Решение № 8120 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2019 г.

Решение № 8120 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – гр. Благоевград, подадена чрез юрисконсулт Д. Георгиев. Жалбата е насочена срещу решение № 917 от 03.05.2019 г., постановено по адм. дело № 187/2019 г. от Административен съд - Благоевград. С него по жалба на ЕТ "Л. Коюнджийски - Вени" е отменено уведомително писмо за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. изх. № 01-013-6500/1079/30.11.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград, в частта му по т. ІІ. Със същото решение е върната административната преписка на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград за ново разглеждане и произнасяне по заявление за подпомагане с идентификационен № 10/14/1.0.0574 от 01.11.2017 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, подмярка 14.1.2 - Осигуряване на свободно отглеждане на открито в сектор ЕПЖ от подмярка 14. 1 – ЕПЖ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на уведомителното писмо изх. № 01-013-6500/1079/30.11.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. Ответникът – ЕТ "Л. Коюнджийски - Вени", с писмен отговор на касационната жалба и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е било образувано по жалба на ЕТ "Л. Коюнджийски - Вени" срещу уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/1079/30.11.2018 г. за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. Уведомителното писмо е било обжалвано в частта му по т. ІІ, с която заявление за подпомагане с идентификационен № 10/14/1.0.0574 от 01.11.2017 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г. не е одобрено за участие по Подмярка 14.1.2 - Осигуряване на свободно отглеждане на открито в сектор ЕПЖ от Подмярка 14. 1 – ЕПЖ. С оспореното решение № 917 от 03.05.2019 г., постановено по адм. дело № 187/2019 г. Административен съд - Благоевград е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в рамките на делегираната компетентност на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград със заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел обаче, че макар и правомощията да са упражнени в предписаната от закона писмена форма, писмото в частта по т. ІІ не съдържа правните основания за тяхното упражняване. Такова не било частичното мотивиране в становището на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград, изразено по повод подадена срещу уведомителното писмо жалба до министъра на земеделието, храните и горите. Съдът е счел, че основанията за отказ от финансово подпомагане са изчерпателно уредени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 по Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 4/2017 г./. Административният орган следвало да квалифицира по някое от тях посоченото несъответствие с чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г., която разпоредба е обща за условията за предоставяне на финансова помощ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните". Освен това административният съд е приел, че според чл. 21, чл. 24, ал. 2 от Наредба № 4/2017 г. за ДФЗ – РА имало задължение да укаже на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. А в проведеното административно производство липсвали доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за несъответствие на заявлението с изискването по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. и предоставен срок за отстраняване нередовността на подадените документи. Административният съд е счел, че за посоченото в административния акт нарушение на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. - изискване за не повече от 2 ЖЕ/хектар гъстотата на животните спрямо ползваната пасищна площ на стопанството, от значение са пасищните площи за самото стопанство. А не въобще регистрираните в ИСАК от земеделския стопанин, в т. ч. за други животновъдни обекти. Затова съдът е счел за неоснователно възражението на едноличния търговец, че при преценката по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. следва да бъде взета цялата регистрирана в ИСАК пасищна площ. Обжалваното решение е правилно. В процесното уведомително писмо с изх. № 01-013-6500/1079/30.11.2018 г. като единствени фактически и правни основания е посочено, че "не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха за дейност "Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)", което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 Наредба № 4 от 8.08.2017 г. ". В административната преписка също всички фактически и правни основания са за неспазено изискване по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. Дори в касационната жалба само е развито посоченото правно основание със следващите разпоредби на чл. 4, ал. 6-8 от Наредба № 4/2017 г. Но няма посочено правно основание за постановения отказ за подпомагане, каквито могат да бъдат описаните в обжалваното решение разпоредби на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от Наредба № 4/2017 г. по Наредба № 4. Освен тях основание за отказ е могло да бъде и действалата към момента на издаване на уведомителното писмо разпоредба на чл. 24, ал. 1 (отм.) от Наредба № 4/2017 г. По този начин като не е посочено правно основание за неодобрението по подмярка 14.1.2 - Осигуряване на свободно отглеждане на открито в сектор ЕПЖ, уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, както правилно е приел и административният съд. Освен непосочено правно основание за неодобрението по подмярка 14.1.2, в уведомителното писмо не са посочени и фактически основания за неговото издаване. Така едва в съдебното производство става ясно, че неспазеното изискване на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. се дължи на това, че са взети предвид само регистрираните по реда на чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/2017 г. в ИСАК пасищни площи на стопанството - животновъден обект № 9111660002 (2640-0105) - само в землището на гр. Кочериново, обл. Кюстендил. При положение обаче, че кандидатът за подпомагане към заявлението си за подпомагане с придружително писмо от 17.10.18 г. е представил дневник на стопанството – 2017 г. (л. 73 – 89 от адм. дело № 187/2019 г.), в който е посочена по-голяма площ (включително и такава в с. Бистрица, община Дупница, обл. Кюстендил), в уведомителното писмо е следвало да се обсъди защо тази площ не е част от стопанството на животновъден обект № 9111660002 (2640-0105). Респ. каква е регистрираната в ИСАК площ на стопанството, и каква е установената при извършената проверка гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството. Само така може да се обоснове крайният извод на уведомителното писмо, цитиран в предходния абзац. Затова в процесното уведомително писмо не са налице и фактически основания за неговото издаване, както правилно е приел административният съд. С обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/2017 г. Противно на доводите на касационния ответник измененията и допълненията в тези разпоредби с ДВ бр. 83/2018 г., в сила от 9.10.2018 г., само уточняват и конкретизират тяхното съдържание. При преценката за гъстота на животинските единици се съобразява цялата пасищна площ на стопанството, която площ на стопанството е регистрирана в ИСАК. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно позоваването на касационния ответник ЕТ "Л. Коюнджийски - Вени" на чл. 4, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета, относно определението за "стопанство". Регламент (ЕС) № 1307/2013 касае установяване на правила за директни плащания, които са регламентирани в глава четвърта от ЗПЗП и издадените наредби по чл. 9а, т. 1 от ЗПЗП. А за случая приложимата мярка е по чл. 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, за прилагането на която мярка е издадена обсъдената Наредба № 4/2017 г. (§ 1а от нея), която наредба е по чл. 9а, т. 2 от ЗПЗП. Затова Регламент (ЕС) № 1307/2013 не е приложим при прилагане на мярка по чл. 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. С обжалваното решение административният съд неправилно е приел, че в административното производство е допуснато нарушение на чл. 21, чл. 24, ал. 2 (отм.) от Наредба № 4/2017 г. Тези разпоредби са приложими при непълнота или нередовност на документи. В случая обаче за изискването по чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/2017 г. няма непълнота или нередовност на документи. Така е, защото за преценката за гъстота на животинските единици са важни два показателя: 1. Броя на заявените животни, за които няма спор, че е 61, което според § 1, т. 6, б. "а" от ДР на Наредба № 4/2017 г. се равнява на 61 ЖЕ, и 2. регистрираните по реда на чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/2017 г. в ИСАК пасищни площи на стопанството, което е установимо след справка в ИСАК. Освен това в случая и е спазен реда по чл. 21, чл. 24, ал. 2 (отм.) от Наредба № 4/2017 г. с изпратено уведомително писмо от 26.06.18 г. (л. 65-67 от адм. дело № 187/2019 г.), като относими документи са представени от земеделския производител с придружително писмо от 17.10.18 г. (л. 69-70 от адм. дело № 187/2019 г.). Независимо от това обжалваното решение е правилно по изложените преди това мотиви. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като разноските в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение за малко над минималния размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,