Решение № 1966 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2010 г.

Решение № 1966 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Долни Дъбник против решение по адм. д. № 103/2010 г. по описа на АС-Плевен. Иска отмяна на решението с доводи за нарушение на процесуалните правила и материалния закон. ПП "Обединени земеделци" отговаря на условията за сключване на договор за наем по чл. 14, ал. 4 от ЗОС като парламентарно представена партия и като е приел обратното съдът е постановил неправилно съдебно решение. Ответната страна областният управител на област с административен център Плевен оспорва касационната жалба. Твърди, че изводите на съда, че ПП "Обединени земеделци" не са парламентарно представена партия са правилни. Ответникът Политическа партия " Обединени земеделци", оспорва касационната жалба. Навежда доводи, че имат право да развиват клубна дейност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК при извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебния акт намира, че решението е недопустимо като постановено по недопустима жалба пред първоинстанционния съд. С решение № 345/2.06.2010 г. по адм. д. № 103/2010 г. по описа на АС-Плевен е разгледана по същество жалбата на кмета на Община Долни Дъбник срещу заповед № АП-03-01-/ 12.01.2010 г. на областния управител на област Плевен, с която на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА при осъществен контрол е отменена като незаконосъобразна заповед № 397/22.12.2009 г. на кмета на Община Долни Дъбник по чл. 14, ал. 4 от ЗОС. Подадена жалба е недопустима, защото е подадена от административен орган в нарушение на чл. 126 от АПК. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от КРБ и чл. 147, ал. 1 от АПК. По отношение на кмета на общината заповедта на областния управител по чл. 32, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА се явява контролен административен акт, който той не може да обжалва, нито да участва в делото по обжалването му, предвид чл. 153, ал. 1 от АПК. Така е, защото съгласно чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. Административен орган може да се започне съдебно производство само в случаите, предвидени в закон. Съгласно чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Право да оспорват индивидуален административен орган имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, предвид чл. 147 от АПК. Затова не кметът на общината, а Политическа партия "Обединени земеделци" е имала право да оспори заповедта на областния управител като заинтересовано лице. Законът дава легална дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на АПК на понятието "организация" като юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, организационно обособено въз основа на закон. Следователно административните органи (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК), какъвто е кметът на община, нямат право да започват в това си качество съдебни производства по оспорване на индивидуални и общи административни актове, издадени от областния управител, освен ако друго е установено в специална норма. Изключението е в чл. 186, ал. 1 от АПК за оспорване на нормативен административен акт. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗА урежда принципно обжалваемостта на заповедите на областния управител, но относно правото на оспорване следва да се прилагат общите правила на АПК. Като се е произнесъл по жалбата на административен орган срещу индивидуален административен орган на контролиращия го административен орган, съдът е постановил недопустимо решение в нарушение на чл. 159, т. 4 от АПК. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено и при липсата на довод в тази насока. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение