Решение № 9815 от 19.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2015 г.

Решение № 9815 от 19.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. с ЕТ "С. С. - В.", подадена от процесуалния му представител, срещу Решение № 1547/12.03.2015 г. по адм. д. № 7667/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е потвърден РА № 2121205978/15.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, неправилно поради непълен анализ на доказателствата и несъобразяване с посочената практика на СЕС, като са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответната страна - Директорът на Д "ОДОП" - С. се представлява от юрисконсулт А. и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Както сам е посочил в жалбата си касаторът, срокът, в който съдът следва да постанови решение по делото, е инструктивен, като постановяването му след срока по 172, ал. 1 от АПК не води до неговото опорочаване. Подаването на жалба за бавност и сигнал до Инспектората на ВСС по никакъв начин не са довели до необоснованост на решението, което е коректно и подробно мотивирано по всяка една от доставките, по които е отказано право на данъчен кредит. Твърди се, че процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на съобщенията при насрещните проверки с оглед събиране на доказателства по делото е абсолютно опорочена и на практика може да се приеме, че такива насрещни проверки изобщо не са извършвани. Процесуалният представител на страната обаче не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК съставените протоколи по чл. 50 от ДОПК, поради което като официални доказателства, се ползват с обвързваща и за двете страни сила. Недопустимо е със собственото си процесуално бездействие страната да мотивира сега подадената жалба. Следва да се отчете, че съдът на практика не е имал никакви доказателства освен фактурите и касовите бонове към тях, които е установено, че са издадени от нерегистрирани фискални устройства, които да анализира като доказателства досежно реалността на извършените доставки. Именно в тежест на лицето, което ползва правото на данъчен кредит, е да установи с всички доказателствени средства, че е получило предмета на фактурите - стоки или услуги, те се намират в неговия патримониум и се използват за дейността му или евентуално са били предмет на последваща реализация, което би било индиция за реалността. Касаторът не е представил нито договори с доставчиците, нито приемо-предавателни протоколи за традирането, нито е установил как точно използва или е използват предмета на доставките. Изложеното в Т. Р. № 5/14.07.2004 г. на ОСС на ВАС, на което касаторът се позовава: "достоверността на първичния счетоводен документ следва да бъде преценяван с оглед на всички останали документи, които са представени и които касаят предмета на доставката по нея", би могло да е аргумент, ако по делото все пак имаше някакви други доказателства освен фактурите, издадени от: "К. м." ЕООД; "С. 97 и Ко" ЕООД: "В. т. 64 " ЕООД; "Р." ЕООД; "Е. В. П. 11" ЕООД; "А. е." ЕООД; ЕТ "А. - Л. Ч."; "ГБМ г." ЕООД; "Б. м. р." ЕООД; "Т. А." ЕООД; "Б. д." ЕООД и "Т. к." ЕООД. На доставчиците са съставени РА, които са влезли в законна сила и са установени задължения в големи размери. Актовете са съставени неприсъствено, без каквото и да е участие от страна на лицата и са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. Тези РА биха могли да доведат до извода, че след като веднъж по една доставка е установен като дължим ДДС, е недопустимо повторно събиране за същата, ако по идентична фактическа обстановка /съставени РА на доставчиците, в които не са изследвани доставките поради ненамиране на адреси и непредставяне на доказателства за реалност/ не бе постановено Решение от 31.01.2013 г. на СЕС по д. № С-642/11 г., т. 45, в което изрично е записано: "Видно обаче от акта за преюдициално запитване /направено от Административен съд - гр. В./, в главното производство данъчната администрация стига до извода за липса на облагаема доставка по-специално от факта, че доставчикът или доставчиците не са представили документите, които са им били изискани в хода на ревизията. Тъй като този извод се оспорва от жалбоподателя, националната юрисдикция следва да го провери, като в съответствие с правилата за доказване по националното право извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства в главното производство (вж. по аналогия Решение от 06.09.2012 г. по дело M.-G., C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53 и Решение от 06.12.2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32). Такива "всички доказателства" по смисъла на цитираното решение в случая не са налице, за да бъдат анализирани. Дали е налице данъчна измама, е ирелевантно, след като правилен и законосъобразен е изводът на съда, че доставките не са реално извършени, т. е. изначално не е възникнало право на данъчен кредит, което да бъде упражнено. Похвално би било използването от страна на процесуалния представител на касатора на множество изрази и сентенции от римското право, ако те не бяха само похват като техника от НЛП, а бяха обвързани с процесуална активност от страна на юрисконсулта са събиране на доказателства, които да подкрепят сентенциите. Производството в българските съдилища в отлика от други правни системи, не е вербално такова, в което словесната еквилибристика да може да доведе до промяна в изводите на съда, ако липсват писмени доказателства, на които тезите, излагани от страните, да се основават. В този смисъл и цитирането на съдебна практика на СЕС също е ирелевантно и недостатъчно, след като тя е постановена при различна фактическа обстановка от тази в настоящия случай - наличие единствено и само на фактури по доставките. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение