Решение № 5921 от 6.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Тодоров - малолетен, чрез неговия баща и законен представител М. Тодоров, против решение 5783 от 12.10.2022 г., постановено по адм. дело 4110/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Заявява, че административният орган, чието бездействие е оспорил пред първоинстанционния съд, е Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителни групи в училищата (ИСОДЗ и ПГУ) на Столична община, но съдът неправилно е привлякъл като ответник общината. За съществени процесуални нарушения счита това, че съдът не е разгледал жалбата му незабавно и в разумен срок, а съдията-докладчик не си е направил отвод. Намира за неясни мотивите на съда по основния спорен въпрос дали Детска градина 147 Славейче, филиал с. Яна е самостоятелна детска ясла или не, като прави възражения и по отношение на останалите мотиви считайки, че съдът не се е произнесъл по всичките му искания. Иска решението да бъде обезсилено, като делото се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания или да бъде отменено, като бъде постановено ИСОДЗ и ПГУ да удостовери посещението на детето в детската градина за посочения период, като посещение на самостоятелна детска ясла. В съдебно заседание касаторът претендират разноски. Ответникът по касация Столична община, чрез юрисконсулт Й. Тодорова в съдебно заседание оспорва жалбата, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на АССГ. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на малолетния Б. Тодоров, чрез законния му представител М. Тодоров, срещу бездействие на Столична община, изразяващо се в непоставянето на една допълнителна точка при класиране на детето съгласно Наредбата за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община (НПДОСДЯДГПГОУТСО, Наредбата) За да постанови своето решение съдът приел, че е сезиран с искане за защита по срещу неоснователно бездействие на Столична община, а не на поддържаната от нея информационна система, защото именно общината в качеството й на носител на административни правомощия по НПДОСДЯДГПГОУТСО, не е поставила на Б. Тодоров една допълнителна точка за предстоящите класирания по чл. 18, т. 5 от Наредбата. От фактическа страна е установено, че административното производство е образувано по писмо от жалбоподателя до контактния център на Столична община с искане за поставяне на посочената точка. В неговия ход е издадено писмо изх. СОА22-КЦ51-31252/21.04.2022 г. от директора на Дирекция Образование при Столична Община, който е отговорил, че общинските самостоятелни детски ясли като организационно обособени заведения, в които се осъществява отглеждане, възпитание и обучение на деца от три месечна до тригодишна възраст са различни институции от общинските детски градини, в които се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от десетмесечна до тригодишна възраст. Приемът в тези две институции се извършва по реда на НПДОСДЯДГПГОУТСО, като по общ критерий 5, т.е. по чл. 18, т. 5 една точка получава дете, което е посещавало общинска самостоятелна детска ясла или частна детска ясла на територията на Столична община най-малко 6 месеца от последните 12 месеца преди датата на класиране. АССГ е изложил от правна страна в какво се състои защитата срещу неоснователни бездействия по чл.256 и сл. АПК и е установил, че неполучаването на една точка при извършеното класиране на детето по критерий 5 от Наредбата, не може да се приеме за такова бездействие. Това, че детето е посещавало яслена група в общинска Детска градина 147 Славейче в с. Яна, не може да се квалифицира като посещение на общинска самостоятелна детска ясла. В последните се отглеждат, възпитават и обучават деца на възраст от три месеца до 3-годишна възраст при спазване на изискванията на Наредба 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от министъра на здравеопазването, а детските градини са институции в системата на предучилищното и училищното образование съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. Т.е. касае се за различни заведения, функциониращи на различни основания и между които не може да се постави знак на равенство. В резултат на изложените съображения АССГ е стигнал до заключение, че Столична община е изпълнила задълженията си съгласно НПДОСДЯДГПГОУТСО. При класирането на детето Б. Тодоров правилно е приложен критерий номер 5 от Наредбата от информационната система и не е налице бездействие на административния орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал мотивите си. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се преповтарят. Мотивите на съда дали Детска градина 147 Славейче, филиал с. Яна е самостоятелна детска ясла или не, са пределно ясни и няма нужда да бъдат тълкувани, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение действията на съда по определянето на ответника в първоинстанционното производство. С чл. 15, ал. 1 и чл. 16 АПК са посочени по принцип лицата, които могат да бъдат страни в административния процес. Това са административният орган, всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение или за които те биха породили права или задължения и прокурорът. На основата на така определения кръг от страни в административния процес чл. 153, ал. 1 АПК определя страните в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. С оглед на това не оспорващият, а самият закон определя кой е ответник в административното производството. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда съгласно чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото възможно е оспорващият да не може да определи точно органът издател на акта, а това без служебното конституиране на страните би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на акта, респективно е отговорен за твърдяното бездействие, както е в случая и именно него да конституира като ответник. С оглед така направения преглед на приложимата правна рамка касаеща определянето на ответника в производство, следва да бъде подкрепен извода на АССГ, че такъв не може да бъде Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителни групи в училищата, а трябва да е Столична община, която управлява тази ИСОДЗ и ПГУ. Информационната система представлява компютърна програма, която не притежава права и задължения. Това законодателно разрешение вероятно ще бъде променено в бъдеще с развитието на изкуствения интелект, но понастоящем на информационните системи не е придадено качеството на правен субект, а още по-малко на административен орган или организация. Неуместно е направеното сравнение от касатора на информационната система с търговските дружества с общинско участие, тъй като на последните съгласно чл. 63, ал. 3 от Търговския закон е придадено качество на юридически лица, каквото информационната система няма. По отношение определянето на конкретния ответник, към мотивите на АССГ следва да се допълни, че съгласно § 1, т. 2, б. б и в от ДР на Закона за електронното управление (ЗЕУ), административна услуга по смисъла на този закон е издаването на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения, както и извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. От друга страна съгласно чл. 9 ,ал. 1 от ЗЕУ, доставчик на електронни административни услуги е административен орган, лице, осъществяващо публични функции, или организация, предоставяща обществени услуги, които предоставят електронни административни услуги на гражданите и организациите в рамките на своята компетентност. В конкретния случай електронната административна услуга по централизирано електронно класиране за прием на деца в общинските самостоятелни детски ясли, детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община чрез посочената информационна система ИСОДЗ и ПГУ, се предоставя от общината като доставчик на тази обществена услуга, съгласно предвижданията на НПДОСДЯДГПГОУТСО. Поради това правилни са изводите на АССГ, че именно тя е надлежен ответник в производството, защото отговорност за твърдяното от Тодоров бездействие, изразяващо се в непоставянето на една допълнителна точка при класиране на детето, следва да носи Столична община като доставчик на електронната обществена услуга. Неоснователно е възражението, че съдът не е провел производството незабавно и в разумен срок. Жалбата на Тодоров не е била насочена срещу неоснователни действия по смисъла на чл. 250 АПК, за да бъде разгледана незабавно на основание чл. 252, ал. 1 АПК. Съгласно молбата за уточнение от 13.05.2022 г. е оспорено бездействие, изразяващо се в непоставянето на една допълнителна точка при класиране на детето. Нормата на чл. 256 АПК предвижда, че бездействието на органа може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, т.е. в тази хипотеза жалбата не се разглежда незабавно, а в открито съдебно заседание с призоваване на страните, както правилно е процедирал в случая АССГ. Производството е било проведено за разумния срок от пет месеца от постъпването на жалбата в съда по постановяване на решението. Ако има забавяне, то е било причинено от нуждата жалбоподателят да прецизира исканията си и периода на съдебна ваканция, при която този тип дела не се разглеждат на основание чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Освен това дори и да имаше неспазване на процесуалните срокове по воденето на производство, а такива няма, то Тодоров можеше да отправи молба за бавност по чл. 255 от ГПК, но той не се е възползвал от тази възможност. Не може да бъде споделено възражението срещу отказа за отвод на съдия-докладчика по първоинстанционното производство. Преценката на съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 2 от ГПК, приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, дали не е налице някоя от предпоставките за отстраняване на съдия, визирани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следва ли в тази връзка да уважи искането за отстраняването си, не подлежи на пряк инстанционен контрол. Поради това касационният състав не може да извърши надлежна проверка. Предвид изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не претендира присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение