Решение № 15858 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2009 г.

Решение № 15858 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив против Решение № 748 от 3.06.2009 год. по адм. дело № 166/2009 год. на Административен съд - Пловдив, 12-ти състав, с което е прогласена нищожността на Данъчно Ревизионен акт (ДРА) № 1065 от 30.12.2005 год., издаден от Димитър Вангелов Станков - данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД - гр. Хасково, в частта му, с която на ЕТ "МИГ-9-13-Иван Грозев", представляван от Иван Милев Грозев, гр. Хасково е отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за м. 09.2005 год. в размер на 998, 27 лв., потвърден с Решение № 901/29.12.2008 год. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението - касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, като се отхвърли жалбата срещу ДРА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "МИГ-9-13-Иван Грозев", представляван от Иван Милев Грозев, гр. Хасково, чрез процесуалния представител адв. Джунджулова, в приложени по делото писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата, желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо ДА" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме, че издадения ДРА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установеният по делото факт, че за същия период има влязъл в сила ДАПВ № 3770/04.11.2005 год., включващ данъчен период м. 01.09.2005 год. - 30.09.2005 год., с който ДДС е възстановен в размер на 45000 лв. от целия размер 50683,17 лв. Част от сумата в размер на 4684,90 лв. била възстановена ефективно с атакувания ДРА. В резултат на това, Съдът е приел, че е сезиран с жалба относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 998,27 лв. досежно неговата нищожност. Съдът се е позовал на влязъл в сила ДАПВ за същия период и е приел ДРА за нищожен в атакуваната част. Тъй като в настоящия случай не се твърди наличие на някоя от хипотезите за изменение и ревизията не е възложена от териториалния директор, който е компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а от началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - гр. Хасково, поради липса на материална компетентност на този орган да възлага ревизия по чл. 133 от ДОПК, издаденият въз основа на тази заповед ревизионен акт е нищожен. Решението е правилно. Не се спори по фактическата обстановка и по въпроса, че е налице влязъл в сила ДАПВ за същия данъчен период, с който на ДЗЛ е признато право на възстановяване на данъчен кредит и той е реално е възстановен на търговеца, който пък е установен като задължение с издадения в последствие ДРА. Не се спори по делото, че ДАПВ е издаден при действието на ДПК (отм.) и представлява данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ДПК. В последствие тази правна уредба е регламентирана с ДОПК. За да преразгледат процесните периоди, данъчните органи е следвало задължително да приложат чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като материалната компетентност за тези действия принадлежи на териториалния директор. Не са налице основанията, изброени в чл. 133, ал. 2, т. 1 - 5 от ДОПК, които биха позволили възобновяване на производството за периоди, за които има влезли в сила актове при спазването на процедурата по чл. 134 от ДОПК. Като е издал ДРА за данъчен период, за които има влязъл в сила данъчен акт, органът по приходи е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. След влизането им в сила, ДАПВ и ДРА се ползват със стабилитет, който изключва възможността на органа по приходи да въздейства върху вече определеното данъчно задължение за съответния период на конкретно ревизираното лице. Именно в това се изразява и формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно решение по поставения проблем. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден ДРА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - гр. Хасково, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влезли в сила ДАПВ за същия ревизиран период. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия, следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде ДРА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият ДРА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо "А" отделение