Решение № 11099 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2014 г.

Решение № 11099 от 26.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Агенция по заетостта гр. София и Добромир Христов Добрев срещу Решение № 71/31.07.2014 г., постановено по адм. дело № 54/2014 г. по описа на Административен съд Търговище. Агенция по заетостта гр. София обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца Добрев сума в размер на 6 000 лв., обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сума в размер на 1066.71 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен административен акт, както и разноски по делото в размер на 1243 лева. Претендира се отмяната му в тези части, като са изложени доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Добромир Добрев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени неимуществени вреди в размер над 6000 лева до претендирания такъв от 10 000 лева, като неоснователен, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на законна лихва върху претендираната сума за периода 2.12.2010 г. до 28.03.2014 г., също като неоснователен, както и в частта му, с която е осъден да заплати разноски по делото в размер на 468.70 лева. Иска отмяната му в тези части, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството пред Административен съд Търговище се е развило по исковата молба на Добромир Добрев против Агенция по заетостта гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е предявил обективно съединени искове, като е претендирал да му бъдат присъдени претърпени имуществени вреди в размер на 1066.71 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, заповед на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, сума в размер на 3410.07 лв, представляваща законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от 2.12.2010 г. до завеждане на исковата молба. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло, като основателен и доказан предявеният от Добрев иск за причинени имуществени вреди и частично, в размер на 6000 лв. този за причинени неимуществени вреди като е приел, че са налице всички предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ. В останалата му част до претендираната сума в размер на 10 000 лева предявеният иск за неимуществени вреди, както и изцяло този за законна лихва върху нея за периода от сочената дата на увреждане до завеждане на исковата молба е отхвърлил, като неоснователни. С оглед на уважената и отхвърлената част от предявените искове е присъдил разноски по делото. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, каквито доводи са развити и в двете касационни жалби. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него подробно са описани становищата на страните и съдържанието на събраните по делото доказателства. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Декларативно посоченото в решението, че са налице всички предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, като ищецът е претърпял неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване със сума в размер на 6000 лева, съответно, че претърпеният иск за нанесени имуществени вреди, в резултат на провеждано лечение е основателен и доказан в пълния си размер, както и позоваването на ТР № 3/2005 г. на ВКС на РБ по отношение на предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебния акт. Не е дадена правна квалификация на изложените в исковата молба обстоятелства, тези на които се основава предявения иск, въз основа на кои конкретни доказателства съдът ги приема за установени, изложение относно приложението на чл. 52 от ЗЗД по отношение на предявения иск за неимуществени вреди. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,