Решение № 12925 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2010 г.

Решение № 12925 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12736/2010 г., IV о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба вх. № 7974 от 14.05.2012 г., подадена от ЕТ "КОКИ - Никола Колев" гр. Разград, представляван от Никола Колев, съдържаща искане за тълкуване на Решение № 5793 от 27.04.2011 г., постановено от Върховния административен съд - четвърто отделение, по адм. дело № 12736 от 2010 г. по описа на съда. В уточнителна молба от 30.05.2012 г. молителят заявява, че желае да получи тълкуване на решението, като същевременно бъдат дадени указания на Кмета на Община Самуил за изпълнение на същото. Ответната страна - Кметът на община Самуил заявява становище за неоснователност на искането за тълкуване. Заинтересованата страна - ЕТ "Заря - Ибрям Мустафа" в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК не изразява становище по искането. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на искането за тълкуване, като посочва, че съгласно чл. 125 от ЗСВ искане за приемане на тълкувано решение или тълкувателно постановление, могат да правят председателят на ВКС, председателят на ВАС, Главният прокурор, Министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшият адвокатски съвет, като молителят не е в кръга от лица, изброени в законовата норма и не е легитимиран да инициира производство за издаване на тълкувателни актове. Върховният административен съд - четвърто отделение, като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, приема за установено следното: С решението, чието тълкуване се иска, съдът е оставил в сила Решение № 38 от 23.07.2010 г. на Административен съд Разград постановено по адм. дело № 44/2010 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "Коки - Никола Колев" гр. Разград против раздел I, т. 1 от Заповед № 232 от 12.04.2010 г. на Кмета на Община Самуил и е прекратено производството в тази част, отменена е Заповед № 232 от 12.04.2010 г. на Кмета на Община Самуил в частта в раздел I, т. 2. и е прогласена нищожността на Заповед № 232 от 12.04.2010 г. на Кмета на Община Самуил в частта й в раздел II, като е изпратена преписката на административния орган за продължаване процедурата при спазване мотивите в решението. Съгласно установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 251 ГПК, приложима по препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая съдът ясно и недвусмислено е изразил волята си. Отделно съгласно правомощията на касационния съд по чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, не би могло да се приеме, че е налице неяснота във волята на съда, постановил касационното решение. След като с него първоинстанционното решение е оставено в сила, то няма собствени извънпроцесуални последици. Подлежи на изпълнение именно първоинстанционното решение, относно което съдебният акт, постановен в резултат осъществена от касационната инстанция проверка за валидност, допустимост и правилност е само условие за влизането му в сила. Поради това и с оглед липсата на наведени в молбата твърдения за наличие на неясноти в постановеното от Административен съд - Разград решение, чиито именно правни последици подлежат на изпълнение, искането за тълкуване е неоснователно. Във връзка с изложените от молителя съображения, следва да се отбележи и, че само по себе си поведението на административния орган е неотносимо към преценката на настоящия състав, налице ли е двусмислие или неяснота в съдебния акт. Чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение. Воден от горното, настоящият състав приема, че така постановеното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена. Предвид изложеното и на основание чл. 251, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение