2011 г. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената МЗ е издадена от компетентен орган (вж. чл. 228, т. 1 от ЗМВР) и при спазване на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР - заповедта е в писмена форма, в нея е посочено в какво са изразява нарушението, както и нормите, които са нарушени. Обстоятелството, че в акта не са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението в случая не го опорочава. Дисциплинарното нарушение на жалбоподателя се изразява в проявено бездействие, т. е. в непредприемане на действия, които съгласно изричния текст на Инструкцията (отм.) служителят е длъжен да извърши незабавно след като узнае за станало произшествие с негов подчинен. Следователно задължението възниква веднага след узнаването за инцидента, а данни за това се съдържат в представената справка, чиито мотиви допълват тези на заповедта. По тези съображения съдът приема, че изискванията на закона са спазени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Оспорената заповед е издадена след провеждане на проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР за установяване на допуснатото от Динев нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след изпълнение на изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - приемане на писмените обяснения на служителя. ВАС констатира, че при издаването на МЗ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни норми, които водят до нейната незаконосъобразност. В нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР не са били оценени всички доказателства, които имат значение за изясняване на случая. Нарушението на жалбоподателя е прието за установено единствено въз основа на обясненията на бившия служител на министерството Даниел Божилов който заявява, че устно е уведомил Динев за станалото ПТП и обстоятелството, че е употребил алкохол. Не са съобразени противоречията в обясненията на бившия служител от 21.06.2011 г. (неприложено по настоящото дело, но с възпроизведено съдържание в обясненията от 19.07.2011 г.) и тези в допълнителното сведение от 19.07.2011 г. В последното Божилов изцяло се отрича от предходните си изявления по отношение на директора на ОД на МВР Николов. Това, заедно с обстоятелството, че обясненията или част от тях са съставени под диктовка на друг служител (както Божилов твърди), безспорно поставя под съмнение достоверността на изложеното от него и по отношение на Динев. Фактът не е съобразен от дисциплинарно наказващия орган. Несъобразени са останали и обясненията, дадени от старши разследващ полицай Ели Балабанова (л. 102) и инспектор Димитър Илиев (л. 103). Не е взета предвид липсата на официални данни и обективни сведения за допуснатото от Божилов ПТП, постъпили в ОД на МВР (писмо рег. № 16463/20.09.2011 г.), както и неизпълнението на служебните задължения от страна на дежурния по ОДЧ по време на инцидента служител на ОД на МВР - Габрово. Последният, видно от отразеното в справка рег. № 27289/22.06.2011 г. на ОД МВР Габрово (л. 87) не е уведомил за произшествието съответните служби в гр. София. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайния извод на административния орган, който е направен при отсъствие на доказателства и при формално тълкуване и противоречие със събраните такива. Заповедта е издадена, без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в неизпълнение на чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.), която задължава служителя незабавно да докладва по реда на подчиненост и задължително да уведоми сектор "Човешки ресурси" за настъпилото произшествие. От своя страна чл. 33, ал. 1 от същата Инструкция (отм.) дефинира понятието като противоправно деяние, извършено от или срещу служител на МВР, както и други деяния или събития, засегнали дейността или нормалното функциониране на службите на министерството. По смисъла на чл. 33, ал. 2 от Инструкцията (отм.), произшествия са и всички деяния, които съдържат признаците на престъпление от общ характер, както и събитията, изброени в чл. 33, ал. 3. За да възникне задължение за жалбоподателя да докладва по реда на подчиненост, както и да уведоми сектор "Човешки ресурси" съгласно чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.), следва същият да е информиран за събитие с характера на изброените в чл. 33 от нея. В случая, от събраните при дисциплинарното разследване доказателства, такъв извод не може да бъде направен. Официални данни за пътен инцидент, предизвикан от служител на ОД на МВР, в дирекцията и в Отдел "Досъдебни производства" не са постъпвали. По същата причина не може да се твърди, че жалбоподателят е уведомен за такова събитие. Дори да се приеме, че Динев е информиран за станалото от Божилов, то също липсват основания да се твърди, че за него е възникнало задължение по чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.). Преценка за това, че от страна на Божилов е извършено противоправно деяние - произшествие по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Инструкцията може и следва да се направи, че ПТП-то е настъпило след допуснато от него нарушение на правилата за движение. Това обстоятелство обаче ще бъде установено едва с акт за установяване на административно нарушение, издадено въз основа на него наказателно постановление или след приключване на разследването по образувано досъдебно наказателно производство, данни за каквито пред Динев не са представени. От друга страна, за да се приеме, че извършеното от Божилов е престъпление - произшествие по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Инструкцията (отм.), следва да се установи, че той е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда (чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 33, ал. 4 от Инструкцията - отм.), което отново следва да бъде установено с допустимите по закон средства. В случая такива обективни данни пред Динев, в дирекцията и в отдела, не са представяни. От съществено значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е и съдържанието на разговора, проведен между него и Божилов. Видно от обясненията на посочените служители в отдел "Досъдебни производства" Балабанова и Илиев е, че всички те, вкл. Динев, са посъветвали Божилов да докладва за станалото на директора на ОД МВР. От показанията на Балабанова, подкрепени от тези на Динев може да се направи извод, че Божилов е послушал съвета им и отивайки в стаята на директора е докладвал. С това му действие е изпълнени цитирания чл. от Инструкцията, макар и устно, а не писмено. В същото време, при липсата на документални данни, установяващи вината на служителя за настъпилото ПТП и точното алкохолно съдържание в кръвта му следва да се приеме, че получената от него устна информация по случая, за която няма данни да съдържа сведения в горния смисъл, не е достатъчна да формира заключение, че е настъпило произшествие по смисъла на чл. 33 от Инструкцията (отм.), за което Динев има задължение да докладва. Настоящият състав на ВАС счита, че нормата на чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.) следва да се прилага в единство с останалите нейни норми. От тълкуването в съответствие с вложение в следващия чл. 36 от нея смисъл следва, че задължението за писмен доклад се отнася до служителите на участвалия в произшествието, които са негови непосредствени колеги (т. е. работещи в едно административно звено с него) и/или началници. Да се изисква това действие от служители, които не са в подобна на посочените връзки с извършителя означава да се тълкува нормата прекалено разширително. Динев и Божилов не са в едно административно звено на ОД МВР, нито са в субординационни отношения един спрямо друг. Поради това следва да се приеме, че за Динев не е възникнало задължението по чл. 35 от Инструкцията (отм.). При липсата на такова, с бездействието си служителят не е допуснал и нарушение по смисъла на нормата, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. След като поведението на жалбоподателя не може да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 1 от Инструкцията (отм.), то не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР, поради което не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното настоящият състав приема, че предпоставките предвидени в ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание не съществуват, поради което не са налице и предпоставки за упражняване дисциплинарната власт на административния орган. Заповедта е издадена в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби и подлежи на отмяна. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, искането за заплащане на направените от жалбоподателя разноски се явява основателно. Представени по делото са доказателства за разноски общо в размер на 510,00 лв. от Динев. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдено Министерство на вътрешните работи да му заплати тази сума. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение