Решение № 5505 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2014 г.

Решение № 5505 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по касационна жалба на "Алфа финанс холдинг" АД, София (Алфа финанс), чрез процесуалния му представител, против Решение № 16068/4.12.2013 г., постановено по а. д. № 13097/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Алфа финанс против Решение № 657-Е/23.08.2013 г. на заместник-председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН. С последното, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на Алфа финанс: "Задължени са управляващите и представляващи дружеството, в 5-дневен срок от получаване на решението, да представят в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, финализиран на 04.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него. Копията на документите които в оригинал са на различен език от българския да бъдат придружени с превод на български език. Представените копия на документи следва да бъдат заверени по реда на чл. 19, ал. 5, т. 5 от ЗКФН с полагане на подпис "Вярно с оригинала", дата, печат и подпис на представляващите "Алфа финанс холдинг" АД." Недоволно от решението, Алфа финанс го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Разноски не претендира. Ответникът - заместник-председателят на КФН и ръководител на Управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия, за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло установеното от фактическа страна от първоинстанционния състав. То фактически не се оспорва от касатора. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. Касаторът не сочи кой точно фактически извод на 3-членния състав на ВАС, на кое събрано по делото доказателство не съответства. При липсата на конкретност, касационната инстанция не е в състояние да се произнесе по довода. При преценката на доказателствата, настоящият състав не установи основание за твърдение за необоснованост. Доводът за допуснати от 3-членния състав нарушения на материалния закон се излагат в няколко насоки: Основният спорен въпрос по делото е формулиран още в първоинстанционната жалба и е разгледан в акта на първата съдебна инстанция: задължен ли е касаторът да представи искания от КФН договор в неговата цялост или може да изпълни задълженията си към регулаторния орган чрез представянето на декларации по поставени от последния въпроси. Настоящата инстанция споделя становището, изразено в обжалваното решение, за съществуващо задължение за цялостно и точно изпълнение на дадените от КФН законосъобразни искания. Това мнение намира подкрепа и в текста на специалните закони - чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН във вр. с упражнявания финансов надзор от КФН по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от с. з. Финансовият надзор може да се изпълни цялостно и качествено само при положение, че КФН разполага с пълния текст на искания договор. Липсата на последния не позволява да се обхване и прецени дали осъществената сделка отговаря на законовите изисквания и дали чрез нея не се накърняват или застрашават интересите на облигационерите. Информацията, която може да даде договора в цялост, не може да се получи от представени от представляващите Алфа финанс декларации, тъй като КФН не може да предвиди всички негови клаузи и съответно да поиска сведения за тях. Продажбата на акции от капитала на "Каолин" АД е станало чрез договора, сключен след преговори и отразяващ волята на страните по него. Същият не е формален, бланков такъв и е напълно възможно да включва договорености, известни само на договарящите. Именно заради това и за да се прецени дали са спазени законовите изисквания, КФН има необходимостта да разполага с пълния му текст, вкл. анекси и споразумения към него. Доводът за цялостно изпълнение на задълженията на Алфа финанс като поднадзорно на КФН лице, чрез представяне на декларации, е неоснователен. Предвидената в чл. 43 от АПК възможност за установяване на факти и обстоятелства по посочения начин е една от възможните такива, предвидени в процеса по издаване на административни актове. В случая обаче тя не може да намери приложение. Освен изложените в обжалваното решение доводи по въпроса които ВАС споделя изцяло, може да се добави и следното: Вярно, но непълно е твърдението, че "...никъде в нормативната уредба, регламентираща дейността на публичните дружества, не се предвижда задължение за представяне на изискания тип договори на КФН" (стр. 5, абз. 3 от касационната жалба). То не държи сметка за правото на КФН, регламентирано в чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, "...да изисква писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този или другите посочени там закони...". Т. е. в случая е налице посоченото като изключение в чл. 43 АПК условие, че специален закон (ЗКФН) предвижда установяване с официален документ. В тази връзка, неоснователен е и доводът, че становището на първоинстанционният съд за целта на наложената ПАМ да обезпечи необходимите данни, въз основа на които КФН да прецени дали не са налице нарушения, презюмира извършването на такива от страна на Алфа финанс. Безспорен в спора е факта, че касаторът е извършил нарушения на чл. 100ц, ал. 1 от ЗППЦК и на условията, декларирани в одобрения от КФН проспект на емисията облигации с ISIN 210001094. Ирелевантен е фактът, че на проведеното след финализирането на покупко-продажбата общо събрание на облигационерите (ОСО), сделката е получила одобрението им. Продажбата на акции на стойност повече от 10% от сумата на активите на емитента без предварителното одобрение от ОСО, съставлява нарушение на проспекта, одобрен от КФН. Посочените нарушения, макар и преценявани от касатора като формални, са факт и са достатъчно основания за КФН да поиска, а на касатора - задължението да представи, изисканите заверени копия от договора с всички споразумения и анекси към него. Неправилно е изложеното неколкократно в касационната жалба тълкуване на същността на процесната ПАМ като наложено административно наказание на касатора от страна на КФН. Според общия текст на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Именно по тази причина, КФН изисква представянето на пълния текст на сключения договор с приложенията - да установи дали има извършено нарушение, а ако такова се окаже, че е налице - да разпореди преустановяването му и да вземе мерки за предотвратяване на вредните последици от него за облигационерите. Неоснователен е и доводът за липсваща преценка от страна на съда, на доводите на Алфа финанс за липса на заплаха за интересите на облигационерите, предвид настъпилата и констатирана дори и от КФН, положителна промяна на финансовите показатели на дружеството, вкл. и положителната оценка от страна на облигационерите на сделката. Теоретично е възможно, финансовите показатели на сделката действително да доведат до положителни промени. Това обаче не изключва възможността за настъпване и на обратна тенденция, налагаща запознаване на КФН с пълния текст на договора и анексите и споразуменията към него. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, поради което ВАС, 5-членен състав на II колегия,