Решение № 13289 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2016 г.

Решение № 13289 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. С., при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 6276 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1926/2015 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1402555-091-01 от 31.10.2014 г., на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 61 от 20.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., при ЦУ на НАП и против определение № 6434 от 26.11.2015 г., с което е изменено решението в частта на разноските. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение, отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Твърди, че жалбата срещу РА е подадена чрез К. С. П. в качеството му юрисконсулт и пълномощник на управителя на дружеството Д. Т.-Д. като към жалбата е приложено и изрично пълномощно за посочените обстоятелства. Сочи, че подаването на жалбата по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице, отговарящо на изискванията по чл. 32, т. 3 от ГПК, е условие за допустимостта на производството пред съда. Излага, че липсва регистриран трудов договор между К. С. П. и "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМ" ООД за назначаване на лицето на длъжност "юрисконсулт" в това дружество както към датата на подаване на жалбата, така и към настоящия момент. Посочва, че производството по делото е образувано и проведено въз основа на жалба, подадена от лице без необходимата представителна власт, с оглед на което и постановеното в резултат на недопустимо проведено производство съдебно решение също се явява недопустимо и като такова подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде обезсилено решението с предвидените в чл. 221, ал. 3 от АПК последици. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С частната жалба се иска отмяна на определение № 6434 от 26.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1926/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е изменено решението в частта на разноските, тъй като жалбоподателят счита, че на "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМИ" ООД не се следва юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбите - "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМ" ООД, чрез юрк. Василев, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на двете жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на двете жалби. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваните актове на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението и определението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 6276 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1926/2015 г. по описа на АССГ е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1402555-091-01 от 31.10.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с Решение № 61 от 20.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., при ЦУ на НАП. Административният съд е приел, че в конкретния случай към 01.01.2013 г. образуваното срещу "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМ" ООД ревизионно производство с обхват установяване на задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди, е висящо и подлежи на довършване по стария ред, предвиден в ДОПК преди измененията с ДВ бр. 82/2012 г. Посочил е, че повторното ревизионно производство следва да бъде извършено по стария ред, което следва пряко от закона и води до извод, че издателят на ревизионния акт следва да бъде един орган по приходите, определен с изрична заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай органите, издали процесния РА, са двама. Констатирал е, че липсва заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила до 31.12.2012 г., както и законово правомощие органът, възложил ревизията, да издава, респ. да участва в издаването на оспорвания РА. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1002904/08.04.2010 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 2141308886/20.12.2013 г., в случая е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (обн. ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), съдът е посочил, че органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, съгласно текста на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в редакция до 31.12.2012 г.). С оглед на това съдът е приел, че оспорваният акт е произнесен от некомпетентни органи по приходите, тъй като издателят му не е бил оправомощен за това от надлежния орган по приходите, възложил ревизията. Изложил е, че липсата на материална компетентност на органите, издали ревизионния акт, е особено съществен порок, който винаги води до нищожност на административния акт и който не може да бъде саниран. По касационното оплакване с правно основание чл. 209, т. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че е основателно. При разглеждане на жалбата на "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМ" ООД, АССГ е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение. Жалбата на "ГЛОБАЛ ТРАК СИСТЕМ" ООД до АССГ е подадена и подписана от К. С. П., като пълномощник на управителя на дружеството Д. Т.-Д.. От представеното в производството пълномощно е видно, че същият заема длъжността юрисконсулт. Касационната инстанция установи, че в хода на съдебното производството не са събрани данни, че К. С. П. е лице от кръга на лицата, изброени в чл. 32 от ГПК, приложим на основание § 2 от ПР на ДОПК. За наличието на представителна власт у лицето, което е подало и подписало жалбата съдът е длъжен да следи служебно. Изявлението на юрисконсулта в касационната инстанция не може да бъде прието като саниращо констатирания от настоящата инстанция недостатък на производството. Като е разгледал жалба срещу РА, за която не е осъществена надлежна и правилна проверка по реда на чл. 151 от ДОПК за изпълнение на изискванията на чл. 149 от ДОПК, включително и във връзка с чл. 32 от ГПК, съдът е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания да бъде оставена без движение жалбата, за да бъде подписана от лице с представителна власт по отношение на жалбоподателя или да се представят доказателства, че К. С. П. е в кръга на лицата по чл. 32 от ГПК. С оглед на изложеното след като решението се явява недопустимо, то и определението, с което на основание чл. 248 от ГПК е изменено решението в частта за разноските, също се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото в тази му част прекратено. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение