Решение № 7103 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13792/2016 г.

Решение № 7103 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13792/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. против Решение № 2088/25.10.2016 г., постановено по административно дело № 640/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Решението се оспорва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 171302400/03.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 694/22.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В., относно установените в тежест на Н. Х. С. от с. Я., община Р. задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размера над 651,77 лева /до 9 026,39 лева/ главница и лихва над 396,50 лева /до 5 491,20 лева/, за данъчен период 2008 г. в размера над 5 296,49 лева /до 8 485,13 лева/ главница и лихва над 2 423,29 лева /до 3 882,18 лева/ и за данъчен период 2010 г. в размера над 2712,27 лева /до 3 008,10 лева/ главница и лихва над 654,31 лева /до 725,67 лева/. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради несъответствието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно-графологичната експертиза, въз основа на което е постановил съдебния си акт. Според касатора вещото лице не е изследвало намиращите се в административната преписка разписки, поради което се е отклонило от поставената му задача. На следващо място се твърди, че заключението, съпоставено с останалите събрани доказателства по делото, не може да опровергае констатациите на приходните органи за размера на получените суми от ревизираното лице, които се явяват укрити приходи и обосноват основанието по чл. 122, т. 2 ДОПК. По изложените в жалбата доводи се иска се отмяна на решението в оспорената част, след което да се постанови друго по съществото на спора, като се потвърди процесния ревизионен акт в отменените му от съда части. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. На проведеното по делото открито съдебно заседание, страните или процесуални представители, не се явяват. Касационната жалба се поддържа главен юрисконсулт А. П. чрез депозирана писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното съдебно решение в оспорената част да бъде отменено като неправилно и необосновано. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - В. е ревизионен акт, с който по реда на чл. 122 ДОПК на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви. Съдът е развил мотиви за валидност на оспорения ревизионен акт, приел е, че е издаден в съответната форма и при отсъствие на процесуални нарушения. Извършвайки преценка за материалната законосъобразност на акта, съдът правилно е приел, че фактическите констатации на приходните органи за наличие на основание за облагане по реда на чл. 122 ДОПК, не са били оборени. Установено е по безспорен начин, че ревизираното лице е получавало парични средства в брой, чрез преводи по W. U., Coinstar, Мъниграм пеймънт и Кеш експрес от различни физически лица. Според обясненията на Н. С. тези суми й били изпратени от мюсюлмани като дарения, но не е представила доказателства в тази насока, както и не е подавала декларация за придобито имущество чрез дарение. Поради липса на доказателства за произхода на паричните средства е прието, че същите представляват недеклариран доход или са налице данни за укрити приходи. Тези суми са участвали при формирането на данъчна основа за облагане на лицето през ревизираните периоди. За да намали частично установените при ревизията данъчни задължения за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. съдът изцяло се е позовал на заключението по допълнителната съдебно- графологична експертиза и изготвеното въз основа на това заключение съдебно-счетоводна експертиза. Според това заключение, двадесет от подписите, положени в разписките за получени суми с посочен получател Н. Х. С., не са изпълнени от нея. Основателно е обаче възражението, поддържано от приходната администрация за това, че вещото лице се е отклонило от поставената му задача и не е изследвало разписките, намиращи се в административната преписка, а тези по образувано срещу лицето наказателно производство. Освен това, предмет на ревизионното производство са общо 152 броя парични превода, докато графологът е изследвал 118 броя разписки, тоест извън предмета на спора са останали получени суми по 34 превода. Освен изложеното до тук, съдебният състав необосновано е кредитирал заключението на вещото лице и поради несъответствието му с всички останали събрани доказателства. В хода на ревизионното производство, Н. С. не е отричала да е получавала суми от различни лица от чужбина, които са били предмет на проверката, нито пък е твърдяла, че част от преводите не са били получени от нея, а само се е стремяла да докаже, че тези суми са били дарения, които не подлежат на облагане. Направеното от нея писмено изявление в този смисъл следва да се цени като годно доказателство, тъй като съдържа неизгодни за автора му факти. Представени са и подробни справки от операторите, изплащали сумите, в които са индивидуализирани конкретните парични средства, получени от Н. Х. С., чрез посочване на дата на изплащане, наредител, държава, размер и валута на сумата. Допълнителен аргумент за получаване на процесните суми именно от ревизираното лице са Общите условия за изплащане на парични преводи чрез системата W. U., чрез която са получени преобладаващата част от сумите, в които е регламентирана процедура, която гарантира, че именно лицето, явило се да получи сумата е това, за която е предназначена същата, тъй като получателят следва да съобщи контролния номер на превода, имената на наредителя и държавата, както и да представи валиден документ за самоличност. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че констатациите, съдържащи се в ревизионния акт са установени от събраните доказателства, не са били оборени от ревизираното лице, поради което данъчните задължения за периодите 2007 г., 2008 г. и 2010 г. са правилно определени. Тъй като съдът е намалил размера на тези задължения, отменяйки частично ревизионния акт, решението в тази му част се явява неправилно. Следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. Х. С. против ревизионния акт, в частта, с която са й определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период 2007 г. в размера над 651,77 лева главница и лихва над 396,50 лева; за данъчен период 2008 г. в размера над 5 296,49 лева главница и лихва над 2 423,29 лева и за данъчен период 2010 г. в размера над 2 712,27 лева главница и лихва над 654,31 лева. При този изход на спора, на отмяна подлежи съдебното решение и в частта, с която приходната администрация е осъдена за разноски. В полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тези съдебни инстанции, пред които е взел участие юрисконсулт и съобразно размера на отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция при първоначалното разглеждане на делото, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 476,82 лева, а пред касационната инстанция не се е явил процесуален представител, не е депозирал писмено становище, а касационната жалба е подписана от директора, следователно такова възнаграждение не се дължи. При повторното разглеждане на делото, юрисконсултското възнаграждение за представителството пред първата инстанция е в размер на 1 476,82 лева, а пред настоящата инстанция е в размер на 776,26 лева /изчислено съобразно съответния материален интерес, тъй като решението се оспорва частично и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се явил юрисконсулт, а само е депозирал писмено становище по съществото на спора/. Събирайки посочените по-горе три суми, следва, че ревизираното лице дължи разноски на приходната администрация в общ размер на 3 729,91 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,