Решение № 3025 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2015 г.

Решение № 3025 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. В. В. против решение по адм. д. № 11204/2014 г. по описа на АССГ. С молба-защита отстранява нередовност на касационната жалба като навежда доводи за неправилност поради необоснованост на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви. Твърди, че при наследствено право на гробоползване по Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност, наследниците на лицата, получили достъп до предвидената за изграждане специална "Алея на творците", ще бъдат в привилегировано положение спрямо наследници на лица, които не са получили достъп при неправомерен отказ на нормативно регламентирано "наследствено право на гробоползване". Понятието "творец" е в общоупотребимия български език, а не в ограниченото определение по § 1, т. 4 от ЗЗРК. Използването на естествените различия в творческите способности, качества и дарби на отделните личности от органи на местното самоуправление като източник на получаване на привилегии и/или поставяне на ограничения по изрично посочения "защитен признак", е дискриминационно. Решението на съда е материално незаконосъобразно. Предоставянето на общодостъпни по определение, но различни по качество "погребални, услуги", при изграждане на "Алеята на творците" и останалите гробни места в ЦСГ, на определени лица по начин и ред, противоречащ на действащи нормативни разпоредби е дискриминационно. Твърди, че съдът незаконно приема, че не е налице дискриминация по защитен признак " религия, вяра и убеждения". Защото одобрените инвестиционни проекти за разширение и цялостно оформяне на "Алея на творците" в Централни софийски гробища" съдържат предложение за обекти, чиито доминиращи архитектурно-пластични символни елементи представляват характерни белези на религиозни убеждения свързани с източното православно вероизповедание. Подобект "Сакрално пространство "Ротонда" има купол завършващ с православен християнски кръст, а под него е разположена водна площ, в центъра на която върху постамент е мраморна фигура на Христос. В другия подобект "Покрити урнови стени" има отвори за естествено осветление в източната и западната фасада оформени като християнски кръстове Следователно в проекта са включени само християнски символи и липсва символика свързана с други религии. Населението на РБ е с разнообразен етнически произход и наличието на подобни религиозни символи в подобни на предвидените обекти е дискриминационно, защото предполага неоправдано ограничения в използването на представители само на едно конкретно вероизповедание. Съдът не е обсъдил всички оплаквания. Липсата на мотиви води до нищожност на съдебния акт, защото нарушава чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ за "правовост", законност" и подчинение на закона по чл. 117, ал. 2 . Решението имитира правораздаване. Иска обявяване нищожност на съдебното решение. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Твърди, че е налице публичен ресурс като "Централни софийски гробища", който не се управлява по достъпен, законов и явен публичен начин, а това е дискриминация. Първоинстанционният съд смята, че източното православие е обявено за традиционна религия и това дава право на тази институция да получи привилегии и предимства в случая с разполагане на специфични символи на различни места в обекта. Но ЗВ не дава никакви права и привилегии на това вероизповедание.

Ответната страна КЗД оспорва касационната жалба. Правилно съдът приема, че спрямо жалбоподателят не е налице дискриминация по защитени признаци "лично положение", "обществено положение" и "религия, вяра и убеждение".

Столичен общински съвет не изпраща представител и не изразява становище.

Столична община намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на ВАП намира касационната жалба за неоснователна. Решението не е нищожно, защото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда. Правилно е отхвърлена жалбата срещу решение на КЗД, защото с решение № 9 от 24.01.2013 г. на СОС не е налице неблагоприятно третиране на жалбоподателя по признаци "лично" и "обществено положение". Предоставено е безвъзмездно управление на министерство на културата обособена част от НМК" Централни софийски гробища" за реализиране на проект за реализиране на проект: "Разширение и цялостно оформяне на "Алея на творците". Съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация касационният жалбоподател е следвало да докаже, че е налице дискриминация, неблагоприятно третиране по отношение на него. Нито в производството пред Комисията, нито в производството пред първата инстанция същият е представил доказателства, че самото предоставяне на Министерството на културата правото на управление го поставя в неблагоприятно положение. Правно ирелевантни и неотносими към спора са обстоятелствата кой може да бъде погребван в Алеята на творците, поддържането и заплащането на гробните места. Тези въпроси се уреждат от съответни нормативни актове и правила, а не от процесното решение № 9/24.01.2013 г. на Столичния общински съвет. Същото се отнася и до съдържанието на проекта за разширяване и оформяне на Алеята на творците.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало по "сигнал- жалба" от Н. В. В., до КЗД във връзка с решение № 9/24.01.2013 г. по протокол № 33, т. 9 на Столичен общински съвет за "предоставяне на министерство на културата безвъзмездно за управление на част от имот публична общинска собственост" в размер на 7 307 кв. м. от Софийски централни гробища" за срок от 10 години с цел реализиране на проект за разширение и цялостно оформяне на "Алея на творците". Доводът е, че това решение създава предпоставки за неравнопоставеност при получаване на гробно място като поставя в привилегировано положение определена категория хора, а всички останали в неблагоприятно положение. Твърди, че със създаването на специална "Алея на творците" дели хората на творци и други, като поставя първите в привилегировано положение, а вторите в неблагоприятно третирани. Освен това не всички творци ще имат място там. Задава въпрос защо само министерството на културата ще има запазено място за "своите" в най-престижния граждански некропол. Твърди, че е налице дискриминация спрямо останалите институции. Заявява, че неравнопоставеността на лицата в края на житейската пътека е въпрос на култура. Сега е допуснато разширение на съществуващия специален парцел на ЦГ за нови гробни места, в който се погребват само творци, с което дискриминационната практика се разраства във връзка с услугата "погребение". Средата е важен фактор за качеството на услугата "погребение" и зависи от местоположението на гроба. Впоследствие с привилегия ще се окажат и наследниците на творците заради Раздел II от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община, която поражда право на гробоползване на наследниците. Иска да бъде установена дискриминация, КЗД да постанови преустановяване на по-нататъшни действия водещи до нарушението, да бъдат издадени задължителни предписания на СОС, КЗД да обжалва решението, КЗД да даде перпоръки на МК, СОС и СО, областния управител на С.- град, да бъде установено дали е имало лица, които съзнателно да са подпомагали съзнателно извършване на дискриминация, да бъдат наложени санкции.

На 26.03.2014 г. е подадена допълнителен сигнал- жалба- л. 73, в който са изложени съображения относно допусната дискриминация по признаци "религия, вяра и убеждения" поради доминиращи архитектурни-пластични символни елементи, които представляват характерни белези на религиозни убеждения, свързани с източното православно християнство, което се твърди, че е недопустимо, защото предполага неоправдано ограничение в използването им от представители на само едно конкретно вероизповедание.

С решение № 294/10.09.2014 г. на КЗД е прието за установено, че с решение № 9 от 24.01.2013 г. на СОС не са извършени нарушения на забраните за дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД по признаци "лично положение", "обществено положение", "вяра", религия" и етническа принадлежност" и жалбата и допълнението към нея са отхвърлени.

Н. В. В. е оспорил пред съда решението. Съдът приема жалбата за допустима, но неоснователна. Развива съображения, че решението на СОС само по себе си не поражда дискриминация към конкретен чл. на обществото. Жалбоподателят не е посочил нито един конкретен белег, който да го отличава от останалите, за да е дискриминиран по признак "лично положение". Не е налице дискриминация и по признак "обществено положение" като място, което заема в структурата на обществото. Като стока и услуга погребално- обредната дейност се предоставя от ОП " Гробищни паркове" и от частни лица, поради което предоставянето на управлението на министерство на културата на част от общински имот няма връзка с ползването на погребални услуги. Не е налице дискриминация и по признаци "религия, вяра, убеждения", защото доминиращите архитектурно-пластични символни елементи свързани с източното православно християнство предвидени в проекта за разширение и цялостно оформление на "Алея на творците" не са в директна връзка с решението на Столичен общински съвет.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Преди всички подлежи на обсъждане правният интерес от търсената съдебна защита. Право на жалба пред съд имат само лицата, чиито субективни права, свободи и законни интереси са засегнати или застрашени от издадения административен акт - в случая решението на Комисията за защита от дискриминация. Административното производство е започнало по внесения пред КЗС "сигнал- жалба" от Н. В. при липса на наведени конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод за засегнати субективни права и интереси свързани с личността, общественото положение, вероизповеданието и убежденията на жалбоподателя. Когато лицето, сезирало КЗД, не навежда конкретни факти, от които може да се направи извод за засегнати от дискриминация негови субективни права, следва да се приеме, че е сигналоподател и като такъв няма право на съдебно оспорване. Съдът обаче е приел за допустима жалбата и постановил първоинстанционното съдебно решение .

От обстоятелствената част на "сигнала- жалба" е ясно, че Н. В. намира за неправилно като последица от Решение № 9/24.01.2013 г. на СОС да съществува привилегировано третиране на починали "творци" спрямо "други", които не са творци. Освен това от капацитета на обособените 7 307 кв. м. като специална "Алея на творците" от Ц. С. гробища твърди, че не всички "творци" ще бъдат погребани там, а само признатите, известни, с особени заслуги или подходящи по друг признак. Навежда довод за дискриминация и спрямо други институции, освен министерството на културата. Заделянето на "Алея на творците" само за "техни представители" намира за нарушаване на принцип на равнопоставеност при осъществяване на погребалното обслужване, защото след изграждане на проекта върху 7 307 кв. м., качеството на услугата "погребение" там ще е по-висока. Освен това твърди, че с Наредбата за гробищните паркове и погребално- обредната дейност на територията на Столична община се поражда право на гробоползване на наследниците на творците, което означавало, че с течение на времето неизвестен какъв брой техни наследници ще бъдат също в привилегировано положение. Обаче с молба от 26.03.2014 г. - л. 73, навежда и нов довод, че дискриминация не може да бъде избегната, защото при действащата уредба има защитено право на наследяване на гробни места в полза на наследниците на творци и ако спрямо тях се осъществи отказ пак ще е налице дискриминация. Затова заявява, че решение № 9/24.01.2013 г. на СОС е еднократен акт, който създава предпоставки за дискриминация. Допълнително твърди, че има дискриминация по признаци "религия, вяра и убеждения" защото символите предвидени за "Сакрално пространство-Ротонда"и "Урнова сграда" са свързани с християнски кръстове и неоправдано ограничавало ползването им от представители на едно конкретно вероизповедание, а това изключвало ползването им от други.

От съдържанието на "сигнала- жалба" КЗД и съдът са извели извод, че жалбоподателят навежда като признаци за дискриминация "лично " и "обществено " положение" по защитено право "получаване на стоки и услуги" ( виж и заседание на КЗД на 26 март. 2014 г. ). КЗД се произнесла и по признаци "религия, вяра и убеждения" без да има наведени конкретни факти, от които да може да се направят изводи или предположение, че лицето е третирано по-неблагоприятно по тези признаци.

Решението е валидно.

Постановено е от надлежен съдебен състав в изискуемата от закона форма. Доводът за такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до нищожност на съдебното решение е неоснователен. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила принципно представлява касационно основание за отмяна на решение като неправилно, но не и за прогласяването му като нищожно. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил всички негови доводи. Съдът принципно е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи на съда- чл. 172а, ал. 2 от АПК. Необсъждането на всички наведени доводи не водят до нищожност на съдебния акт.

В случая не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора факти и изложил правни съображения. По същество решението е съобразено и с чл. 4 от ЗЗДискр.

1. Относно твърдението за дискриминация по признак "лично " и "обществено " положение".

От всички данни по делото е видно, че Национален мемориален комплекс "Централни софийски гробища" е гробищен парк от общоградско значение по Общоустроствения план на Столична община. Одобрен е за групов паметник на културата като НМК с историческо значение със заповед № РД-09-486/27.09.2005 г. на министъра на културата и като такъв е в Списъка на паметници на културата с категория "национално значение" на територията на гр. С. под № 132- л. 52. Гробищата са разпределени в различни участъци: български гробища, католически гробища с малък парк, протестантски гробища, арменски гробища, гробища на руски ветерани, румънски гробища, английски гробища, френски и италиански гробища, еврейски гробища, мохамедански гробища, военни гробища и т. н.

Първият правен проблем е дали решение № 9/24.01.2013 г. на Столичен общински съвет, с което е предоставено безвъзмездно за управление за срок от 10 години на министерството на културата част от публична общинска собственост, представляващ обособена част с площ от 7 307 кв. м. в югоизточната част на УПИ I, кв. 1, при граници платен паркинг, алея № 1, Военни гробища, източен вход на гробищния парк, бензиностанция, за реализиране на обект "Проект за разширение и цялостно оформяне на "Алея на творците" в Национален мемориален комплекс Централни софийски гробища, покрити стени, ротонда и синтез", има за правна последица неравно третиране на жалбоподателя спрямо погребаните творци или техните наследници по признак "лично" или "обществено положение" относно погребална услуга..

"Алея на творците" в Централни софийски гробища не се създава с решение № 9/24.01.2013 г. на Столичен общински съвет. Към делото е приложено писмо на ОП "Гробищни паркове" рег. № 807-00-059/11.03.2011 г. на директор на ОП, от което е видно, че "Алеята на бележитите творци на българската култура" е създаден за отдаване на последна почит към сънародници допринесли много за развитието на културата и изкуството през 2002 г. Към 2011 г. се различават от родовите гробни места по това, че в тях могат да бъдат положени само тленни останки на съпрузи или съпругите на погребаните там именити българи- л. 53. Следователно от момента на създаване на "Алея на бележитите творци на българската култура" до момента на сезиране на КЗД е изтекъл период от време по-голям от 3 години по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД, което по закон е основание за прекратяване на административното производство. Вместо това административният орган е разгледал жалбата-сигнал и постановил решение по същество като е разгледал спора свързан с разширението на алеята.

Разширението на вече създадената алея и проекта за нейното цялостно оформление също няма за правна последица дискриминация спрямо жалбоподателя. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

Следователното неблагоприятното третиране е резултатна дейност, която има за последица отрицателно изменение в правната сфера на засегнатото лице.

За да се извърши проверка дали е налице дискриминация е необходимо да се проведе сравнение, съпоставяне между потърпевшото лице и други лица, които се отличават от него по защитен признак. В случая обаче няма дискриминация между жалбоподателя и мъртви физически лица, които са погребани в "Алея на творците". Починалите лица не са носители на субективни права, нито на привилегии като предимство или преимущество, което да ги поставя в по-благоприятно положение в сравнение с други субекти, в т. ч. жалбоподателя. Затова не може да се прилага институтът на сравняването. Погребването на творци в посочения участък е решение и действие на живи хора по съображения свързани с разбирания за почит, уважение и морал. Защитените признаци "лично" и " обществено" положение се свързват с живи лица, поради което е невъзможно да се прави сравнение и да достигне до извод до различно третиране. В правната сфера на жалбоподателя не настъпват отрицателни последици от бъдещо събитие -непогребване в алеята на творците. Още по-малко е налице причинна връзка с решение № № 9/24.01.2013 г. на Столичен общински съвет.

Не може да се изведе и извод за различно третиране на жалбоподателя в сравнение с наследниците на починали творци на основата на негово качество, попадащо в квалификацията "защитен признак". Първо въобще не може да се приеме за необходимо извършването на такова сравнение, предвид липсата на наведени и представени факти по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр. Погребалната услуга се предоставя на лицата, преживели покойника. Законодателят възлага тежестта на доказване на страната, която твърди, че е дискриминирана да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Само в този случай тежестта на доказване се прехвърля на ответната страна и тя е длъжна да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

От доводите в жалбата до КЗД не може да се направи извод, че жалбоподателят е получил по-лошо качество на погребална услуга по причина свързана с неговото лично или обществено положение. Възможно е жалбоподателят да няма наследодател творец, който да е погребан в Алеята на творците и затова да няма право на гробоползване в тази алея- обстоятелство, което не е наведено, но може да се предположи. Но от това обективно обстоятелство, че наследодатели на жалбоподателя не са били известни творци, не може се направи извод, че жалбоподателят е по-неблагоприятно третиран към настоящия момент от общинския съвет в сравнение с наследниците на погребаните в алеята творци. Непритежаването на право на гробоползване в алеята на творците не е неравно третиране по защитен признак "лично" или "обществено положение" на жалбоподателя . Непритежаването на право на гробоползване в сега съществуваща Алея на творците не е в причинна връзка с предстоящо разширение на същата.

Съгласно чл. 8 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община с полагането на покойник в нов гроб се за наследните по закон се поражда право на гробоползване. При липсата на наведени по чл. 9 от ЗЗДискр. факти не може да се направи извод, че жалбоподателят сега търпи дискриминация при сравняване с други лица, които в бъдеще ще получат право на гробоползване, тъй като техните наследодатели ще бъдат погребани в качеството им на творци в разширената част на алеята на творците по одобрения проект. Не подлежат на сравняване права и привилегии, които ще бъдат занапред получени или нарушени. Освен това правото на гробоползване е уредено с НАРЕДБА за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община, а не с решение № № 9/24.01.2013 г. на Столичен общински съвет.

1. Не е налице и дискриминация по защитени признаци "вяра", религия", " убеждения" .

Не са наведени конкретни факти по чл. 9 от ЗЗДискр., от които да е ясно какъв е етническия произход на жалбоподателя, към кое вероизповедание принадлежи и какви са убежденията му. Поради това КЗД и съдът не са давали указания до жалбоподателя да посочи в какво се състои по-неблагоприятното му "третиране" чрез предвидените в одобрения проект доминиращи архитектурно-пластични символни елементи на източното православно вероизповедание. Съгласно чл. 4 от Наредбата култовите сгради в гробищните паркове се управляват и стопанисват от съответните религиозни общности. Предоставянето на нови гробни места, в съществуващите обособени парцели за религиозни общности в гробищните паркове, се извършва след съгласуване със съответната религиозна общност, предвид чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Следователно досега и към момента погребенията са извършвани и се извършват в съответните обособени парцели по чл. 4, ал. 2 от Наредбата според религиозната принадлежност на починалите лица. В административното производство не е спорно, че Алеята на творците е в участък за християнски погребения. Архитектурното оформление на тази алея не може да представлява неравно третиране на жалбоподателя дори да принадлежеше към друго вероизповедание, тъй като според чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Р. Б. вероизповеданията са свободни, а традиционна религия в Р. Б. е източноправославното вероизповедание. Следователно архитектурните елементи съдържащи символика на източното православие, с които граждани от християнската религиозна общност ще оформят част от гробището, в което погребват свои изтъкнати представители, не представлява и не може да представлява отрицателно изменение на правната сфера на лица от други вероизповедания, включително на жалбоподателя (ако принадлежи към такова) и следователно не е неравно третиране по смисъла на закона, в какъвто смисъл е съдебното решение.

Представеното в съдебно заседание решение № 75/17.12.2015 г. на Столичен общински съвет за отнемане на правото на безвъзмездно управление на част от имот публична общинска собственост и предоставянето му на Общинско предприятие "Гробищни паркове" е ирелевантно за спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение