Решение № 29 от 29.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 664/2008 г.

Решение № 29 от 29.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 664/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия А. И. Ш. против решение № 415 от 8.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 631/08 г. на Софийски апелативен съд. Оплакванията в жалбата, изготвена от адв. П са на посоченото в чл. 348, ал. 1 НК касационно основание, без да са изложени конкретни доводи които да го подкрепят. Заявено е, че в мотивите на съдебните актове не са обсъдени показанията на свидетелите-очевидци с останалите доказателствени средства и неправилно са приети обясненията на подсъдимия, като негова защитна позиция. Според жалбата ПТП се дължи на замърсено пътно платно, което е ограничило възможността да задържи управлявания от него автомобил в него, поради което се касае за случайно деяние. В тази връзка намира присъдата и решението за необосновани. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия Ш по предявеното обвинение. В съдебно заседание не се явява ине изпраща процесуален представител. Гражданските ищци и частни обвинители, чрез повереника си-адв. Кадрева са изразили писмено становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, също за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 11 от 28.03.2008 г. по н.о.х.д. № 449/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. И. Ш. за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Със същата присъда е осъден да заплати на И. и А. В. по 15 000.00 лв., на И. и С. М. по 40 000.00 лв. и на Д. М. 20 000.00 лв., за причинените им неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери гражданските искове са отхвърлени. С обжалваното решение присъдата е изменена, като са увеличени размерите на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди на Д. М. с 10 000.00 лв., на Д. и С. М. с по 30 000.00 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Въззивната инстанция не е имала основание да не възприеме изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП, след като са събрани необходимите доказателства, които напълно изясняват фактите и обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата за оценката им и са направени верни изводи от тях. От гласните и писмени доказателства и изслушаната автотехническа експертиза безспорно е установено, че подсъдимият Ш при навлизане в завоя се движел със скорост 60 км/ч., значително по-висока от определената за района на произшествието от 30 км/ч., въведена със забранителен знак В26. Бил е сигнализиран и с опасност от хлъзгане със знак А15. Следствие на това автомобила се поднесъл, навлязъл в насрещното платно за движение и последвал челен удар с движещият се правомерно в своята лента товарен автомобил- цистерна, управляван от св. П. От удара С. М. получила тежка мозъчно черепна травма и въпреки проведеното лечение по-късно починала. Правилен е извода на предишните съдебни инстанции, че вина за произшествието има единствено подсъдимият Ш, който умишлено нарушил посочените от тях правила за движение. Със своето поведение като водач на МПС, сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици. Както е отговорила и въззивната инстанция с подробни съображения по реда на чл. 339, ал. 2 НПК няма други обстоятелства допринесли за настъпване на пьтно- транспортното произшествие, което изключва приложението на чл. 15 НК. При установени факти материалният закон е приложен правилно. В жалбата не са посочени конкретни нарушения при изграждане на вътрешното убеждение на съда, довели до неправилното му приложение. При проверката не се констатира в хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата от инстанциите по фактите да са нарушени процесуалните изисквания. Поради липса на други оплаквания в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,