Решение № 9446 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2008 г.

Решение № 9446 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по касационната жалба на Сандър Каци, гражданин на Албания, с адрес гр. София, ж. к. "Люлин 10", ул. "Македония" № 3 против решение № 277 от 12.06.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба за закрила, вх. № 1947 от 23.08.2006 г. Твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с решението по адм. дело № С-276/2007 г. Моли за отмяната и връщане на делото със задължителни указания на административния орган. Ответникът по жалбата - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства, предвид наведените в жалбата оплаквания и след служебна проверка за закносъборазността на обжалвания индивидуален административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, тричленен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство пред Държавната агенция за бежанците е започнало по заявление на Сандър Каци, вх. № 1947 от 23.08.2006 г., с което същият е поискал предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С решение № 59/09.02.2007 г. председателят на ДАБ е отказал предоставяне на закрила на двете основания по ЗУБ. Решението е било обжалвано пред тричленен състав на Върховен административен съд, който с решение № 196 от 13.11.2007 г., постановено по адм. дело № С-95/2007 г., е отхвърлил жалбата на чужденеца. С решение № 65 от 14.04.2008 г., постановено по адм. дело № С-276/2007 г. петчленен състав на Върховен административен съд, постановено по реда на касационното обжалване, е отменил решение № 196 от 13.11.2007 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, решил е делото по същество и, приемайки решение № 59/09.02.2007 г. на председателя на ДАБ за незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон - чл. 8 от ЗУБ, го е отменил, като е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон. В мотивите е посочил, че са налице основания за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ поради наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ - основателен страх от преследване поради неговата религия, произтичащ от заплахата за кръвно отмъщение от семейна вражда с друго семейство в Албания. В мотивите си петчленният състав е приел фактическата обстановка по спора за установена и не е дал указания за събиране на нови доказателства, като указанията му са за произнасяне съобразно наличните, събрани в преписката. След връщане на преписката в Държавната агенция за бежанците, председателят на същата се е произнесъл по заявление № 1947 от 23.08.2006 г. с обжалваното в настоящото производство решение № 277 от 12.06.2008 г., с което отново е отказал на заявителя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, развивайки съображения за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Така постановеното решение е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Във връзка с правомощието си, касационният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, подложено на касационно обжалване, е решил спора по същество, като е подложил на контрол за законосъобразност административния акт. Намирайки го за незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, го е отменил и на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като не разполага с правомощие да реши административния спор по същество, го е върнал на органа - ДАБ с указания за прилагане на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9. Указанията на съда, в хипотезата, когато естеството на административния спор, не позволява решаването му от съда по същество, какъвто е настоящият случай, съобразно нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, са задължителни за органа. Нарушението на това правило води нищожност на постановения административен акт, постановен противоречие с указанията по прилагане на закона - чл. 177, ал. 2 АПК. Въпреки липсата на изрично искане за обявяване на нищожността в жалбата, настоящата инстанция, съобразно правилото но чл. 168, ал. 1 от АПК, следва да я обяви. Преписката отново следва да се върне на административния орган, който следва да постанови решението в съответствие с указанията по прилагане на материалния закон относно предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, дадени в решението на петчленния състав на Върховен административен съд. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение