Решение № 97 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6340/2007 г.

Решение № 97 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6340/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1 б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на ищеца Х. А. Х. срещу решение № 206 от 24.09.2007 г.по гр.д. № 304/2007 г. на Великотърновският апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение № 23 от 21.04.2007 г.по гр.д. № 187/2006 г.на Л. окръжен съд, с което е отхвърлен искът предявен от Х. А. Х. от гр. И.,Разградска област, понастоящем в затвора - гр. В.,I В к-р,III гр. п. на п. за заплащане на обезщетение, за неимуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДВПГ в размер на 11 000 лв.за периода 14.08.2005 г.-11.09.2005 г., вследствие незаконни действия и проява на дискриминация, основана на етническа принадлежност и произход от страна на администрацията на затвора - гр. Л., изразяващи се в отказ за провеждане на телефонен разговорна 17.08.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2005 г.до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, б. "д" ЗИН във вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, а именно: отнемане на правото му да проведе телефонен разговор с майка си, като същевременно при сходни и сравними обстоятелства Т. К. Д. е толериран, което по смисъла на закона е форма на дискриминация по отношение на него на основата на етническата му принадлежност и произход. Моли за отмяната му и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация - М. на п. счита жалбата за неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на В. к. п. поддържа становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл. 1 ЗОДВПГ за ангажиране отговорността на ответника. Върховният касационен съд, състав на I г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивна инстанция, а разгледана по същество-неоснователна, поради следното: Х. А. Х. изтърпява наказания"лишаване от свобода общо 63 години" и "доживотен затвор без замяна"при специален режим, като на 12.08.2005 г.е бил преведен от Затвора - гр. В. в Затвора - гр. Л.. На 15.08.2005 г.е поискал с писмена молба да му бъде разрешено на 17.08.2005 г. да проведе разговор с майка си, с фонокарта"М", тъй като все още няма фонокарта"Б", но му е отказано с мотива, че в корпуса на затвора няма монтиран апарат"М" и да поиска от близките си фонокарта"Б". Според ищеца от този отказ да проведе разговор с близките си претърпял интензивно притеснение за това, че не е уведомил близките си за преместването му, както и изпитал психически и душевни болки, които са резултат на незаконните действия и бездействия на длъжностните лица в затвора - гр. Л. и за които му се дължи обезщетение в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2005 г. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. За да отхвърли така предявеният иск, въззивният съд е изложил съображения, че действията на длъжностните лица в затвора гр. Л. не са незаконни, а са във връзка с изпълнение на Заповед № 548/22.04.2005 г. на началника на затвора гр. Л.. За да достигне до този извод съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 37а ППЗИН, регламентираща правото на ищецът да ползва телефонен апарат, както и реда за това. Съобразил е режима при който изтърпява наказанието, както и обстоятелството, че телефонен апарат "М" има монтиран в друга сграда, а не в корпуса на затвора, където е настанен ищецът. Приел е, че не е проявено дискриминационно отношение към ищеца тъй като режимът при който изтърпяват наказание ищецът и Д. са различни, което от своя страна предопределя и различна степен на изолация, характер на охрана и достъп до различни места от територията на затвора. Освен това липсват доказателства лишения от свобода Т. Д. от кой апарат е провел разрешения му разговор на 14.08.2005 г., тъй като за това не се води отчет, както и за етническата му принадлежност. Решението е правилно. Изложените в настоящата к. жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Съдът е приложил правилно закона и е приел, че не са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съобразно предвиденото в чл. 1 ал. 1 от ЗОДВПГ. В случая Х. Х. претендира обезщетение за неимуществени вреди, понесени от незаконните действия на администрацията на Затвора гр. Л., изразяващи се в отнемане на правото му да проведе телефонен разговор с майка си от телефон на "М" на 17.08.2005 г., както и поради дискриминиране на основание неговата етническа принадлежност и произход. Очевидно е, че в случая органите на администрацията на Затвора гр. Л. са действали във връзка с предоставените им правомощия по ЗИН. Тъй като ищецът изтърпява наказанието си доживотен затвор без замяна при"специален режим" на основание чл. 127б ЗИН, то осъдените на доживотен затвор се настаняват в обособени отделения на затворите и се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Безспорно е, че ищецът е имал право да ползва телефонен апарат съгласно чл. 37а ППЗИН, но по ред определен от директора на Главна дирекция на "Г". Законосъобразно съгласно ЗИН и ППЗИН администрацията на затвора гр. Л. е отказала на ищеца да му разреши да проведе телефонен разговор на 17.08.2005 г.от телефонен апарат, намиращ се извън корпуса на затвора, където е настанен той. Правилен е изводът на въззивния съд, че не са налице сходни и сравними обстоятелства между Д, на когото е разрешено телефонен разговор и ищеца, тъй като режима на изтърпяване на наказанията им е различен, което определя и различен достъп до определени места на територията на затвора и режим на охраната им, поради което не е проявено и дискриминационно отношение към ищеца. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.