Решение № 4120 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2009 г.

Решение № 4120 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 80а ал. 3 от ЗДС е образувано по жалба на "Маркси" ЕООД гр. Враца, представлявано от Красимир Минчев Цолов, срещу заповед № ЗС - 181 от 21.05.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България с доводи, че е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и затова следва да бъде отменена изцяло. Ответникът Министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", като правоприемник на Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация", чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С процесната заповед, по преписка № 22 - 07 - 281/21.05.2009 г., образувана по искане на Изпълнителния директор на ИА "Социални дейности на Министерството на отбраната", на основание чл. 80а от ЗДС, е иззет от "Маркси" ЕООД гр. Враца, представлявано от Красимир Минчев Цолов, част от недвижим имот - публична държавна собственост, предмет на АДС № 0089/12.02.1999 г., предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната. Прието е, че имотът се държи без правно основание, тъй като за него има сключен договор за наем № 345/11.05.2007 г. между Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" и "Маркси" ЕООД гр. Враца, който договор е нищожен, тъй като е подписан от служител на агенцията, който не е компетентен орган за сключването му, съгласно изискването, определено в чл. 13, ал. 4 от ППЗДС, според което наемният договор се сключва от ръководителя на ведомството, в конкретния случай от изпълнителния директор на ИА "ВКИ". По делото е представена заповед № 75 от 21.02.2007 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация", от която е видно, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на агенцията и чл. 4 от Инструкцията за реда и условията за отдаване под наем на имоти - държавна собственост, предоставени за управление на същата, е упълномощена Маргарита Николова Ананиева - началник отдел "Запад" в дирекция "Военни клубове" да организира и проведе процедура по отдаване под наем на имот публична държавна собственост, представляващ подробно описани помещения, находящи се на адрес: гр. Враца 3000, бул. "Мито Орозов" № 9. Видно от посочените основания, заповедта е издадена при наличие на материална компетентност от Изпълнителният директор на агенцията, който ръководи и представлява същата, отговаря за нейната дейност, сключва договори, необходими за дейността и администрацията й, съобразно своите правомощия, или упълномощава за това съответните длъжностни лица. Същата не е нищожна и не води след себе си нищожност на сключения договор за наем № 345/11.05.2007 г. между Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" и "Маркси" ЕООД гр. Враца. Този договор е анексиран неколкократно и към момента на издаване на оспорената заповед срокът му не е изтекъл. Жалбоподателят държи наетия имот на валидно правно основание, поради което не са налице условията за изземване по чл. 80а от Закона за държавната собственост. Въз основа на горното следва да се направи извода, че заповед № ЗС - 181 от 21.05.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение