Решение № 10888 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Шумен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт ., срещу решение 52 от 10.01.2024 г., постановено по административно дело 273 по описа за 2023 г. на Административен съд Шумен, с което е: 1) отменено решение 2153-27-98 от 25.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-27-01384703 от 30.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ Шумен, с което е разпоредено Е. Ф. Т. да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за периода 10.04.2016 г. 05.12.2019 г., в размер на 29 288.99 лв. главница и лихва; 2) осъдено ТП на НОИ - Шумен да заплати на Е. Ф. Т. сумата от 1810 лв., представляваща сторени деловодни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на Е. Ф. Т. срещу решението на директора на ТП на НОИ - Шумен. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски за заплащане на държавна такса, като прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. Ответницата по касация Е. Ф. Т., действаща чрез процесуалния представител адвокат Тодорова, аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Също претендира присъждане на сторените деловодни разноски, които са за заплащане на адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакуваното с нея решение на Шуменския административен съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 25.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен е отхвърлена жалбата на Е. Ф. Т. срещу разпореждане от 30.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Шумен, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО й е наредено да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 10.04.2016 г. до 05.12.2019 г. в размер на 29288.99 лв., от които 19055.02 лв. главница и 10233.97 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Органът е приел, че лицето не е имало право да получава посочените обезщетения, въпреки че е било регистрирано като земеделски стопанин , защото след извършена проверка е установено, че няма това качество по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и съответно не е било осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Поради това е било издадено задължително предписание за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и доход в Регистъра на осигурените лица за времето от 21.12.2015 г. до 01.02.2021 г., което като необжалвано е влязло в сила на 29.05.2023 г. Посочил е, че Е. Т. е действала недобросъвестно, като неправилно е удостоверила правото си на обезщетения от фондовете на ДОО. Разпореждането е атакувано от адресата му пред директора на ТП на НОИ Шумен, който с процесното свое решение от 25.09.2023 г. не е уважил жалбата му. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт (основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК). В решението му подробно са обсъдени събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-графологична експертиза, неоспорено от страните. Съдът е приел, че цитираните по-горе задължителни предписания, издадени след проверка от контролен орган на НОИ на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, не са били надлежно съобщени на Е. Ф. Т., поради което не са влезли в сила, съответно не могат да послужат за служебно заличаване на тези данни, а оттам - не е налице основание да се нареди възстановяване на получените осигурителни плащания. Според съда, противно на приетото от административните органи, в релевантния период жалбоподателката не само е била регистрирана като земеделски производител, но и ефективно е упражнявала трудова дейност като такъв, отглеждайки през годините на наета от нея земя различни растителни култури, продукцията от която е била предназначена за продажби, каквито са и реализирани, следователно извършваната от нея дейност попада в обхвата на легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. На тази база съдът е приел, че преди да е започнала да получава процесните обезщетения, Е. Ф. Т. е била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО е била задължително осигурена за посочените по-горе осигурителни рискове, респ. правомерно е получавала отпуснатите й обезщетения и не дължи връщането им. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебна експертиза, при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Е. Ф. Т. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Шумен, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Шуменския административен съд съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Конкретните касаторови възражения също са неоснователни. Правилна е преценката на съда досежно това, че издадените задължителни предписания за заличаване на данни не са били връчени надлежно на Е. Т.. В това отношение първоинстанционният съд прецизно е анализирал установените факти, че подписалото съобщение лице не е посоченото в обратната разписка и не е в едно домакинство с жалбоподателката (ако и да й е свекър), през призмата на различните хипотези на връчване по чл. 110, ал. 4 от КСО. Коректно е отразено в мотивите на проверяваното решение, че Е. Т. в качеството си на регистриран земеделски производител е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, като в това отношение е съобразено и установеното при проведеното досъдебно производство. Свидетелските показания са обсъдени съгласно чл. 172 от ГПК с оглед възможната заинтересованост на далите ги лица и предвид степента им на конкретност, относимост и правдоподобност при съпоставка с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви относно кредитирането им. Надлежно е обоснована тезата, че жалбоподателката е получила правомерно отпуснатите й обезщетения, защото е притежавала качеството осигурено лице и за нея са били налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. А след като осигурителните плащания са били отпуснати и получавани правомерно, а не неоснователно, въпросът за добросъвестността на Е. Т. при получаването им не стои. От изложеното е видно, че не е било доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените осигурителни плащания в бюджета на ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс, до който правилен краен правен извод е стигнал и Шуменският административен съд. От обсъденото явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Шумен също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. При този изход на спора основателна е претенцията на ответницата по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По делото ответниковият повереник е представил два списъка по чл. 80 от ГПК: съгласно първият от тях за процесуалното представителство в касационното производство доверителят му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 2994 лв., в потвърждение на което е и отразеното в номерирания като лист 15 от настоящото дело договор между тях за правна защита и съдействие; съгласно вторият списък размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се равнява на 1800 лв., но по делото не са представени доказателства в тази насока. От друга страна, касаторовото възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от опонента му по делото адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, и направеното в тази връзка искане за намаляването му, е частично основателно. Съобразно критериите, заложени в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер следва да бъде редуциран до сумата от 1600 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,