Решение № 8014 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5463/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. А. гражданин на Сирия срещу решение 3605/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 565/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1704/14.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател при постановяване на решението съдът е е взел предвид представените от ДАБ справки, но не е анализирал обстойно спрямо хипотезата на чл. 9, ал.1 ,т. 3 ЗУЛ, както и относно общата обстановка в Сирия. Твърди се, че съдът не е потърсил други източници на информация, а този подход според касатора противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), публикувана на интернет страницата й https://euaa.errpa.eu/, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Касационният жалбоподател се позовава на принципа забрана за връщане (non refoulement), който е главното основание за закрилата на бежанците. Позовава се на т.нар. Квалификационна директива, преразгледана през 2011 г., която е въвела правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила, което включва правата и задълженията, свързани с тази закрила, като забраната за връщане е ключов елемент съгласно чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Касаторът се позовава и на чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС, когато гарантира правото на убежище. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че решаващият съд не е разгледал, нито е взел предвид изложените обстоятелства и затова е постановил незаконосъобразно решение, което е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт със законните за това последици. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва и представя два броя справки от 03.04.2025 г. и от 19.05.2025 за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на А. К. А., първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е спазен приложимия материален закон ЗУБ. В частта за отказа за бежански статут съдът е посочил, че правилно в обжалваното решение на административния орган е прието, че на чужденеца не следва да се предоставя бежански статут, тъй като от бежанската история не може да се направи извод за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Съдът е счел, че не е установено от молителя, че той е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което е приел, е не са налице основанията по чл. 8, ал.1 ЗУБ, както и не е установено осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ. Съдът е направил тези изводи въз основа на данните по делото и е извел извод, че не са налице всички предпоставки, относими за процесния случай на чл. 8 ЗУБ. Изводът на съда е категоричен, че правилно административният орган е преценил при проведеното интервю, че не е установено спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, тъй като той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасения за преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение и принадлежност към определена социална група. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, който дефинира понятието преследване , но е прието, че жалбоподателят не е твърдял за такива, не е бил арестуван или преследван, към него не са отправяни заплахи, нито е оказвано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. По отношение на обстановката в Сирия първостепенният съд е взел предвид информацията в приложената по административната преписки за актуалното положение в Сирия след падането от власт на президента Б. А. през декември 2024 г. и наличието на въоръжени сблъсъци в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама в Западна Сирия. Въпреки тази информация, съдът е приел, че се има предвид фактът, че изло женото е спорадичен проблем със сигурността и конфликтът не е обхванал значителни територии от Сирия. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че за да е налице преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не е установено по делото. От данните от различните източници съдът е прие, че сочат към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо и психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни. Предвид изложеното съдът е направил извод, че не са налице основания за прилагане на чл. 8 ЗУБ. По отношение на хуманитарния статут първоинстанционният съд е прие, че не са налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т.1 и 2 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е бил изложен на посегателства и не съществува за него такъв риск. Според съда не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Обсъдено е от съда посоченото в справка, вх. МД 02 60/29.01.2025 г. и е извършена преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с решението по дело С 465/97 на СЕС по тълкуване на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, респ. чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Съдът е обсъдил и справка, вх. МД 02 159/14.03.2025 г., в която са посочени данни в медиите, че в Сирия са или налице проблеми със сигурността, но това е било по - изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в Сирия. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, е оставено в сила. Обжалваното решение е правилно постановено. Обосновано е прието в обжалваното решение, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. За преценката на тези предпоставки, както правилно е прието и в обжалваното решение е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че чужденецът е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, пак в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е бил арестуван, нито в друга държава. Пояснил е в интервюто, че е [етническа принадлежност] с вероизповедание [вероизповедание], но не е имал проблеми с това. Освен това в интервюто касаторът е обяснил, че не е участвал в политически партии и организации. Посочил е пред административния орган, респ. в проведеното му интервю, че е [етническа принадлежност], а [етническа принадлежност] не ги обичат и в тази връзка са го набили. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на касатора правилно решаващият съд е приел, че не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, респ. чл. 9, §2, буква д) ат Директива 2011/95/ЕС. Следва да се споделят и мотивите на решаващия съд, че касационният жалбоподател не е изложил конкретни твърдения за обстоятелства по чл. 9, ал.1, т. 2 ЗУБ изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание нито по т. 3 от същата разпоредба за наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на А. С. А. като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Поради посоченото правилно съдът е приел, за законосъобразен и отказа на административния орган да му предостави субсидиарната закрила по чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут. Основно в интервюто касационният жалбоподател е обяснил, че не е имал проблеми с властите в Сирия, но че положението там не е добро, че много трудно се живее, като в тази връзка е пояснил, че финансовото положение на семейството му не е добро, тъй като само майка му работи, а баща му е инвалид и не може да работи. Според касатора той търси закрила в България, тъй като в Сирия нито може да се работи, нито може да се живее добре. Всичко това сочи на икономически причини, които са накарали касационният жалбоподател да напусне Сирия и близките си, които са останали там и да търси по добър живот за себе си. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки от 14.03.2025 г. за обществено политическото положение в Сирия и въз основа на тях е направил извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна, като една от тях е напускането на страната на президента Б. А.. При положение, че се увеличава финансирането на хуманитарния план, макар и на места да има безредици, правилно и административния орган, а впоследствие и първостепенния съд са приели, че сигурността в Сирия се стабилизира. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, следва да се подкрепят мотивите на първостепенния съд, че при положение, че жалбоподателят не е твърдял за опасения от преследване поради националност, раса, религия, политическа принадлежност и др. обстоятелства, посочени в чл. 8 ЗУБ или опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност и затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С 465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО( отм.) и същият текст е възпроизведен в Директива 2011/95/ЕО. При положение, че в касационното производство от ответника са представени актуални справки за положението в Сирия от 03.04.2025 г., то обосновано в обжалваното решение е прието, че е подобрена ситуацията в Сирия, като се оказва подкрепа на разселените и завърналите се в страната граждани, увеличена е и помощта за Сирия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и на съдопроизводствените правила, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение