Решение № 2380 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2010 г.

Решение № 2380 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9346/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Югозападна, подадена чрез ст. юрск. П. Бухлева, срещу решение № 266/02.06.2010 г., постановено по адм. дело № 53/2010 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отменено Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания /УДППДВ/ изх. № 7100-0147/24.06.2008 г. на заместник началника на Митница Кулата /сега Митница Югозападна/, в частта му, в която е определен нов тарифен код на внесената стока и са определени за ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров" допълнителни митни сборове за мито в размер на 7443,60 лв., ДДС в размер на 7413,92 лв. и лихва, считано от 07.02.2006 г. до момента на плащане на задължението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Благоевград. Ответникът - ЕТ "Дирекс-Димчо Димитров", чрез процесуалния си представител адв. Айдарова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 15208/11.12.2009 г., постановено по адм. д. № 8305/2009 г., на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 194/23.04.2009 г. по адм. дело № 953/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е обявена нищожността на уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания № 7100 -0147/24.06.2008 г., издадено от заместник - началник митница Кулата в частта, в която същото има характер на решение и с него е определен нов тарифен код на внесената стока и допълнителни митни сборове, различни от тези по митническа декларация и е изпратена преписката на началник митница Кулата за ново произнасяне, като делото е върнато за ново разглеждане в тези му части. При новото разглеждане на делото, АС -Благоевград е установил следното: Митническият орган е извършил допълнителна проверка във връзка с осъществен внос от жалбоподателя по ЕАД № 5400/4-1425/09.02.2006 г. с приложени документи: Карнет ТИР № ХН48923291, международна товарителница /ЧМР/ от 06.02.2006 г.; фактура № 1028/03.02.2006 г.; спецификация за фактура № 1082/03.02.2006 г. При вноса е била извършена физическа и документална митническа проверка на стоката, удостоверена на съответното място за това на гърба на митническата декларация, при което било установено, че последната отговаря по вид и количество - 541 колета (работни обувки, еко брикети по 25 кг, еко брикети по 50к г и работно облекло/, което е било отразено в Протокол № 167/21.02.2006 г. Стоките са представени пред митническите органи и манифестирани, за което е регистриран митнически манифест /ММ/ № 5400/1616/09.02.2006 г. Ответникът по касация е превозвач, продавач е фирма от Гърция, а като купувач е посочен ЕТ "Младен Тренев". Стоките са въведени на територията на РБ на 07.02.2006 г. чрез транспорт - камион РВ8499АМ/РВ5260ЕМ. След направена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно процесния карнет, въз основа на представени документи: волет 1, стр. 1 от ТИР карнет; корабни коносаменти от 26.12.2005 г. - 2 бр., административният орган е приел за установено, че на Митница Солун са представени ТИР карнет, в чиято манифестна част стоките са описани като обувки, дрехи еко продукт, в корабните коносаменти стоките са посочени като дрехи и обувки, а на Митница Кулата, при процесния внос, са представени стоки - работни обувки, еко брикети /по 25 кг и 50 кг/ и работно облекло. Прието било, че е налице различие във вида на на описаните стоки, а оттам, че пред Митница Кулата се представени документи с невярно съдържание. Митническият орган приел, че внесената стока представлява "дрехи и обувки", определил е съответният тарифен код за нея, както и съответно размера на възникналите вносни задължения за мито - 7443,60 лв. и ДДС - 7413,92 лв., към датата на вноса - 07.02.2006 г., в тежест на ответника по касация като превозвач на стоките. С обжалваното пред първоинстанционния съд уведомление, изд. от зам.-началник на Митница Кулата, ответникът по касация е уведомен за възникналото митническо задължение, сроковете и начина за плащането му. При спазване на процесуалните правила съдът е направил правилния извод, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, е изцяло върху административния орган. След преценка на събраните доказателства и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът обосновано е приел, че не са доказани фактическите основания за издаване на оспорения акт. Не е било пълно установено, че пред Митница Солун и Митница Кулата е представена различна по вид и съдържание стока, а оттам, че представените документи от превозвача, при вноса на 07.02.2006 г., са с невярно съдържание. Липсата на заявеното фактическо основание е довела до материална незаконосъобразност на издаденото уведомление, тъй като не са били налице основания за възникване на вносно митническо задължение по реда на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ - неправомерно въвеждане на стоки на митническата територия на Република България. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и се споделят от касационната инстанция. Касационното оплакване е за това, че съдът не е съобразил в достатъчна степен доказателствената стойност на документите, получени по линия на международното сътрудничество. Оплакването е неоснователно. Всички доказателства са съобразени и правилно ценени от съда. Основният спор е фактически и касае вида на внесените стоки. От една страна са налице данни, че при вноса е извършена митническа проверка на стоките - физическа и документална. Тези стоки, в описания им вид и количество, са съответствали на вида и количеството, описани в придружаващите ги документи. От друга страна, при последващата проверка са представени корабни коносаменти, според които друг вид стоки са представени пред Митница Солун. При съпоставка на писмените доказателства не може да се направи категоричен и ползващ касатора извод, че стоките, превозени с контейнери до Митница Солун са същите, които са били превозени до Митница Кулата, внесени с процесното ЕАД и представени пред Митница Кулата. Това е така, защото на първо място номерата на контейнерите не са посочени в ЕАД, ТИР карнета или в ЧМР, а от друга страна стоките по коносаментите не са индивидуализирани. От заключението на приетата експертиза се установява, че митническите пломби на товарното помещение на автомобила, с който стоките са превозени до Митница Кулата, не са нарушени. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда относно допуснати нарушения от страна на митническия орган при определяне вида и стойността на стоките, а оттам и на дължимите вносни задължения. Митническият орган не е спазил последователността при определянето на митническата стойност на процесната стока, поради което незаконосъобразно е определена, както единичната цена на стоката, така и нейната обща стойност. Липсват и доказателства за стойността, основаващи се на единична цена, по която се продава най-голямото сборно количество от вносните стоки на несвързани лица. Няма данни да е съобразено качеството и вида на обувките и дрехите, не са конкретизирани използваните за сравнение идентични и сходни такива стоки. Митническият орган не е имал възможност да тарифира и оцени внесените според него стоки, тъй като няма конкретно описание на тези стоки в коносаментите, на които се позовава. Освен липсата на фактическо основание, на допуснати нарушение при определяне на митническата стойност и оттам на нововъзникналите митнически задължения, следва да се отбележи и друг порок на оспореното пред съда уведомление, а именно липсата на конкретно посочено и изведено правно основание. В случая цитираната разпоредба на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ касае случаи на неправомерно въвеждане на стоки на територията на РБ, което е относимо към разпоредбите на чл. 45 - 48 ЗМ. Тези разпоредби предвиждат повече от една хипотези, при които възниква вносно митническо задължение. Митническият орган е този, който следва да посочи приложимото според него правно основание за издаване на акта като обоснове една от тези хипотези, което в конкретния случай не е направено в оспорения акт. Този процесуален пропуск препятства и възможността за съдебна проверка относно законосъобразността на акта по съществото му. От изложеното до тук следва извода, че касационната жалба е неоснователна, Постановеното решение, с което е отменено Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 7100-0147/24.06.2008 г. на заместник началника на Митница Кулата е валиден и материално съобразен акт, който следва да се остави в сила. Разноски за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като няма данни ответникът по касация да е направил такива и да е заявил претенция за плащането им. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,