Решение № 3639 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2010 г.

Решение № 3639 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на юриск. Барух - процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 6.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1066/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав, с което е прогласен за нищожен ДРА № 280/24.09.2004 г., издаден от ръководител екип в ДП "Сердика", потвърден с решение № 2741/29.11.2004 г. за определен за внасяне на "Еврофриго" АД - гр. София ДДС за внасяне в размер на 1 213,24 лв. за данъчен период месец май 2004 г. В касационната жалба се твърди, че са налице всички посочени като отменителни основания допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които правят решението на съда неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Еврофриго" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Зарева я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение, тъй като то е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ДРА е издаден от некомпетентен орган и затова е нищожен. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално с решение от 29.06.2006 г. по адм. дело № 469/2005 г. Софийски градски съд, Административно отделение, III "а" състав е отхвърлил жалбата на "Еврофриго" АД срещу ДРА № 280/29.04.2004 г. за определения за внасяне ДДС в размер на 1 213,24 лв. С решение № 6478/22.06.2007 г. по адм. дело № 10700/2006 г. състав на ВАС, I отделение е отменил посоченото по-горе решение и е върнал делото на друг съдебен състав на същия съд за ново разглеждане. Касационната инстанция е дала указания при новото разглеждане да се изиска и приложи като доказателство по делото ДАПВ за месец май 2004 г., след като по делото е имало твърдение за наличие на такъв. При новото разглеждане е приложен като доказателство по делото ДАПВ № 989/27.07.2004 г., от който съдът е установил, че за същия данъчен период на месец май 2004 г. на "Еврофриго" АД въз основа на СД № 4413/9.06.2004 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 13 023,56 лв. на основание чл. 76 и чл. 77, ал. 2 ЗДДС (отм.). Съдът е установил, че този ДАПВ е влязъл в сила на 3.08.2004 г. Направен е извод, че след като ДРА № 280/24.09.2004 г. обхваща същия данъчен период, то е следвало този акт да бъде издаден по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и затова ДРА е приет за нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като некомпетентността на органа, възложил извършването на процесната ревизия е довела и до некомпетентност на органа, издал ДРА № 280/24.09.2004 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Наличието на ДАПВ за същия данъчен период, за който е извършена процесната ревизия правилно е обусловило първоинстанционния съд да постанови обжалвания резултат. С издадения ДАПВ № 989/27.07.2004 г. ДДС за месец май 2004 г. е възстановен, поради което органът по приходите е могъл само при условията на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), съответно чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения. Произнасянето от приходната администрация отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при ДАПВ - възстановяване на ДДС, а с РА - непризнаване правото на признаване на данъчен кредит е могло да стане, но по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) или на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от сега действащия ДОПК, което изисква провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 118 и сл. от ДОПК както е направено в процесния случай, поради което следва да се приеме, че ДРА е издаден от некомпетентен орган. Влезлият в сила данъчен акт, какъвто безспорно е издадения ДАПВ се ползва със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен. В процесния случай данъчната администрация не се е възползвала от предвидените в закона предпоставки за изменение на влезлия в сила ДАПВ, поради което като е определил с ДРА данъчни задължения за същия данъчен период органът по приходите не е зачел стабилитета на влезлия в сила ДАПВ № 989/27.07.2004 г., поради което като е прогласил нищожността на ДРА, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС, I и IА отделения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, вследствие дадените указания от ВАС, I отделение при връщане на делото за ново разглеждане, съдът е направил и законосъобразни правни изводи, поради което решението му е и обосновано. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касатора не се дължи присъждане на поисканото юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,