Решение № 4286 от 9.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на културата, чрез процесуален представител, срещу решение 313/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 2040/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго решение, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Оптимус ООД, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С оспореното решение е отменен отказ на министъра на културата да включи Оптимус ООД в утвърдения от него списък на одобрените за финансиране искания за целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности през 2020 г. в рамките на средствата предвидени по бюджетна програма Опазване на културно недвижимо наследство и преписката е върната на министъра на културата да се произнесе по заявление на дружеството с вх. 26-00-167/12.03.2020 г. до директора на Дирекция КНМИИ за финансова подкрепа относно реставрация и консервация на фасадите на сграда собственост на дружеството, представляваща недвижима културна ценност с идентификатор 07079.610.295.2 от КККР, в УПИ III-2204, 2205, 2206, 2207 и 2417 в кв.10 по плана на ЦГЧ гр. Бургас, ул. Иларион Макариополски 20/ул. Граф Игнатиев 5, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение - ДВ. бр.18/02.03.1979 г., при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на решението. Наред с това Министерството на културата е осъдено да заплати на Оптимус ООД направените по делото разноски. Съдът е приел, че след публикувана обява за кандидатстване за целева финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности по недвижими културни ценности за 2020 г. Оптимус ООД е подало заявление вх. 26-00-167/12.03.2020г. до директора на Дирекция КНМИИ за финансова подкрепа по отношение на сграда, подробно идентифицирана, собственост на дружеството. Към заявлението са приложени мотиви, цел на предложението и очаквани резултати; мотиви, цел и описание на дейностите за реставрацията и адаптацията на сградата от арх. В. Иванова и други изискуеми документи. На 27.07.2020 г. председателят на назначената комисия - директорът на Дирекция КМНИИ е изготвил до министъра на културата докладна записка с искане за утвърждаване на списъка на предложените за финансиране искания за 2020 г. в областта на реставрацията и консервацията. Към докладната записка е приложен протокол от заседанията на комисията, проведени на 02-03.06.2020 г. и 15.07.2020 г. Списъкът с предложените за финансиране искания за целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности през 2020 г. в рамките на средствата предвидени по бюджетна програма 1: Опазване на недвижимото културно наследство е одобрен от министъра на културата на 27.07.2020 г. и публикуван на същата дата в интернет страницата на Министерство на културата Съдът е обосновал извод, че в съдебното производство не са конституирани лицата от утвърдения списък като заинтересовани страни, тъй като оспорването не накърнява техните права. Финансовият ресурс за предоставяне на целева финансова подкрепа е в размер на 2 000 000 лева за 2020 г. и според чл. 5, ал. 2 от Правилата комисията назначена със заповед на министъра на културата разпределя 95% от отпуснатия бюджет. Финансовата подкрепа според утвърдения списък е в размер на 1 002 114,19 лв., което е 50,10% от бюджета. Първоинстанционният съд е приел, че независимо от изхода на спора, няма да се накърни предоставения на останалите лица размер на финансовата подкрепа. Съдът е обосновал извод, че в преписката не се съдържат мотиви за причините, поради които комисията е приела, че лицата включени в предложения за утвърждаване списък отговорят на всички изисквания. Няма и мотиви, от които да се установи по какви причини оставалите кандидати не са включени в списъка с одобрените за финансиране искания. Изложил е, че комисията като помощен орган е описала в протокола си поредните номера на кандидатите, които не отговарят на изискването на чл.5, ал.4 от Правилата - не са представили пълен комплект с документи. Дружеството, което е под номер 74 не е сред тях, което обосновава извод, че то е представило пълния набор от изискуеми документи и невключването му в списъка с одобрените искания не е на това основание. Изложил е, че липсват и други мотиви от които да се установят причините, поради които на жалбоподателя е била отказана финансова подкрепа. Решението е правилно. Съдът конституира страните по делото служебно, предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. Процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК представлява негова абсолютна процесуална предпоставка, а неспазването й има за последица недопустимост на постановения съдебен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение разпоредбата на чл. 154 от АПК. В случая лицата от утвърдения списък за финансиране за целева финансова подкрепа в областта на консервацията на недвижими културни ценности през 2020 г. не следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни, тъй като оспорването не би могло да накърни техните права. Първоинстанционният съд е отменил отказа по заявлението на оспорващия, обективиран чрез невключването му в утвърдения от министъра на културата списък на одобрените за финансиране искания и е върнал делото като преписка за ново произнасяне по заявление вх. 94-00-379/12.03.2020 г. С решението не е отменен списъкът с утвърдените искания за финансиране, поради което лицата, чиито искания са удовлетворени не са засегнати от оспорването и постановеното решение на съда. Правилен е изводът на първоинстанционният съд за наличие на годен за оспорване индивидуален административен акт, с който са засегнати права на оспорващия, чрез невключването му в утвърдения списък на одобрените за финансиране искания за целева финансова подкрепа. Обосновано в тази връзка Административен съд Бургас е приел, че административният акт не отговаря на изискванията по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба административният орган не е изложил фактическите и правни основания за отказа дружеството да бъде включено в утвърдения списък на одобрените за финансиране искания за целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности през 2020 г. в рамките на средствата предвидени по бюджетна програма Опазване на културно недвижимо наследство . С излагането на тези мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на адекватна защита на страните срещу същия от една страна, а от друга дава възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право, поради което непосочването им препятства индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно препятства проверката за законосъобразност на обективираното властническо волеизявление. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 300 лева. На л. 78 от делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, а на л. 22-23 е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства, че сумата е внесена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение