Решение № 10672 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2019 г.

Решение № 10672 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електролукс – Табаков и синове" ООД срещу решение № 460 от 11.04.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-254/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт на възложителя. Заявява искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът "Електроразпределение – Юг" ЕАД, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на разноски за производството пред КЗК и пред съда. Заинтересованата страна "Стреза" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Ековат – България" ЕООД, представляван в производството от адв. Сираков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № 573-ЕР-18-МР-С-3/Р2/21.02.2019 г. на изпълнителния член на СД и председателя на СД на "Електроразпределение Юг" ЕАД, гр. Пловдив за определяне на изпълнител по "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на изкопни и възстановителни работи на територията на КЕЦ Пловдив Север от лицензионната територия на "Електроразпределение Юг" ЕАД". Във връзка с доводите в жалбата за допуснати нарушения във връзка с откриването на възлагателната процедура, КЗК приема, че същите касаят условия от обявлението за обществена поръчка, което заедно с документацията е одобрено от възложителя с решението за откриване на процедура. След като това решение не е обжалвано в законоустановения срок, то е влязло в сила, като всички условия и изисквания, определени от възложителя, са задължителни за участниците в процедурата, за комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП и респективно за самия възложител. Според КЗК недопустимо е по повод на жалба срещу крайния акт по чл. 108, т. 1 от ЗОП, да се разглеждат по същество твърдения, отнасящи се до законосъобразността на решението за откриване на процедурата. По тези мотиви КЗК приема, че доводите не следва да бъдат разглеждани при осъществяване контрола за законосъобразност по отношение на крайния акт, постановен от възложителя в процесната процедура. По доводите за допуснати нарушения при провеждане на процедурата, КЗК приема твърдението за бланкетно. Оспорващата страна не посочва никакви конкретни факти и обстоятелства, свързани с офертите на класираните участници, на базата на които се извежда нарушение на норми и правила, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, нито са конкретизирани кои норми и правила са нарушени. По твърденията в жалбата относно допуснато нарушение при приемане на обосновките на класираните участници, КЗК е извършила анализ на дейността на комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП и е приела, че в протокола са отразени относимите мотиви по които комисията е приела за обективни представените обосновки при наличие на обективните обстоятелства по чл. 72, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОП. В рамките на допустимия контрол за законосъобразност, КЗК е стигнала до извод, че не е налице релевираното нарушение. По тези мотиви Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение подадената жалба. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Единствените доводи, които се излагат с касационната жалба са по отношение на отказа на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по законосъобразността на решението за откриване на възлагателната процедура. Тези доводи са неоснователни. С разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗОП са определени актовете на възложителите, които подлежат на оспорване по реда на Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки. С разпоредбата на чл. 197 от ЗОП са регламентирани сроковете, в които актовете на възложителя подлежат на обжалване. По аргумент от императивните процесуални правила, актът на възложителя за откриване на възлагателна процедура подлежи на самостоятелно обжалване и в то в предвидения в чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП преклузивен срок. След изтичане на срока за обжалване решението за откриване на възлагателната процедура влиза в сила и като стабилен административен акт поражда целения правен резултат – провеждане на възлагателната процедура по предвидените правила и при съобразяване на предвидените от възложителя условия. В случая след като решението за откриване на процедурата е влязло в сила, утвърдените от възложителя правила и изисквания са задължителни както за комисията за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите, така и за всички участници, подали оферта. Недопустимо е при оспорване на акта, завършващ възлагателната процедура да се навеждат доводи относими към законосъобразността на решението за откриване. Следвайки принципа за стабилитет на влезлия в сила административен акт, обосновано КЗК е преценила като недопустима за разглеждане доводите на касационния жалбоподател, свързани с оспорването на влязлото в сила решение за откриване на възлагателната процедура. Фактът, че по други сходни процедури решението на възложителя за откриване на процедурата е отменено е без правно значение. Макар и сходни по своя характер, за всеки клиентски енергоцентър /КЕЦ/ на лицензионната територия на възложителя е открита отделна възлагателна процедура, поради което преценката за законосъобразност на решението за откриване е относима към конкретната процедура. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати направените разноски на страните, за които решението е благоприятно. Ответникът "Електроразпределение – Юг" ЕАД, с представено по делото писмено становище, изготвено от юрк. Яневска е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК и пред съда. За производството пред КЗК ответникът е следвало да заяви искането си заплащане на разноски по реда на чл. 217, ал. 1 от ЗОП. Дължимите разноски за тази страна са за процесуалното представителство пред съда, поради което касационния жалбоподател следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Заинтересованата страна "Ековат – България" ЕООД е заявила искане за присъждане на разноски по делото в размер на 1500 лв – платен адвокатски хонорар в този размер за процесуалния представител адв. Сираков. Във връзка с това искане касационният жалбоподател е заявил възражение за прекомерност. С оглед фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият състав прецени като основателно възражението за прекомерност, поради което счете, че претенцията за заплащане на адвокатски хонорар следва да бъде уважена в размер на 1000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение