Решение № 1347 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Поморие, чрез адв. В. Чолаков като процесуален представител, срещу решение 1218 от 12.02.2024 г. по адм. дело 1398/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Наведени са оплаквания за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващият извод на съда, че обектът предмет на процесната заповед няма характеристиките на строеж по см. на §5, т.38 ДР ЗУТ с твърдения, че същият представлява път, който осигурява достъпа до имота и е специално пригоден за движение на пешеходци и МПС. Сочи се, че спорният обект е извършен без строителни книжа и заповедта за премахването му е законосъобразна. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Р. К. К., чрез пълномощника си по делото адв. Ж. Харизанов, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил заповед РД-16-880/26.05.2023 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Р. К. К. да премахне обект настилка от бетон, реализиран в ПИ с идентификатор 57491.65.29 по КККР на гр. Поморие. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа пълно описание на процесния обект, който не е точно индивидуализиран, както и че същата е издадена в противоречие с материалния закон. Извел е извод, че органът не е посочил начина и времето на изпълнение на обекта и не го е категоризирал. Констатирано е, че последният представлява настилка от бетон с дебелина около 10 см., положена направо върху земната повърхност без подложка от чакъл и армировка, поради което няма характеристиките на строеж по см. на §5, т.38 ДРЗУТ, тъй като не е трайно закрепена към земята и не променя нейната субстанция. Във връзка с вида на спорния обект, съдът въз основа на доказателствата, е изключил квалификацията на същия като път и като съоръжение на техническата инфраструктура. С горните мотиви е отречена необходимостта от строителни книжа за изграждане на обекта, а издадената заповед е приета за незаконосъобразен административен акт. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Съдът констатира, че в оспорения административен акт, нареденият за премахване обект е посочен като настилка от бетон, а описанието му се ограничава само до площта от около 25 кв.м. и разположението му в северната част от поземления имот с идентификатор 57491.65.29 по КККР на гр. Поморие, м. Гробищата. Независимо от липсата на данни в заповедта за начина и времето на изграждане на обекта, еднозначното му индивидуализиране е възможно въз основа на скицата, обективирна в съдържанието на съставения Констативен акт 06/24.03.2023 г., а изводите в обратен смисъл в оспореното решение, са неправилни. Законосъобразен е обаче решаващият извод на административния съд за отсъствие на материалноправното основание по чл. 225, ал.1 вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като процесният обект няма белезите на строеж. Както се посочи, в констативния акт и в издадената въз основа на него заповед, разпореденият за премахване обект е описан като настилка от бетон, което описание се потвърждава и от вещото лице. Последното установява допълнително, че на място под бетоновата настилка няма чакъл и армировка, т.е. същата е положена направо върху земната повърхност и е с дебелина около 10 см. С оглед горните констатации, неправилно административният орган класифицира процесния обект като строеж. Строежите по см. на § 5, т.38 ДР ЗУТ вр. с чл.225, ал.1 ЗУТ, изменят трайно субстанцията и начина на ползване на земята. В случая, предвид начина на изпълнение и дебелината на настилката, не може да се приеме, че е налице съществено въздействие върху земната повърхност, което да е причинило трайна промяна на ползването й. В контекста на изложеното, следва са бъдат споделени изцяло мотивите на съда, според които изпълнената настилка няма техническите характеристики на строеж и за изпълнението й не се изискват строителни книжа, с оглед което, премахването й е разпоредено незаконосъобразно. Неоснователно касаторът квалифицира обекта като път, изграден без строителни книжа. Следва да се посочи, че за първи път в касационната жалба има по-детайлно описание на предмета на заповедта, вкл. за първи път същият се определя като път, пригоден за движение на пешеходци и МПС и осигуряващ връзката с междуселищния път и достъпа до имота. Горното съставлява недопустим опит за допълване на мотивите на административния акт, в който липсват такива фактически установявания. При проверката на законосъобразността на оспорен административен акт, съдът е ограничен от посочените в него правни и фактически основания и именно в тяхното наличие или липса се състои съдебната проверка. Въвеждането на нови фактически и правни основания и то на етапа на касационното производство е недопустимо. От друга страна, изложеното в касационната жалба не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Според СТЕ, бетоновата настилка е част от съществуващ бетонов път и служи за подход до входната врата на имота, но данни за това, че е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, не се съдържат в заключението на вещото лице. Липсата на констатации за посоченото специално предназначение на обекта, го дисквалифицира като път по см. на §1, т.1 от Закона за пътищата. С оглед на изложеното, като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда разноски в полза на ответника по касация, поради липса на доказателства, които да установяват извършването им. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,