Решение № 6643 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2010 г.

Решение № 6643 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1480/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тренко Кирилов Динев от гр. Сандански против решение № 718/30.11.2009 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по адм. дело № 509/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД-42/19.05.2009 г. на началника на РДНСК-Благоевград, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда", находящ се местност "Десети километър", отдел 85 "к" от действащия лесоустройствен план, землище на с. Лиляново, община Сандански. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Ответните страни РДНСК-Благоевград и Изпълнителна агенция по горите оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно и е установено със събраните доказателства, че процесната масивна двуетажна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е извършен от жалбоподателя без процедиран ПУП и промяна предназначението на земята, както и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждане /1991 г. по заявеното от жалбоподателя, след която само са извършвани довършителни работи/ и липсата на доказателства за декларирането му пред общинските органи до 31.12.1998 г., строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно приемат административният орган и съдът. Ирелевантно към законосъобразността на заповедта за премахване на незаконния строеж е обстоятелството за собствеността върху земята, където е изградена сградата. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза по действащия Лесоустройствен проект процесният обект е разположен в подотдел 85-4 "нелесопригодна голина" с площ от 1 дка, с определена функция "курортна гора", държавна собственост. Спорът за собствеността върху земята няма значение за правилното решаване на делото, поради което непроизнасянето на съда по искането за спиране на производството не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по никакъв начин не влияе върху крайния съдебен акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,