Решение № 6677 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1291/2019 г.

Решение № 6677 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1291/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Варна против решение № 2312/28.11.2018 г. по адм. дело № 2711/2018 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 208 и сл. АПК. Ответникът по касационната жалба – К. Михайлов, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 2312/28.11.2018 г. по адм. дело № 2711/2018 г. Административен съд – Варна е отменил по жалба на К. Михайлов, от [населено място] разпореждане № 031 – 00 – 3937 – 3/19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 от КСО, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 25.05.2018 г. – 12.11.2015 г. в размер на 2 457, 54 лева. Съдът е отбелязал, че разпореждането е потвърдено с решение № 2153 – 03 – 61/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Варна. Присъдил е разноски. Решението е недопустимо. По делото е установено, че административният съд е сезиран с жалба от К. Михайлов, от [населено място] срещу решение № 2153 – 03 – 61/31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е било потвърдено разпореждане № 031 – 00 – 3937 – 3/19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ. Правилно с определение № 11001/03.10.2018 г. Административен съд – Варна е конституирал страните по спора и е посочил, че предмет на контрол за законосъобразност е решението на горестоящия административен орган по аргумент от чл. 118, ал. 1 КСО, съгласно който решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Правилно и в доклада по делото (виж протокол от открито съдебно заседание от 07.11.2018 г.) административният съд е дефинирал предмета на съдебен контрол. Със съдебното решение обаче Административен съд – Варна се е произнесъл по разпореждане № 031 – 00 – 3937 – 3/19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ. Видно от стр. 2 на съдебния акт е, че съдът изрично е посочил, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е разпореждане № 031 – 00 – 3937 – 3/19.06.2018 г. на длъжностното лице по чл. 54е, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ, променяйки указания с определения по хода на делото предмет на спора. Налице е произнасяне по незаявен предмет и непроизнасяне по заявения, което прави съдебното решение недопустимо. Касационната инстанция следи служебно за порока недопустимост и същият се проверява от съда дори и без да е релевиран от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение