Решение № 4028 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2017 г.

Решение № 4028 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Георгиев против решение № 131 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 164/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлено искане за обявяване нищожност на Медицинско свидетелство № 18 от 23.6.1987 г., потвърдено с Решение по протокол 150 от 25.6.1987 г. на Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/ при Висшия военномедицински институт /сега Военномедицинска академия /ВМА/ и е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ да бъде осъдена ЦВМК за сумата 20000 лв неимуществени вреди ведно със законната лихва считано 23.6.1987 г. до окончателното й изплащане. Касаторът И. Георгиев твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушения на правния мир и на чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ. Счита, че решението представлява умишлен престъпен деликт и преднамерено е в него ущърб, тъй като е постановено на втория ден след съдебното дирене. Поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички твърдения и доказателства, относими към спора; не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения акт и не е изследвал елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Поради това иска отмяна на обжалваното решение и пълно уважаване на исковете. Ответната страна – Централна Военномедицинска комисия при Военно медицинска академия чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлено искането на И. Георгиев за обявяване нищожност на Медицинско свидетелство № 18 от 23.6.1987 г., потвърдено с Решение по протокол 150 от 25.6.1987 г. на Централната военномедицинска комисия при Висшия военномедицински институт и е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ да бъде осъдена ЦВМК за сумата 20000 лв неимуществени вреди ведно със законната лихва считано 23.6.1987 г. до окончателно изплащане. Административният съд е констатирал, че на 23.6.1987 г. военно-лекарска комисия е освидетелствала редник И. Георгиев, за което е издадено медицинско свидетелство № 18 от същата дата и с него е констатирано, че той страда от психопатия от възбудимия кръг в тежка степен на изразеност, с изразени асоциални и антисоциални прояви. Комисията е решила, че лицето е негодно за военна служба с преосвидетелстване по запаса след три години, като заболяването е получено преди военната служба. В същото свидетелство са описани прояви на заболяването започнали през пубертета. Това решение на военно-лекарската комисия е утвърдено с Решение по протокол 150 от 25.6.1987 г. на Централната военно-лекарска комисия. От правна страна Административен съд Габрово е счел, че не е налице нито един порок, който да води до нищожност на административния акт, поради което е отхвърлил искането за обявяването му за нищожен, както и иска по ЗОДОВ, с оглед изхода от оспорването. Решението е недопустимо, като постановено по недопустимо оспорване и при нередовна жалба и искова молба. С жалбата, неправилно наречена искова молба, първоначално предявена до АССГ, И. Георгиев е поискал да бъде обявена нищожността на свидетелство № 18 от 23.6.1987 г. на ЦВЛК при ВВМИ София, с твърдения, че не е бил болен преди обслужване на военна служба и не е бил негоден за същата. С определение № 413 от 15.06.2017 г. по адм. дело 164 от 2017 г. Административен съд Габрово е приел така посочения предмет на обжалване и е конституирал като ответник Централната военномедицинска комисия при ВМА, без да излага мотиви как определя процесуалната легитимация на ответника. Такива мотиви липсват и в решението. С молба от 30.08.2017 г. ЦВМК при ВМА чрез процесуалния си представител възразява срещу конституирането и като ответник по делото. Със становище от 17.10.2017 г. отново е заявено, че исковата молба е недопустима. Съдът не се е произнесъл по тези възражения. В първото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че иска "Военномедицинска академия и в това лице Военно медицинска комисия" да бъде осъдена да му заплати сумата 20000 лв, поради получени психически стрес, диабет и инвалидизиране. Решението е постановено срещу Централната военномедицинска комисия при ВВМИ, сега ВМА, като съдът е приел, че се обжалва медицинско свидетелство № 18 от 23.06.1987 г., потвърдено с Решение по протокол 150 от 25.06.1987 г. Медицинско свидетелство № 18 от 23.06.1987 г., видно от самото него, е издадено от Г. В. Л. комисия /Военна комисия/, назначена със заповед № 18/87 г. на н-к соф. гарн. за освидетелстване на редник И. Георгиев. На гърба на документа фигурира решение на Централната военно-лекарска комисия, взето с протокол № 150 от 25.06.1987 г., с което се утвърждава решението на комисията и подписано от председателя на ЦВЛК. Съдът не е изискал преписката по издаване на оспорения акт, включително цитираните заповед № 18/87 г. на н-к соф. гарн. и протокол № 150 от 25.06.1987 г., нито е издирил приложимата към 1987 г. нормативна уредба относно медицинската експертиза на военнослужещите. Не е разгледана и действащата към настоящия момент нормативна уредба по същия въпрос. Абсолютно неясно е как при въведения предмет на оспорване съдът е счел, че именно ответникът е процесуално легитимиран по делото. Липсват мотиви за евентуално наличие на правоприемство между ЦВЛК и ЦВМК при ВМА. Освен това заявеният предмет на оспорване е свидетелство № 18 от 23.06.1987 г., видно от самото него, издадено от Г. В. Л. комисия /Военна комисия/. Липсват мотиви на какво основание Административен съд Габрово е приел, че свидетелството е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, включително с искане за обявяване на нищожност. Съдът служебно, и поради това недопустимо, е добавил към предмета на оспорване решение на Централната военно-лекарска комисия, взето с протокол № 150 от 25.06.1987 г., но липсва каквото и да било изявление на оспорващия, че атакува това решение. Свидетелството представлява официален свидетелстващ документ, в който са направени констатации на медицинската комисия. Изявеното от жалбоподателя оспорване всъщност представлява не оспорване на индивидуален административен акт, а оспорване съдържанието на официален документ, което е недопустимо да се извършва по съдебен ред, по аргумент от чл. 81, ал. 2 АПК. От изложеното следва, че като е подменил предмета на оспорване, като не е съобразил недопустимостта на оспорването и е конституирал ненадлежен ответник, Административен съд Габрово е постановил недопустимо решение. Недопустимо е и произнасянето по предявения иск. Същият е въведен като предмет на делото в първото съдебно заседание, но изрична искова молба не е формулирана, искът е неуточнен по период и основание, ответникът - "Военномедицинска академия и в това лице Военно медицинска комисия" е неясно формулиран, без да са посочени фактите, които определят процесуалната му легитимация и без да е изяснено дали е юридическото лице и дали въобще такова съществува, съответно не е връчван препис от искова молба на ответника, нито му е давана възможност за становище по предявения иск. Освен това, недопустимостта на оспорването и липсата на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт води и до недопустимост на исковото производството, съгласно чл. 204 и 207 АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство - изцяло прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение