Решение № 5051 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2013 г.

Решение № 5051 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14798/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Едноличният търговец Александра Лукова Джонгова с фирма ЕТ "Агенция Анонс - Александра Джонгова" със седалище София е подала касационна жалба срещу решението от 11.07.2013 г. по адм. дело № 1956/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което са били отхвърлени предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, причинени от отменено от съда наказателно постановление № 22-2201815/11.06.2010 г. на директора на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", както и иска за заплащане на изтеклата върху главницата законна лихва от 466,28 лева за времето от издаване на наказателното постановление - 11.06.2010 г. до завеждането на исковата молба - 25.02.2013 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е взела становище за неоснователност на касационната жалба и е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с влязло в сила решение от 22.07.2011 г. по КНАХД № 6162/2011 г. по описа на Административния съд - София град е било отменено наказателно постановление № 22-2201815 от 11.06.2010 г. на директора на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на едноличния търговец Александра Лукова Джонгова с фирма ЕТ "Агенция Анонс - Александра Джонгова" със седалище София е било наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, на основание чл. 85, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта във връзка с чл. 81, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Според събраните по делото гласни доказателства, през лятото на 2010 г., Александра Джонгова се чувствала притеснена, обидена и огорчена, защото била проверявана от органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". От правна страна съдът приел, че имуществената отговорност на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не може да бъде реализирана на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като наказателното постановление, от което се претендират вреди, не представлява индивидуален административен акт. Актовете, издадени при упражняване на административнонаказателна дейност, не попадали в приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което предявените искове били отхвърлени. Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Вероятната неправилност на решението не може да се изведе от непроизнасянето на съда по искането на ищцата за допускане на медицинска експертиза, която да установи увреждането на нейното здраве в исковия период, при положение, че предявените искове са били отхвърлени с мотиви за липсата на съответствие между претенциите и соченото правно основание. Административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е изложил обосновани мотиви относно характера на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и е направил съответстваща на закона преценка относно основателността на предявените искове, която се споделя от касационната инстанция. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди урежда отговорността за вреди, причинени от актове, действия или бездействия на администрацията. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение за вреди пред административните съдилища в случаите, когато са вредите са настъпили от актове, действия или бездействия на администрацията, за които се прилага Административнопроцесуалния кодекс. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна същност, поради което се урежда от Закона за административните нарушения и наказания, със субсидираното приложение на правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс. Тъй като актовете, издавани при упражняването на административнонаказателна дейност, не попадат в приложното поле, очертано в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинените от тези актове вреди, не могат да се претендират по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Отделно от това следва да се отбележи неоснователността на претенцията за неимуществени вреди, понесени от ищцата като физическо лице, при положение, че дейността, във връзка с която е било издадено наказателното постановление, както и подаването на исковата молба, се свързва с качеството й на търговец. Постановеното от административния съд решение, с което се отхвърлят предявените искове, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд