Решение № 9707 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2018 г.

Решение № 9707 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5853/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на младежта и спорта против решение № 3393/16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 14392/2017 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като не се сочат конкретни пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Сдружение "Ш. Ф. Б." представлявано от председателя М. С., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "Б." ..№..., ниво - 2, чрез адвокат М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е била Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. на Министъра на физическото възпитание и спорта, с която на сдружение "Ш. Ф. Б." е отказано издаване на спортна лицензия. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Административното производство е започнало по подадено от сдружение "Ш. Ф. Б." заявление за издаване на спортна лицензия, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. на Министерство на младежта и спорта, като допълнително са представени документи под опис с писмо вх. № 09-00-3957/2 от 15.11.2017 г. Със заповед № РД-09-339/29.05.2017 г., изменена със заповед № РД-09-577/04.10.2017 г., министърът на младежта и спорта е назначил комисия по чл. 4 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б. /Наредбата/. Комисията е провела редовно заседание за разглеждане на представените от заявителят документи и даване на становище по искането за издаване на лиценз, като с т. 2.1. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., помощният орган е установил, че сдружението не представя списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, изискуем по силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Констатациите на комисията са, че във формуляра за кандидатстване е посочено, че такъв списък е приложен, но в действителност липсва сред приложенията. Успоредно с това, помощният орган установява, че във връзка с изискването на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата, заявителят е представил документ озаглавен "Декларация по чл. 16, ал. 4 от ЗМИП", подписана от председателя на сдружението, в която той декларира в свободен текст, че е запознат с вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма на Шахматна федерация България и се задължава да ги спазва, както и изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ, но от текста на декларацията не става ясно пред кого и за каква цел е следвало да послужи тази декларация, като не са представени цитираните Вътрешни правила, нито доказателства, че същите са утвърдени от председателя на ДАНС. На същото свое заседание, с т. 2.2. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., комисията взима решение да предложи на министъра да издаде спортна лицензия на друг заявител "Б. Ф. ПО Ш." 1928. Посоченото решение, комисията използва като основание да предложи на министъра да откаже издаване на лицензия на жалбоподателя, на основание чл. 17, ал. 4 ЗФВС, тъй като по силата на посочената норма, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. На посоченото основание, комисията решава, че въпреки установените нередовности в заявлението, на жалбоподателят не следва да се предоставя срок за отстраняването им, като прави предложение до министъра за постановяване на отказ по съществото на заявлението. Въз основа на така направените фактически констатации, възпроизведени и в обжалваната заповед, министърът постановява отказ, който е мотивиран с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ЗФВС във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Наредбата. При така установеното от фактическа страна, тричленният състав е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, тъй като същата е издадена от компетентен орган - министърът на младежта и спорта в съответствие с чл. 17, ал. 1, предл. трето ЗФВС, в предвидената от закона форма, съдържа правни и фактически основания, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Посочените като правно основание за издаване на оспорения административен акт разпоредби на чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗФВС, предвиждат, че министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация не е спазила определения с Наредбата по чл. 17, ал. 1 ред за подаване на заявление и документи към него. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Наредбата, спортните федерации по един или по сходни видове спорт прилагат към заявлението си следните документи: списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията и подадена в Държавна агенция "Национална сигурност" декларация по чл. 16, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Правилно тричленният състав е приел, че сдружение "Ш. Ф. Б." е подало заявление за издаване на спортна лицензия по спорта шахмат, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. в деловодството на Министерството на младежта и спорта, а три седмици по-късно, с вх. № 09-00-4060/08.11.2017 г., заявление за издаване на спортна лицензия за спорта шахмат е подало и сдружение "Б. Ф. ПО Ш. 1928". По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, комисията следва да разгледа заявленията за издаване на спортна лицензия и приложените документи по реда на подаването им. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата е императивна, поради което нарушаването й от страна на комисията, разгледала първо по ред, но постъпилото второ по време заявление, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е отразено в мотивите на оспореното решение. Следва да се сподели и извода, че това нарушение води и до нарушение на материалния закон. В заседанието, проведено на 22.11.2017 г., съгласно представения протокол, помощният орган е констатирал нередовности на заявлението на "Ш. Ф. Б.", изразяващи се в непредставяне на списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, изискуем по силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата, както и наличие на неяснота в текста на представената декларация по чл. 16, ал. 4 от ЗМИП, от която не ставало ясно пред кого и за каква цел в следва да послужи тази декларация. Вместо да даде указания на заявителя за отстраняването на констатираните нередовности, като определи за това срок, комисията е изложила мотиви, че определянето на такъв "срок е безпредметно", поради обстоятелството, че след издаването на спортна лиценция на "Българска федерация по шахмат 1928" е недопустимо издаването на лицензия на друга федерация по шахмат. По този начин помощният орган е мотивирал недаването на срок за отстраняване на редовностите на заявлението с допуснато от него предходно нарушението на императивното правило на чл. 17, ал. 4 ЗФВС. С тези процесуални действия помощният орган черпи права от собственото си виновно поведение и по този начин нарушава правата и законните интереси на страните в административното производство и представлява нарушение на принципа на равенство на страните, визиран в чл. 8, ал. 1 от АПК, предвиждащ гаранция за равни процесуални възможности за участието им в административното производство с цел защита на техните права и законни интереси. Изискуемото законово поведение на административния орган в този случай е даване на възможност на заявителя в настоящето производство за отстраняване на нередовностите на заявлението си, и едва след изтичане на определения от него срок разглеждане на второто по реда заявление. Още повече, че както правилно е посочил тричленният състав, като се позовал на представените в административната преписка документи, придружаващи заявлението на "Ш. Ф. Б.", посочените нередовности не са били налице. На първо място, по отношение на непредставяне на списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, изискуем по силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата, комисията е констатирала, че този списък изрично е посочен като приложение към заявлението. Следователно нейно е било задължението да го изиска още при постъпването на заявлението, преди разглеждането му. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на тричленният състав за липсата на втората посочена нередовност на заявлението, касаеща представянето на декларация по чл. 16, ал. 4 ЗМИП. Цитираната декларация се намира в административната преписка, като същата е в свободен текст и напълно изпълнява изискванията и целите на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Заявителят е представил и обратната разписка, с която тя е изпратена до компетентния орган, а именно Държавна агенция "Национална сигурност". Определящо за спазване изискването за форма е съдържанието на съответния документ, а не начина, по който той е изготвен и целта за представянето му. Целта на декларацията е посочена в приложимата към датата на издаване на оспорения административен акт редакция на разпоредбата на чл. 1 от ЗМИП (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 54 от 2006 г.), отм. на 31.03.2018 г. и тя е определяне на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. Безспорно е, че "Ш. Ф. Б." е сдружение на лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от цитирания закон и като такова е изпълнило изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Допълнително са представени и вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма с допълнителна молба от 24.11.2017 г., което потвърждава изводите, че предоставянето на срок за отстраняване на констатирани нередовности на заявлението би довело до други изводи при разглеждането му. Следва да се има предвид също така, че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от отменения ЗМИП, предвижда, че "професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3, съгласувано с Държавна агенция "Национална сигурност", могат да приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, към които членовете на тези организации и сдружения могат да се присъединяват в срока по ал. 1 с декларация. Единните вътрешни правила и декларациите се изпращат в Държавна агенция "Национална сигурност" в срока по ал. 3". Тълкуването на разпоредбата сочи, че изготвянето на правила не е задължително и че тези правила следва да се изпратят в ДАНС, а не да се представят пред други органи. С оглед на изложеното представената декларация изпълнява изцяло изискването както на ЗМИП, и на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. По изложените съображения, настоящият касационен състав съдебен намира, че като е отменил заповед № РД-09-577/04.10.2017 г. на министъра на младежта и спорта и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството от етап - разглеждане на заявление за издаване на спортна лицензия на сдружение "Ш. Ф. Б." с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г., е постановил решение, което не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение на пълномощника му в размер на 1200 лева. Настоящият съдебен състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, като взе предвид правната сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника на ответника при осъществяване на правната защита на доверителя си. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,