Решение № 9304 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2017 г.
ВАСII отделение09.07.2018 г.докладчик т Надежда Джелепова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 739 от 12 май 2017 г., постановено по адм. д. № 44/2017 г. по описа на Административен съд Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 18-3369/30 април 2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б.. ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Б. да заплати на Е. Б. М. от гр. Г. Делчев, ул. "И. В." .№... направените по делото разноски общо в размер на 855 (осемстотин петдесет и пет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9304 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Е. Б. М., чрез пълномощника му адв. В. А., срещу решение № 739 от 12 май 2017 г., постановено по адм. д. № 44/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18-3369/30 април 2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед на началника на СГКК - гр. Б. да бъде отменена. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. От ответниците Х. Б. М., Ж. Б. М. и М. А. М., в представени по делото писмени бележки са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - началникът на СГКК - гр. Б. и община Г. Д., не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на Е. Б. М. срещу заповед № 18-3369/30 април 2015 г. на началника на СГКК - гр. Б., с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Делчев, състоящо се в коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 17395.501.1959, 17395.501.1960 и 17395.501.3179 и промени в данните за собственост. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е установил правилно и подробно е описал фактическата обстановка по казуса, но въз основа на нея е изградил неправилни правни изводи относно законосъобразността на оспорената пред него заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (в приложимата редакция - обн. ДВ, бр. 49/2014 г.), посочена като основание за издаването на заповедта на началника на СГКК - гр. Б., кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Определение на понятието непълноти или грешки е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като в приложимата в случая редакция е посочено, че това са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. От доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Делчев са одобрени със заповед на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър през 2009 г., като процесните имоти са заснети по сления начин: поземлен имот с идентификатор 17395.501.1959 с площ 743 кв. м, урбанизирана територия, собственик Х. Б. М. за 1/3 ид. ч.; поземлен имот с идентификатор 17395.501.1960 с площ 1905 кв. м, урбанизирана територия, исторически паметник и собственици Е. Б. М. за 12/36 ид. ч., Ж. Б. М. за 2/36 ид. ч., М. А. М. за 1/36 ид. ч., Х. Б. М. за 1/3 ид. ч. и община Г. Д. за 9/36 ид. ч.; поземлен имот с идентификатор 17395.501.3179 с площ 983 кв. м, урбанизирана територия, собственик Х. Б. М. за 1/3 ид. ч. Като основание за допуснатото с оспорената заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на цитираните имоти е посочено наличието на няколко заповеди за отмяна на отчуждаването и деактуване на части от тези имоти, които обаче са издадени значително по-рано от одобряване на кадастралната карта. Липсват мотиви в заповедта в какво именно се състои несъответствието с действителното състояние на имотите към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, като се има предвид, че в самите заповеди за отмяна на отчуждаването и за деактуване не се съдържа описание на имотите - предмет на тези заповеди. Такива мотиви не се съдържат и в други документи, съставени и представени в производството по издаването на оспорената заповед. Липсата на мотиви за издаването на административния акт само по себе си представлява нарушение, водещо до отмяната на този акт, тъй като препятства възможността да се прецени неговата законосъобразност. Това нарушение, въпреки направените в този смисъл възражения от оспорващия, не е изобщо обсъдено от административния съд, който е приел за безспорно обстоятелството за наличие на грешка при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. При дефинирането на понятието грешка съдът се е позовал на редакция на текста на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, която към датата на издаването на заповедта на началника на СГКК - гр. Б. не е била в сила. Незаконосъобразен е и извода на съда, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с материалния закон, като в тази връзка негласно е прието, че между страните не е налице спор за материално право. По делото са налице данни, че още в производството пред административния орган касаторът е подал възражение срещу исканото от Х. М. изменение на границите на съсобствените поземлени имоти и на данните за собствеността. Фактът на записването на Е. М. в кадастралния регистър като съсобственик на процесните поземлени имоти към момента на инициирането на административното производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри го включва в категорията на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Тези две предпоставки - фигуриране на страната като носител на права в кадастралния регистър и изразеното изрично несъгласие с исканата промяна, са достатъчни да се приеме наличието на спор за материално право, независимо от обстоятелството дали този спор е отнесен пред съда или не. Съществуването на спора изключва възприетото от органа по кадастъра и от съда основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (в приложимата в случая редакция на нормата, обн., ДВ, бр. 49 от 21014 г.) за отстраняване на непълното или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, докато този спор не бъде разрешен от гражданския съд - по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. първо от ЗКИР. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ето защо постановеното неправилно решение ще следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната поради противоречието й с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила заповед ще следва да бъде отменена. При този изход на делото и направеното искане, на касатора ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 855 лева, от които 650 лева адвокатски хонорар, 200 лева депозит на съдебно-техническа експертиза и 5 лева държавна такса. По отношение на претендирания хонорар за вещо лице следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства за внасянето на останалите 204 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,