Решение № 6778 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2010 г.

Решение № 6778 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1947/06.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2390/2010 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Росица Бургазлиева" със седалище гр. Варна, представлявано от собственика Росица Георгиева Бургазлиева-Чиколова, против Писмена покана изх. № 29-05-3342/10.05.2010 г. на директора на РЗОК-Варна, за възстановяване на заплатени от НЗОК средства за ММД и СМД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ извън разрешеното надвишение за второ и трето тримесечие на 2009 г., общо в размер на 490,26 лв. Осъдил е ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Росица Бургазлиева" със седалище гр. Варна, представлявано от собственика Росица Георгиева Бургазлиева-Чиколова да заплати на РЗОК-Варна сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Росица Бургазлиева" със седалище гр. Варна, представлявано от собственика Росица Георгиева Бургазлиева-Чиколова, с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни възражения и моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а решението за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че между директора на РЗОК-Варна и ЕТ"Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Росица Бургазлиева" със седалище гр. Варна, представлявано от д-р Росица Бургазлиева, е сключен Договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 03-0293/11.03.2009 г., в който е уговорено страните да подписват за всяко тримесечие протокол за определяне на регулативен стандарт (РС). С протоколи № № 1/30.04.09 г.; 2/01.. 6.09 г.; 3/22.06.09 г. към същия договор са определени броя РС за II тримесечие на 2009 г., а с протоколи № № 1/30.08.09. и № 2/07.09.09 г. за трето тримесечие на 2009 г. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи по правната същност на писмената покана и на регулативните стандарти, чието надвишение от страна на изпълнителя на медицинска помощ, е довело до издаване на процесния административен акт. Касае за хипотезата на получаване на суми без правно основание, което не е в резултат на извършено нарушение по НРД-2006 г., и съответно, че разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е проследил спазването на процедурата от страна на административния орган във връзка с извършването на финансова проверка на лечебното заведение. В заповедта са определени видът, обхватът и задачата на проверката, както и срокът, в който тя трябва да бъде извършена. По делото не е спорно, че касаторът е запознат с направените при проверката констатации, обективирани в съставените Финансов протокол и Протокол за неоснователно получени суми и е подал възражение срещу тях пред Арбитражната комисия. Както се приема в съдебната практика, процедурата по чл. 234 от НРД - 2006 г. във връзка с издаване на покана за възстановяване на неоснователно получени суми не предвижда като задължително условие разглеждане на възражението от Арбитражна комисия. В случая възражението на жалбоподателката е било разгледано от директора на РЗОК-Варна, което не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не се отразява на законосъобразността на издадения административния акт. За да обоснове законосъобразността на оспорената писмена покана, съдът е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта. Административният орган е посочил наличието на превишение на определените регулативни стандарти за II на 2009 г. - бланка МЗ-НЗОК № 4 в размер на 417,09 лв. и за III тримесечие - бланка МЗ-НЗОК № 4 в размер на 73,17 лв. Административният орган в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, съобразил е възможността на допустимо превишение от броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че поканата е издадена от компетентен орган при спазена административнопроизводствена процедура и материален закон, като е съобразена приложимата разпоредба на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 и т. 441 от решение № РД-УС-04-17/2009 г. Правните и фактически основания за издаване на акта се установяват от съдържанието на протокола за неоснователно получени суми и финансовия протокол, съставени в рамките на надлежно назначена и извършена проверка. Съгласно трайно установената съдебна практика, изразявана многократно в съдебни решения, отношенията по договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ имат административноправен характер и събирането на сумите, дължими от изпълнителите на медицинска помощ, се извършва по административен ред. За да се осигури защита на правата на ИМП, в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК се прилага установеният ред от чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. Възстановяване на неоснователно получени суми от ИМП не е обвързано непременно и с прилагане на санкция. Първоинстанционният съд е изложил правилни и обосновани мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти. В съдебната практика не е спорно, че ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор, поради което дължи възстановяването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е приета за законосъобразна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шест отделение,