Решение № 7912 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на А. Хинова от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Цановска, срещу решение 421 от 08.12.2020г., постановено по адм. дело 297/2020г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18 4693 от 03.06.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Враца, с която по искане на Д. Мичева от гр. София на основание чл. 54 ал. 4 във връзка с чл. 54 ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Лютиброд, общ. Мездра, както следва:

1. промяна на границите в съществуващи обекти в КККР за ПИ идентификатор 44745.501.494 с площ преди промяната 748 кв.м. и площ след промяната 748 кв.м., собственост на А. Хинова, Д. Мичева и Ц. Башмакин, починал с наследник Д. Колева; ПИ идентификатор 44745.501.495 с площ преди промяната 834 кв.м. и след промяната 703 кв.м., собственост на Д. Мичева; ПИ идентификатор 44745.501.496 с площ преди промяната 946 кв.м. и след промяната 1106 кв.м., собственост на Л. Минчева; ПИ идентификатор 44745.501.498 с площ преди промяната 1267 кв.м. и след промяната 1262 кв.м., собственост на Г. Василев и ПИ идентификатор 44745.501.774 за второстепенна улица с площ преди промяната 7522 кв.м. и след промяната 7497 кв.м., без данни за собственост.

В касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, както и нарушения във формата на административния акт липса на фактически основания за издаването му и мотиви. Твърди и неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че заповед 328 от 03.05.2017г., с която е одобрено изменение в регулационния план между имота на Хинова с крайни цифри 494 и на Мичева с крайни цифри 495 е неотносимо към настоящия спор. Твърди, че това е така, тъй като на първо място тази заповед е влезнала в сила на 22.10.2018г. /с потвърдително решение на съда/ след одобряването на кадастралната карта за селото със заповед РД 18 1629 от 19.09.2018г. и е нямало как да бъде съобразена. Посочва и че от приетата по делото СТЕ и обясненията на вещото лице се установява, че заповед 328 от 03.05.2018г. касае регулация, която връща линията на границата да бъде по улицата, а не по т. 2 3 по представената скица от вещото лице, която касае спорната граница по заповедта, предмет на това производство и която линия между т. 2 - 3 касае наличие на подпорна стена между двата имота. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът - Началникът на СГКК гр. Враца с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът Д. Мичева с представен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Данкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответниците Кметът на Община Мездра, Л. Минчева, Г. Василев и Д. Колева не се явяват и не изпращат представител в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС гр. Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и изискванията за форма. Приел е, че заповедта е издадена при правилното приложение на материалния закон, тъй като е налице непълнота и грешка в одобрената КК. Съдът е достигнал до този извод, позовавайки се на понятието за непълнота и грешка в КК по § 1 т. 16 в редакцията му от ДВ бр. 61/2015г., преди последното изменение на тази разпоредба от ДВ бр. 57/2016г., постановяваща, че непълноти и грешки са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приел в тази връзка, че от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, е установено, че несъответствието се дължи на несъобразяването при одобряването на КК на одобрената със заповед 328 от 03.05.2017г. на Кмета на община Мездра кадастрална граница между имоти ПИ с крайни цифри на идентификаторите 494 и 495, съответно променената с тази заповед регулационна граница между УПИ III 493, 494 и УПИ IV 495, кв. 49 по плана на с. Лютиброд, общ. Мездра. Посочил е, че в заповед 328 от 2017г. като правно основание за издаването й е посочен чл. 134 ал. 2 ЗУТ, но от диспозитива й е приел, че е видно, че чрез нея е променена кадастралната граница между посочените имоти, като е приел и че съдът не може да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на тази заповед. По тези съображения е приел наличието на непълнота и грешка по § 1 т. 16 ДР на ЗКИР, което пък е предпоставка за издаването на заповед по чл. 54 ЗКИР с цел отстраняването йи съобразяването на кадастралните данни с действителното положение на имотите, които те са имали към момента на одобряване на кадастралната карта. Приел е и че липсват данни за наличието на спор за материално право по чл. 54 ал. 2 ЗКИР. Поради това е намерил заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК, по следващите съображения.

На първо място неоснователно е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 АПК при издаване на заповедта, поради липса на мотиви в същата. Съобразно ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни има в настоящия случай. Същите се съдържат в представените със заявлението за поисканото изменение на КК обяснителна записка и графични материали. Съобразно обаче представената обяснителна записка се установява, че от заявителката Д. Мичева е поискано изменение на КК на ПИ идентификатор 44745.501.495, тъй като с одобрената кадастрална карта имотната граница на този имот, включително към имота на жалбоподателката Хинова с идентификатор 44745.501.494, не е отразена както е на място по стари зидове с високи подпорни стени /терена е с наклон над 25 30%/, като поисканото изменение се състои в изработване на скица проект за отразяване съществуващото положение на място като имотни граници на ПИ идентификатор 44745.501.495. Видно от цитираното със заявлението, по което е издадена оспорената заповед е поискано изменение на КК с поставяне на имотната граница между имоти с крайни цифри 495 и 494 съобразно съществуващото на място положение по стари зидове с високи подпорни стени, а не е направено искане за поставяне на имотната граница по регулационната такава, одобрена с регулационния план стар или този по заповед 328 от 2017г.

При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е установил относимите към спора факти, като не е установил дали с оспорената заповед спорната имотна /кадастрална/ граница с оспорената заповед е поставена в съответствие със съществуващото на място положение по стари зидове с високи подпорни стени. Позоваването на заповед 328 от 2017г., за да се приеме законосъобразност на заповедта за изменение на КК, е неотносимо към спора. На първо място с тази заповед е одобрено изменение на регулационния план на основание чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ във връзка с § 8 ал. 2 т. 2 от ПЗР на ЗУТ. Разпоредбата на § 8 ал. 2 т. 2 ЗУТ допуска собствениците на поземлени имоти да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон /ЗУТ/ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, когато отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява. В хипотезата изменение на регулационен план по § 8 ал. 2 т. 2 ЗУТ не е налице промяна в имотните /кадастралните/ граници на имотите. Такова изменение има в хипотезата на § 8 ал. 2 т. 3 ПЗР на ЗУТ, но заповед 328 от 03.05.2017г. не е издадена на това основание, поради и което неправилно съдът е приел, че с нея е допуснато изменение на кадастрални граници, които следва да се отразят в кадастралната карта. Следва да се посочи и че от СТЕ изрично се установява, че заповед 328 от 03.05.2017г. не касае изменение на регулационна граница в рамките на спорната по делото, която от вещото лице е нанесена по скица между т. 2 3. Вещото лице посочва, че заповед 328 от 2017г. не касае спорната част между т. 2 3 от приложената скица към СТЕ. От самия текст на тази заповед е видно, че същата действително не касае регулационната граница между двата имота, а границата на УПИ III 493, 494, в който е включен имот с идентификатор с крайни цифри 494 към улицата, т.е. тази заповед е неотносимо към спора.

Като беше посочено по горе със заявеното изменение на КК, по което е издадена оспорената заповед не е искано изменение на КК, за да се поставят имотните граници по регулационните такива. Поискано е изменение за отразяване на реалното състояние на имотите и границата между тях съобразно съществуващи стари зидове с високи подпорни стени. Съдът не е събрал доказателства дали процедираното изменение и нанесената граница по оспорената заповед между имоти с крайни цифри идентификатори 494 и 495 е нанесена съобразно съществуващи стари зидове с високи подпорни стени, както и не е установил дали в одобрената КК, която се изменя с оспорената заповед, има такова несъответствие, което да обоснове наличие на непълнота и грешка. В открито съдебно заседание от 02.12.2020г. вещото лице е посочила, че спорен нея има налице някои разминавания между действителното положение на място и нанесеното в КК с оспорената заповед, като не са отразени някои чупки, но въпросът е останал неизяснен докрай.

Кадастралната карта отразява действителното съществуващо на място фактическо положение на имотите, сградите и самостоятелните обекти в тях. От съда в случая не са установени единствените релевантни към спора обстоятелства, а именно действителното съществуващо на място фактическо положение, т.е. дали на място спорната граница между имотите на страните по делото се намира на действително (фактически) на мястото, на което е нанесена в КК, съответно нанесени като очертания съществуват на мястото, на което е нанесена по оспорената заповед и съответстват ли на съществуващите на място стари зидове с високи подпорни стени. Това е така, тъй като, за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата към издаване на заповедта редакция ДВ бр. 57/2016г., а не както съдът е приел за приложима редакцията от ДВ бр. 61/2015г.) трябва да има несъответствие в данните границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им фактическо състояние, а не както е прието в оспореното решение действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. От доказателствата по делото не може еднозначно да бъде установено дали е налице такова несъответствие, предвид това, че съдът не е събрал доказателства в тази насока. Поради това по делото не са събрани доказателства дали с оспорената заповед и извършеното изменение на КК досежно границата между имоти с крайни цифри на идентификатор 494 и 495 е извършено в съответствие със съществуващите на място стари зидове с високи подпорни стени.

Посочените по горе спорни обстоятелства не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да се използват специални знания с точно формулирани въпроси с оглед на установяване на единствения релевантен за спора въпрос (който обаче не е поставен на приетите по делото СТЕ), а именно фактическото положение на имотите на място съответства ли на допуснатото с оспореното пред АС гр. Враца изменение на КК, което не е сторено от съда. Без изясняване на посочения въпрос, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспореното заповед.

Ето защо с оглед изясняването на посочените по - горе въпроси, решението на АС гр. Враца следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Враца, съгласно дадените с настоящето решение указания. При новото разглеждане съдът следва да установи със събиране на съответни доказателства спорните в производството обстоятелства съобразно дадените по горе указания.

При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски от страните следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение