Решение № 2792 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2010 г.

Решение № 2792 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, против Решение № 294/1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 716/2008 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, ХII-ти състав, с което е отменен Ревизионен акт № 260-1151 от 10.01.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 186 от 10.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Любимец - Автотранспорт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 24 654,54 лв. по данъчни фактури № 67/31.12.2001 г., № 73/30.01.2002 г. и № 102/10.04.2002 г. с издател "Далас 92" ООД, гр. Бургас и са определени лихви за забава съобразно преобразуваните резултати за съответните данъчни периоди в размер общо на 19 267, 39 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Любимец - Автотранспорт" ЕООД в писмена молба от 7.02.2011 г., подадена от адв. Св. Хаджиева, моли да бъде оставено в сила решението на АС - Пловдив. Подробни съображения развива в писмена защита, приложена към молбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, съставът на Пловдивския административен съд, е отменил Ревизионен акт № 260-1151 от 10.01.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 186 от 10.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Любимец - Автотранспорт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 24 654,54 лв. по данъчни фактури № 67/31.12.2001 г., № 73/30.01.2002 г. и № 102/10.04.2002 г. с издател "Далас 92" ООД, гр. Бургас и са определени лихви за забава съобразно преобразуваните резултати за съответните данъчни периоди в размер общо на 19 267, 39 лв. По отношение на процесната фактура, издадена от доставчика през 2001 г. приходните органи са приели, че е налице обстоятелство предвидено в хипотезата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 1 и т. 2 от ДПК (отм.), а относно фактурите, издадени от доставчика през 2002 г. е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради което е отказано да бъде зачетено декларираното от жалбоподателя право на данъчен кредит във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). По делото е назначена ССЕ във връзка с установяване на начисляването на спорния данък като задължение към бюджета. След извършена проверка в счетоводството на доставчика "ДАЛАС - 92" ООД и на жалбоподателя, вещото лице е установило, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и в справките - декларации за съответните данъчни периоди. Стойността на фактурите е отразена като приход по кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" срещу дебитиране на сметка 411 "Клиенти". ДДС по фактурата е отразен по кредита на сметка 4532 "Начислен ДДС за продажбите" като задължение към бюджета срещу дебитиране на сметка 411 "Клиенти". Стойността и ДДС по фактурите са платени по банков път чрез неколкократни плащания. Въз основа на записванията в сметка 304, вещото лице е установило предходните доставчици по процесните фактури - ЕТ "Пипи", ЕООД "Пипи" и ЕТ "Криос" - по съответните фактури. Посочило е в заключението си, че като предходни доставчици могат да бъдат посочени и други доставки през процесните периоди, тъй като горива, идентични по наименование с горивата по процесните фактури, са закупувани от "Далас - 92" ООД по няколко различни фактури през всеки от процесните периоди. Експерта е установил, че по счетоводни данни "Далас - 92" ООД не разполага със собствени складови площи, цистерни за транспорт и др. и няма нает специализиран персонал. Съгласно дадените обяснения от пълномощника, дейността, която е извършвало "Далас - 92" ООД, е посредническа. На експертизата е бил представен Договор за наем на превозни средства от 1.02.2000 г. за наети от жалбоподателя 2 бр. влекачи и 2 бр. цистерни, собственост на ЕТ "К. В.", които били включени в списъка към Лицензия 618/23.01.2001 г. за извършване на обществен превоз на товари, издадена на дружеството - жалбоподател от Министерство на транспорта и съобщенията. Според изявлението на управителя на дружеството К. В., транспортът на горивата от базата на Лукойл Нефтохим до обектите на жалбоподателя е извършван именно с тези транспортни средства. Прието е допълнително заключение на вещото лице по назначената ССЕ, като констатациите му са базирани на проверка на счетоводните книжа и документи на доставчика "ДАЛАС - 92" ООД като е установено, че счетоводните записвания на доставчика са редовно водени през процесните периоди 2001 г. и 2002 г. По делото е прието и второ допълнително заключение на ССЕ, въз основа на което съдът е установил, че оспорените от ответната страна документи (в с. з. от 25.06.2009 г.), са отразени надлежно в счетоводството на "Далас-92" ООД, като съдържащата се в тях информация е намерила отражение в съставените и подадени от доставчика ОПР, Баланси и ГДД за съответните периоди. По отношение на приобщения по делото ревизионен акт съставен на "Далас - 92" ООД, вещото лице е констатирало, че данъчните органи не са извършили промени в стойностите и начисления ДДС по процесните фактури, включени от доставчика в СД и дневниците за продажби за периодите м. 12.2001 г., м. 01 и 04.2002 г., като начислените по фактурите косвени и преки данъци са приети от ревизията като дължими към бюджета. Предвид изложеното, съдът е приел, че безспорно са налице всички елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 63 и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.)., от който се поражда правото на данъчен кредит, като са събрани и доказателства, опровергаващи обстоятелствата, квалифицирали хипотезата на чл. 109, ал. 11 и 12, т. 1 и т. 2 от ДПК (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), съобразно което е отменил РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, правилно след анализ на всички доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност е стигнал до обоснования извод, че в случая са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. Съдът правилно е кредитирал заключенията на ССЕ (основно и две допълнителни), от които е видно, че е налице редовно водено счетоводство както при жалбоподателя, така и при доставчика - "Далас - 92" ООД. Наред с горното за извършените доставки и начисления данък при ревизията на доставчика "Далас - 92" ООД не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. Именно тези липси на корекции в ревизионния акт на доставчика, след извършена надлежна ревизия, оформят извода, че са извършени от него доставки, по които няма никакви забележки, редовни са и на получателя по тях се следва данъчен кредит по всички правила на ЗДДС. Следователно изводите на АС - Пловдив са законосъобразни и правилно на дружеството е признато право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,